Бяха ли нужни наистина атомните бомби над Япония

Атомните бомби на Америка по Хирошима и Нагасаки през август 1945 г. остават едно от най-спорните решения на Втората световна война. Тук сме събрали мненията на група историци за това дали американският президент Труман е бил прав да разреши ядрените атаки…

 

Антъни Бийвър, военен историк, специализиран във Втората световна война

Малко действия във войната са морално оправдани. Всичко, което един командир или политически лидер може да прецени, е дали даден начин на действие е вероятно да намали загубата на живот. Изправен пред отказа на японците да се предадат, президентът Труман няма голям избор.

Решението му се основава главно на прогнозата за половин милион жертви от съюзниците, които вероятно ще бъдат причинени от нахлуването в островите на Япония. Съществува и вероятността за гладна смърт за военнопленници и цивилни, тъй като войната се проточва и през 1946 г.

Това, което Труман не знае и което бе установено съвсем наскоро, е, че императорската японска армия никога не може и да помисли за капитулация, след като принуждава всички свои хора да се бият до смърт още от началото на войната. Всички цивилни трябва да са в готовност да бъдат мобилизирани и да се бият ако трябва и с бамбукови копия и да бъдат камикадзета срещу съюзническите сили. Японски документи сочат, че армията им е била готова да приеме до 28 милиона цивилни жертви.

 

Ричард Овери, професор по история в Университета в Ексетър

Пускането на атомната бомба върху Хирошима е оправдано по онова време като морално – с цел по-бърза победа и предотвратяване на смъртта на повече американци. Обаче очевидно не е морално да се използва това оръжие, знаейки, че то ще убие цивилни и ще унищожи градската среда. И също не е необходимо.

Във военен аспект с Япония е свършено (както показа съветското нашествие в Манджурия). По-нататъшната блокада и разрушаването на градовете биха довели до капитулация най-късно през август или септември, без да е необходимо скъпо нашествие или атомната бомба. Що се отнася до втората бомба в Нагасаки, тя е също толкова ненужна, колкото и първата. Смята се за необходима, отчасти защото е с различен дизайн и военните (и много цивилни учени) искат да проверят дали и двата работят по един и същи начин. С други думи, има и циничен научен императив.

Трябва също да добавя, че има тънка граница между атомната бомба и обикновените бомбардировки – наистина описанията на Хамбург или Токио след обикновените бомбардировки са подобни на последиците в Хирошима. Да разглеждаме Хирошима като морално нарушение означава също да заклеймим и кампанията от бомбардировки, която умишлено е насочена към градските центрове , където бомби се пускат напълно безразборно.

Разбира се, лесно ми е да кажа, че ако бях на мястото на Труман, нямаше да наредя двете бомбардировки. Но е възможно да си представим по-голяма сдържаност. Британците и американците планират подробно пускането на газови бомби над 17 големи германски градове, но в крайна сметка не го извършват, тъй като моралът като че ли диктува да изчакат Германия първа да използва газ. Въздържането е възможно и в самия край на войната може би е и по-приемливо от политическа гледна точка.

 

Робърт Джеймс Мадокс, автор на „Хирошима в историята: Митовете на ревизионизма“

Атомните бомби бяха ужасни, но съм съгласен с американския военен секретар Хенри Л. Стимсън, че използването им е „най-малко отвратителният избор“. Кървава инвазия и денонощни (стандартни) бомбардировки биха довели до много по-голям брой жертви и така атомните оръжия всъщност спасяват хиляди американци и милиони японци. Бомбите са най-доброто средство за безусловна капитулация, което искат американските лидери. Само това би позволило на съюзниците да окупират Япония и да изкоренят институциите, довели изначално до война.

Опитът с Германия след Първата световна война ги убеждава, че самото примирие ще представлява предателство към бъдещите поколения, ако 20 години по-късно се случи още по-голяма война. Вярно е, че радиационните ефекти от атомната бомба въдворяват допълнителен ужас, който американските лидери не очакват. Въпреки това, дори да бяха знаели, не мисля, че това би променило решението им.

 

Мартин Дж. Шервин, съавтор на „Американски прометей: Триумфът и трагедията на Дж. Робърт Опенхаймер“

Вярвам, че атомните бомби са грешка. Пускането им нямат нищо общо с японската капитулация. Има все повече непренебрежими доказателства, че влизането на Съветския съюз на 8 август във война с Япония я избутва до ръба на капитулацията, но съвсем разбираемо, за американците е много трудно да приемат това мнение.

От японските лидери военните бяха тези, които имаха преимущество над цивилните лидери в обкръжението на императора, и които искат да се предадат, при условие че безопасността на императора е гарантирана. Аргументът им беше, че Япония може да убеди Съветския съюз да посредничи от нейно име за по-добри условия при капитулация и следователно войната трябва да се продължи, докато това не бъде постигнато.