Невероятната власт и отговорност на придворните шутове

| от |

Те могат да говорят истини и дори откровени обиди и ще бъдат слушани с положително удоволствие… Защото истината има силата да се понрави на човек, ако успее да не го обиди. Но това е способност, която боговете са дали само на шутовете.

– Еразъм

16 и началото на 17 век са епохата на придворните шутове. От царуването на Хенри VIII до Английската гражданска война, редица източници сочат за присъствието им в двора и в Тайната камара – най-личното място на монарха. Като забавни артисти, добри разказвачи и искрени съветници, те предлагат спасение от лицемерието на кралския двор със своята нагла и подигравателна честност.

Придворните шутове са характерни за Средновековието, но едва след Войните на розите и консолидацията на двора като политически и културен център, те стават постоянна част от непосредственото обкръжение на краля.

Секстън, или Пач, както беше известен, е първият шут, за който се знае, че е „от тайната камара“. Той служи в услуга на Хенри VIII като подарък от Томас Уолси в последния опит на кардинала да си заслужи благоволението на краля. Пач получава кралско палто с ливрея с избродирани инициалите на краля и през октомври 1532 г. придружава Хенри във Франция за среща с френския владетел. Но през юли 1535 г. Пач изведнъж вече не се нрави на краля.

Както Юстас Чапей, императорският посланик, казва: „Той (Хенри) на другия ден едва не уби собствения си шут, прост и невинен човек, защото случайно говори положително в негово присъствие за кралицата (Катрин Арагонска) и нарече наложницата (Ан Болейн) проститутка и дъщеря й (Елизабет) гад. Сега той е прогонен от двора.“

Заместникът на Секстън е Уилям Сомърс, който успява да се утвърди като любимият шут на Хенри. Твърди се, че той се радва на такова симпатия от краля, че „може да присъства в стаята на негово величество и да бъде негово ухо, когато великият благородник не може да говори“.

Сомърс остава в двора по време на управлението на Едуард VI и Мери I. Остроумните му думи все по-често се засягат в кореспонденцията между посланици и в писма между придворни. Мери пък си има „шутът Джейн“, който е в домакинството й от 1537 г. Джейн, заедно със Съмърс, се появява в портрета на Семейството на Хенри VIII от 1543. Появата им сред кралското семейство е свидетелство за техния статус в сърцето на двора.

От многобройните шутове на кралица Елизабет Ричард Тарлтън, син на свиневъд, е най-значимият. Той е първият от шутовете, който не пребивава постоянно в двора, но все пак служи на кралицата. Тарлтън е уважаван не по-малко от предните шутове и има редовен достъп до Елизабет.

Когато кралицата е „сериозна… и без чувство за хумор, той може да се погрижи за нея по свое желание. Най-високите й фаворити в някои случаи отиваха ​​при Тарлтън преди да отидат при кралицата и той е техният посредник, който подготвя достъпа им до нея“. Той казва на кралицата „повече нейните грешки, отколкото повечето нейни свещеници, и лекува нейната меланхолия по-добре от всички нейни лекари“.

 

Най-документираният шут за периода и последният, който има видно място в двора, е Арчибалд (Арчи) Армстронг, шутът на Джеймс I. За степента на доверието в него свидетелства включването му в малката група, придружаваща принц Чарлз по време на тайната му мисия в Испания за договаряне на брак с Мария-Анна Хабсбург-Испанска през 1623 година.

Мемоарите записват изключителния достъп, който има Армстронг. Той навлиза в личния свят на Мария-Анна далеч по-лесно от влюбения кралски ухажор, като радва испанския крал с нахаканото си и подривно остроумие. „Нашият братовчед Арчи има по-голяма привилегия от която и да е, тъй като той често ходи като шуттам, където Мария е със своите дами, и ги забавлява“.

На 28 април 1623 г. той продиктува писмо до Джеймс, където описва достъпа си към испанския крал: „За да знаете вашето величество, аз изпратих покана от този крал, когато никой от вашите мъже не можеше да се приближи до него“.

В крайна сметка Армстронг е освободен от двора заради все по-откровената си враждебност към архиепископ Лод. Веднъж, когато казва молитва по време на вечеря в Уайтхол, се казва, че той изтърсва: „Голяма похвала да бъде дадена на Бога и малка на дявола“. Тъй като той притеснява Лод с опитите си да наложи английската литургия на Шотландия, архиепископът заповядва Арчи „да бъде откаран в хижа, палтото му да бъде прибрано и да бъде изгонен от двора“. Неговият заместник, Мъкъл Джон, никога не постига такава известност.

 
 
Коментарите са изключени за Невероятната власт и отговорност на придворните шутове