Едуард III и придворният му алхимик
Около всеки крал се въртят разни митове, но малцина са толкова митични, колкото Едуард III. 50-годишното управление на Едуард – от 25 януари 1327 до 21 юни 1377 г. – утвърждава Англия като военна сила, оцелява по време на Черната смърт, създава по-здрава гражданска администрация и закрепя английското надмощие над огромна територия във Франция. Литературата от онова време не просто прокламира нова златна ера; тя провъзгласява нов Камелот и самият Едуард е повече от съгласен да влезе в балади и разкази, ако не като самия крал Артур, то като един от благородните му рицари.
Едуард III и Черният принц
Текстът „Шестте последни крале“ се смята за древно пророчество на Мерлин. Появява се за първи път през 1312 г. (но става по-широко разпространен през 15 век и като про, и като анти-ланкастърска пропаганда по време на Войната на розите) и всичко, написано от легендарния магьосник, изглежда се сбъдва дума по дума: Едуард I, „глиган“ в текста, прави многобройни победи, които възстановяват националната гордост след катастрофалното управление на „козела“ Едуард II.
През 1348 г. Едуард III продължава да „сбъдва“ текста и стартира свой собствен рицарски орден – Орденът на жартиерата – и през 1344 г. дори създава Кръглата маса. Макар през цялото си управление Едуард III да е свързан с героичния идеал на артурското рицарство, по-късно фантастичните му подвизи го асоциират по-директно с крал Артур. И всъщност дори му приписват негов собствен Мерлин.
Алхимията се появява в Европа през мавританския портал в Испания. Арабски документи, които се основават на по-ранните теории на древните гърци и египтяни, са преведени на латински от францискански монаси и така се отваря един свят на окултни науки – превръщането на неблагородни метали в злато, лекове, еликсири и теории за вечния живот. Първоначално църквата започва да изследва „натурфилософията“ като средство за разбиране на Божието творение, но към 1317 г. настроенията се променят напълно. Докато други религиозни лидери приемат по-гръмотевичен тон, осъждайки алхимията като наука на демоните, папа Йоан XXII просто издава указ срещу фалшивите злато и сребро, направени чрез фалшивата практика на алхимията.
Независимо от това интересът към „фалшивата практика“ нараства – обещанията за богатства и дълъг живот се оказва примамливи за учените хора в Европа. Абатът Джон Кремер от Уестминстър жарко търси някой да го просвети в алхимията. И намира потенциален наставник в лицето на францисканския философ Реймънд Лул. Когато пристига, Лул демонстрира своите способности и пред Едуард III, очевидно убеждавайки монарха, че това тайно знание може да финансира нов кръстоносен поход за връщане на Светата земя от турците.
Едуард III се съгласява незабавно и дава на Лул лаборатория в Лондонската кула, където 22 тона олово и калай са трансмутирани в чисто злато, което след това е изсечено в нова поредица монети, наречена „розова благородна“. Вместо да си възвърне Йерусалим, Едуард III използва този свръхестествен фонд, за да финансира нов натиск във войната с Франция. Лул, в зависимост на кой източник вярвате, е или затворен и принуден да продължи работата си, или напуска страната, като отнася тайните със себе си. Според легенда от 16 век, докато е в затвора, Лул е посетен от ангели, които му разкриват още тайни.
Имаме солидни доказателства обаче само за това, че Едуард III сече нова монета през 1344 г., и се занимава с езотерични науки.
В патентен документ от 1330 г. се твърди, че Едуард III планира да използва алхимията за производството на сребро, а Джон льо Рус и Уилям де Далби се назовават като заподозрени алхимици за тази цел. През 1350 г. кралят заповядва Джон де Уолдън да бъде арестуван и затворен в Лондонската кула, след като му плаща 5000 златни корони и 10 килограма сребро, за да „работи върху тях с изкуството на алхимията в полза на краля“, което до вежда до по-малко от задоволителни резултати.
Кралят притежавал и редица алхимични ръкописи, посветени на него и приписани на Реймънд или на хора, които твърдят, че са негови ученици. В действителност има нещо като лавина от езотерични писания, погрешно приписвани на Лул, сред тях и силно влиятелният Testamentum, за който се смята, че е написан някъде близо до Лондонската кула. Testamentum определя алхимията като „скрита част от естествената философия“, която се фокусира върху три основни теми: трансмутацията на олово в злато, създаването на скъпоценни камъни и лечебни средства. Ключът и към трите, разбира се, е идентифициран като Философският камък. Тази книга обаче е написана през 1322 г., докато истинският Реймънд Лул – Рамон Люл – умира през 1315 г., когато Едуард е на три годинки – много преди да се увлече по странните и алчни науки.
