Трансатлантическият комуникационен кабел – върховото техническо постижение на Викторианската епоха
Трансатлантическият комуникационен кабел от 1866 г. е чудо на викторианското инженерство, което свързва Великобритания и Северна Америка и прави възможна моменталната комуникация между двете държави.
Въпреки че предишният кабел от 1858 г. работи за кратък период от време, той е направен неумело и има некачествена изолация, което довежда до лоша проводимост и слаби сигнали. Кабелът от 1866 г. е доста по-добър, защото е по-добре направен от по-чиста, добре изтеглена мед. Той има и по-дебело напречно сечение, което позволява скорости на предаване до 8 думи в минута. По това време това е изключително, тъй като съобщенията по-рано отнемат седмици с кораб. Кабелът от 1865 г. все пак е възстановен и ремонтиран по-късно същата година, което осигурява втори трансатлантически телеграф.
Телеграфните кабели са от първостепенно значение за англо-американските отношения. Втората по рода си телеграма, изпратена от САЩ до Великобритания, е от Уилям Сюард (държавен секретар на САЩ от 1861 до 1869) до кралица Виктория, в която секретарят се оплаква от факта, че кабелът не е осъществен по-рано и отдава неуспеха да се свържат двете страни на робство и Американска гражданска война.
Необходими са четири опита в продължение на 9 години, за да бъде успешно положен кабелът. По това време никой никога не е правил такива проводници с толкова голяма дължина, така че трансатлантическият телеграф е голямо предизвикателство, както механично, така и електрически. Всяка авария е изключително скъпа за поправка. Успешният кабел от 1866 г. е толкова тежък и изисква толкова много пространство, че най-големият кораб в света по онова време, Грейт Ийстърн, трябва да го пренася.
SS Great Eastern
От ирландската страна кабелът излиза на брега на остров Валентия, една от най-западните точки на Ирландия. Оттам е свързан към съществуващата вече стационарна система. След това съобщенията се препращат до всеки британски град или село, или дори през Ламанша до всяка точка света. Другият край на кабела излиза в Тринити Бей, Нюфаундленд (Канада), където сънливото градче на Хартс Контент изведнъж се оказва свързано с Ню Йорк в едната посока и целия Стария свят в другата.
По-заможните граждани могат да ползват телеграфа като изпратят слуга в най-близката телеграфна служба. Там съобщението е записано на хартия, а телеграфният служител изчислява цената, преди да го предаде в стаята на оператора. Ако съобщението е спешно, то може да бъде изпратено веднага (срещу допълнително заплащане), но по-често се поставя на малка купчинка пред оператора, където чака своя ред. След това то е предадено с помощта на морзовата азбука. От другата страна на трансатлантическия телеграфен кабел друг служител записва съдържанието и за кого е предназначено. След това то е дадено на друг телеграфен служител, най-често младо момче, което тича по улиците, за да го достави. Това всъщност е доста дълъг процес и не е изключено няколко чифта очи да видят съобщенията, преди те да достигнат крайния си получател.
Затова кодовете и шифровете са изключително важни. Правителството и военните са тежки потребители на телеграфа и съответно трябва да изпращат секретната си информация кодирана. По същия начин бизнесът не може да говори открито за действия, който възнамерява да предприеме, от страх информацията да не бъде продадена на конкуренти или по-лошо – на търговци, които биха могли да я използват за манипулиране на стоковата борса и акциите. Местните клиенти, особено в малките клюкарски села, са особено отблъснати от идеята личните им дела да стават обществено достояние.
Реакции в обществото към революционното техническо достижение са комбинация от страхопочитание, тържество и почуда. Лунните кацания са съвременният еквивалент на трансатлантическия телеграф по значимост. Организират се банкети, държат се речи, вземат се и се дават интервюта, а вестниците пускат специални „колекционерски“ издания. Учените и инженерите, които стоят зад успеха на кабела, получават почести и рицарски титли. Те публикуват и своите дневници, които стават бестселъри. Пазарът на сувенири също полудява. Tiffany’s дори купува остатъци от кабела и направи състояние, продавайки ги инкрустирани върху бастуни, часовници и бижута. Всички искат да бъдат част от това, което става известно като „кабелната мания“.
Този период в историята създава много по-детайлно разделение между науките и дисциплините – дотогава една дисциплина е много по-широка като полета, отколкото днес. Например, Чарлз Уитстоун е назначен за професор по естествена философия – титла, която включва много предмети, включително биология, химия, физика, метеорология, астрономия и инженерство. Именно пробивите, направени от енциклопедистите на 19 век, довеждат до отделните научни специалности, каквито ги познаваме.
