Изкуството на бизнеса: Стийв Джобс – Ябълката, която покори света
Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.
Историите на успеха понякога започват като вълшебни приказки. Имало едно време един мъж и една мишка. Имало едно време едно момче, което мечтаело да достигне звездите. В този случай е – имало едно време едно момче и един гараж. Къщата, към която бил гаража не е нито високотехнологична като на „Семейство Робинсън“, нито има скрита подземна лаборатория – като в „Аз, Проклетникът“. Това е един средностатистически дом, на едно типично американско семейство от работническата класа. Този обикновен гараж дори не подозира, че ще стане център на нещо необикновено, на един технологичен бум, който само за няколко десетилетия преобръща света, в който живеем.
Като всички добри приказки, магията не се крие в самия гараж, а в главния герой. Амбициозен, работохолик, взискателен, избухлив, маниак на тема контрол – това са само част от епитетите, които хората използват, за да опишат сложния му характер. Още от раждането си той е отхвърлен от биологичните си родители, което поставя отпечатък върху целия му живот. По-късно той самият споделя, че осъзнаването, че е бил изоставен не го е накарало да се чувства нежелан, а по-скоро специален. Тази предопределеност за нещо велико остава неразривно свързана с неговия начин на мислене и всяка негова професионална стъпка е доказателство за силното му желание да прекрои света, в който живее и да остави своя отпечатък върху историята. Стийв Джобс започва своя път към върха от един гараж, за да се превърне в един от най-известните и успешни изобретатели, дизайнери и предприемачи.
Всичко започва на 24 февруари 1955 г., когато Джоан Шийбъл ражда малкия Стийв в Сан Франциско. Той е плод на нейната „забранена“ любов с асистент от университета, който е от сирийски произход – Абдула Джанджали. Двамата влюбени искат да се оженят, но баща й е против. До последно тя задържа документите за осиновяване, защото очаква с Абдула да заживеят щастливо. Те наистина сключват брак, но твърде късно. Стийв вече е в нов дом, при новите си любящи родители.
Преди раждането му, Джоан има едно условие към бъдещото семейство – те да имат висше образование. Възможността да отиде в дома на юристи,обаче се проваля т И така Стийв попада в грижовните ръце на Пол Рейнхолд Джобс и Клара Хагопиян. Той е механик, а тя – счетоводител. И двамата не са следвали в колеж и не отговарят на критериите на Джоан. Решението да им предостави детето е изключително тежко и тя склонява едва, когато семейство Джобс обещава задължително да покрие възможно най-доброто образование на сина си, въпреки материалното си състояние. Тяхната любовна история също е романтична.
Пол Джобс е ветеран от Втората световна война и когато се завръща и стъпва на американска земя се хваща на бас с останалите войници от поделението си, че до две седмици ще се ожени. Около 14 дни по-късно той пада на колене и иска ръката на скромната и стеснителна Клара, като останат заедно до сетния си час. Това, което хвърля сянка върху щастието им е невъзможността да имат свои деца. След девет години опити, при тях идва малкия Стийв. Още от самото начало той знае, че е осиновен, но и че е специално избран. През целия си живот той счита именно Клара и Пол за своите истински родители, дори, когато разбира цялата история около раждането си.
Семейство Джобс не са особено заможни и животът в Сан Франциско е твърде скъп за тях. Именно затова те се местят в градчето Маунтън Вю. Тогава това е достъпно и евтино за живеене място за едно семейство. Днес градът е част от меката на технологичния свят – Силициевата долина. Пол Джобс работи на няколко места едновременно, за да издържа семейството си. Също така той превръща хобито си – реставрация на стари коли, в доходоносен бизнес. Покрай заниманията на баща си по автомобилите, още от ранна възраст Стийв започва да се увлича по техниката. В училище обаче той не е така усърден и прилежен. Често му е скучно и погажда всякакви номера на учителите си. Приет е да учи в гимназия „Хоумстед“, но още от тийнейджърските си години се отдава на експерименти с марихуана. В един от класовете се запознава със Стийв Возняк, който също като него е запален по техниката и двамата стават добри приятели.
Когато е на 18 години, Стийв заявява на родителите си, че иска да следва в престижния колеж – Рийд, който се намира в Портланд, Орегон. Въпреки високите такси, Клара и Пол успяват да го запишат там. По това време той започва да се увлича по източната философия и вегетарианството. След около година обаче, верен на непостоянния си темперамент, Стийв напуска колежа, но остава в кампуса. Той се облича ексцентрично и започва да употребява ЛСД. През 1974 г. Стийв загърбва този живот и се връща в Калифорния, където започва работа като видеодизайнер в Атари. След това той предприема деветмесечно пътешествие до Индия. Когато се завръща той вече е отдаден дзен-будист. За известен период от време той живее и в хипи комуна, която отглежда ябълкови дървета.
След всички тези духовни търсения, съдбата отново среща Стийв със стария му приятел от гимназията – Стийв Возняк, който по това време работи за Хюлет-Пакард (HP). Двамата посещават събранията на Компютърен клуб „Хоумбрю“, в който се събират IT пионери, к експериментиращи с различни техники. Возняк успява сам да си конструира персонален компютър, а Стийв го убеждава да започне да печели пари от това. Като на шега, на 1 април 1976 г. двамата Стийв полагат основите на своята компания „Apple“ в гаража на семейство Джобс.
За целта, единият продава своя фолксваген, а другия – научния си калкулатор. В тези години компютърната технология не е достъпна за средностатистическия американец. Това, към което се стремят е да създадат малък, евтин и достъпен персонален компютър, който да бъде използван от обикновените хора. Возняк е по техническата част, а Джобс – по маркетинга и стратегията. Постепенно те набират инвеститори, сред които Майк Маркула, който е работил като инженер в корпорация „Интел“.
Първият им продукт е персоналния компютър „Apple I“, с пазарна цена – 667 долара. За сравнение, по това време цените на компютрите на HP са 95 000 долара, на IBM – 8975 и на Wang 2200 –3500 долара. Цената и качеството, които предлагат Джобс и Возняк не само разбиват конкуренцията, но и правят тази технология достъпна за хората. Първите им печалби са в размер на 700 000 долара. Скоро на пазара излиза и подобрена версия – „Apple II“, която има и клавиатура. В следващите три години, продажбите им нарастват със 700%, достигайки до печалба в размер на 139 млн. долара.
Компютрите са „красиви“, в сравнение с предшествениците им, лесни са за употреба имат няколко функции и включват VisualCalc, калкулатор, който може да се използва от всеки. През декември 1980 г. Apple става публична търговска компания и излиза на борсата. Тогава пазарната й цена се равнява на 1,2 млрд. долара. Така на 25 години, състоянието на самия Стийв Джобс става над 250 млн. долара.
Тези първи години на професионален успех са белязани от проблеми в личния живот. В продължение на пет години той има непостоянна връзка с първата си ученическа любов – Крисън Бренан. Двамата са ту заедно, ту разделени. По времето на първите успехи на „Apple“ тя му съобщава, че е бременна. Въпреки своята собствена история и клеймото на изоставено дете, Стийв отказва да повярва, че е баща на детето й. Той оспорва бащинството и изплащането на издръжка. През 1978 г. Крисън ражда дъщеря – Лиса. Две години по-късно, с помощна на ДНК тест, бащинството на Джобс е доказано. Макар и дистанциран от детето, той кръщава един от проектите на Apple – Лиза, който, за съжаление, се оказва неуспешен. Когато малката става на 6 години двамата започват да се сближават и през следващите години стават изключително близки, като впоследствие тя дори заживява при него.
Освен лични сътресения, самата компания Apple започва да среща трудности. Един след друг пропадат проекти, а избухливият характер на Джобс не му печели много съмишленици. Освен проект Лиса, другият голям провал по това време е Макинтош, който компанията представя през 1984 г. Макар впоследствие това да е един от водещите продукти на компанията, първоначалните продажби са много ниски. В началото на 80-те години за изпълнителен директор на Apple е поканен – Джон Скъли, който преди това е заемал същия пост в „Кока Кола“. Между него и Джобс има силно напрежение, което ескалира през 1985 г. Тогава Стийв е принуден да напусне Apple, защото макар и неин създател, той не е мажоритарен собственик.
Джобс продава акциите си от Apple и ги влага в две направления. Той едновременно създава нова компания – NeXT Inc. и изкупува дялове от компанията „Лукасфилмс“. По това време известният режисьор е в тежък развод и е принуден да продава. Джобс купува акциите на Пиксар (Pixar). Фирмата първоначално се състои от аниматори и графични дизайнери, които изработват графични инсталации за болници и за военните. През 1989 г. обаче това се променя, когато те печелят „Оскар“ за късометражен анимационен филм.
Няколко години по-късно започва партньорството им с „Дисни“. Това довежда до създаването на иновативната анимация – „Играта на играчките“ през 1995 г., която е първият изцяло компютърен пълнометражен анимационен филм. 80% от дяловете на Пиксар са в ръцете на Стийв Джобс и така в средата на 90-те години състоянието му нараства на 1,5 млрд. долара. Макар първоначално NeXT Inc. да е идеята му за технологичен бум на пазара, в крайна сметка Пиксар му донася много по-големи печалби.
Началото на 90-те години са успешни и в личен план. По време на едно своя лекция, която Стийв изнася в бизнес училището в Станфорд, на първи ред в аудиторията вижда студентката Лорийн Пауъл. Това се оказва любов от пръв поглед И през 1991 г. двамата сключват брак, чийто плод са три деца – Рийд, Ерин и Ийв. По времето, когато напуска Apple, майката на Стийв – Клара се разболява.
Тогава той започва да се интересува повече оттова кои са биологичните му родители. Докато тя е жива обаче той никога не предприема нищо, а след това, с позволението на баща си, започва да ги търси и ги открива. Той започва да поддържа връзка с биологичната си майка и открива, че има сестра – известната американска писателка Мона Симпсън. Двамата стават изключително близки. В своята официална биография той споделя: „Ние станахме близки приятели. Тя е моето семейство. Не знам какво щях да правя без нея.“
В средата на 90-те години е голямото завръщане на Джобс. Тогава изпълнителен директор на Apple е Джил Амлио. Двамата се договарят и Джил изкупува акциите на NeXT Inc. като по този начин Джобс се връща в компанията. През 1997 т. Стийв става временен изпълнителен директор на Apple, а през 2000 г. той вече е пълноправен директор както на нея, така и на Пиксар. Новото хилядолетие бележи невероятен тласък в кариерата на Джобс. Успешните му идеи следват една след друга и сякаш нямат край.
През 2001 г. той създава т.нар. „Digital hub strategy“, с други думи – ерата на иновациите в Apple. Появяват се компютри Макинтош с олекотен дизайн – iMac G3, както и медийния плеър – iTunes. Скоро идва и т.нар. „нация i-Pod“. От дебютния си ден този плеър, съдържащ над 1000 песни се радва на невероятен успех. До 2006 г. i-Pod заедно с iTunes продават над 1 млрд. песни. I-Pod променя музикалната индустрия и начина по който се слуша музика завинаги. Благодарение на това изобретения, Джобс осъзнава, че Apple може да се наложи като най-голямата компания за потребителска електроника в света.
През 2003 г. Стийв започва да разработва една своя нова мечта – революционен таблет. Технологията, която неговата група от специалисти успява да осъществи е т.нар. touch-screen, при която могат да се извършват функции само с докосване на екрана. По това време е трудно да я приложат на таблета, но успяват да го направят върху мобилен телефон. Така на 9 януари 2007 г. се ражда iPhone. Той е истинска революция в дигиталните технологии. Комбинира в себе си телефон, i-Pod и интернет. Мечтата за таблет не замира и през 2010 на бял свят се появява – i-Pad. За някои това е едно от най-големите постижения на Джобс. През 2011 г. Стийв довършва своята високотехнологична Одисея със създаването на i-cloud, пространство за съхранение на данни.
Бурните и успешни професионални години между 2003 и 2011 г. обаче са белязани от една тежка лична борба, която Джобс започва да води. Именно през 2003 г. той е диагностициран с рак на панкреаса. Макар и това заболяване да може да се възпира оперативно, през първите шест месеца Стийв опитва всякакви алтернативни методи, за да се излекува. Накрая се подлага на интервенция и сякаш болестта си е отишла. По-късно тя се завръща, налага се дори присаждане на черен дроб, но нищо не успява да спре влошаването на здравословното му състояние. На 5 октомври 2011 г., само на 56 годишна възраст, Стийв Джобс издъхва в дома си, заобиколен от своето семейство.
В негова чест, губернаторът на Калифорния обявява 16 октомври за „Ден на Стийв Джобс“. През последните години от живота си той урежда работните си дела, работи върху своя официална биография и дава множество речи и интервюта. В едно свое слово пред студенти в университета Станфорд, Джобс казва: „Вашата работа ще заема голяма част от вашия живот и единственият начин да бъдете напълно удовлетворени е да вършите това, което смятате за страхотна работа. Единственият начин да вършиш страхотна работа е да обичаш това, което правиш. Ако не сте го открили още, продължавайте да търсите! Не се примирявайте!“
