Медицината изисква жертви, за да може да върви напред. Години, преди разравянето на гробове да се превърне в практика и добре платен бизнес, лекарите са принудени да развиват своите теории, но без особена възможност да ги докажат. Един любопитен факт е, че въпреки извършените зверства от д-р Менгеле, мозъчната хирургия успява да направи скок, защото нацистът записвал много точно и стриктно своите изследвания. Друг е въпросът, че всяка медицинска етика е била пренебрегната.
Първите стъпки в неврохирургията обаче ще бъдат направени от д-р Руфус Уийвър. Той се ражда през 1841 г. в Гетсбърг, Пенсилвания и завършва висше образование по изкуство през 1862 г. След 3 години получава и диплома по медицина от Пенсилванския медицински колеж. Оказва се, че медицината е далеч по-интересна от изкуството и мъжът продължава да работи изцяло в тази посока. Заминава за университета в Дрексъл и започва да чете лекции по анатомия през 1879 г. Д-р Уийвър започва работа върху телата на мъртвите войници от конфедерацията, но обект на наблюдение се оказва нервната система на човек.
По време на Гражданската война в САЩ има достатъчно тела за изследване и докторът успява да направи договорка за въпросните тела, които се намират в Гетсбърг. Докторът започва работа и според неговите архиви се оказва, че получава повече от 3 000 трупа, върху които да започне своите изследвания. Приблизително 17 години след започнатата работа, Уийвър най-накрая успява да направидисекция на цереброспиналната система. Дисекцията носи името „Хариът“ и е кръстена на Хариът Кол – афро-американка, която помагала в лабораторията на медицинския колеж. Д-р Уийвър прави дисекция върху нея, защото жената страдала от туберколоза и не било сигурно колко още ще продължи да живее. Тялото ѝ е дарено на науката малко, преди да почине през 1888 г. на възраст от 35 години.
След като най-накрая има здраво тяло, ученият успява да я извлече. Шест месеца по-късно представя откритието си и подробно записва всички функции. Самият процес е доста труден и изисква свалянето на черепа част по част в продължение на две седмици, за да се запази цялостта на материята и оптичните нерви да бъдат пощадени. Необходими са 12 чифта ръце, за да се извадят краниалните нерви и гръбначният стълб, който е мрежа за всички останали части от тялото. Извлечената система се държи във влажно помощение, докато е увита в алкохолни памучни кърпи върху гумени дрехи. Поставят се оцветители с оловна боя, за да може всеки да забележи цялостта на един нерв.
С помощта на хиляди игли, нервите са поставени върху черна дъска, за да могат да се наблюдават от обикновения зрител. В последствие Хариет се превръща в символ на медицината и продължава да служи вярно на поколенията студенти след това. За големият си успех, докторът получава награда на Световното изложение в Колумбия през 1893 г. в Чикаго. Днес можем да видим нервната система на Хариет в университета в Дрексел. Нейната история се разпространява под формата на най-различни материали в същия университет.
Заглавна снимка: By photograph caption says the copyright is owned by Dr. Rufus B. Weaver – died 1936 – retrieved from [1], Domena publiczna, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74203968