Акустичната котка – тайното оръжие на ЦРУ
Студената война може да се похвали с най-различни изобретения за шпионаж. Това е времето, в което КГБ и ЦРУ демонстрират ненадминато въображение. Врагът слуша, а за целта използва акустични котки. Името е малко объркано, никой не очаква от животното да започне да пее. ЦРУ имат една по-интересна идея, която дълго време се разработва от дивизията за наука и технология. Американските шпиони решават да използват котки за подслушване на руските посолства.
Техниците решили да използват котки, които да пускат непосредствено близо до сградите на врага. От домашните любимци се очаквало да се позиционират на покривите и прозорците, да се разхождат в градината и да записват всеки звук около тях. Благодарение на специален трансмитер, всичко записано може да се изпраща обратно до агентите. Вдъхновението идва при опит за подслушване на държавен глава, докато микрофоните били разпръснати, около тях имало достатъчно котки, които да развалят сигнала.
Техниците бързо разбрали, че никой не обръща внимание на мъркащите създания. Още една причина за употребата на това животно е неговото огромно любопиство. Агентите се опитвали да тренират котките да отиват там, където се чуват интересни звуци. Очевидно при последното подслушване станало ясно, че животните с удоволствие се привличали от руски език. Поведението им също не се променяло, дори и с чипирането на специален предавател, следователно били перфектният агент за воденето на шпионската игра.
ЦРУ наема специален ветеринар, за да постави устройствата в тялото на първата тестова котка. Операцията отнела няколко часа. Микрофонът се имплантирал близо до ушния канал на животното, докато почти видимата жица се свързвала в две специални устройства. Бившият офицер на ЦРУ Виктор Марчети описва случая като малко по-зловещ:
„Разпаряха котката на две, поставяха микрофоните и след това я зашиваха отново“.
ЦРУ започва специална програма за подготовка на животните и ги дресира така, че да се навъртат винаги близо до говорещи хора. Нещо повече, котешкото ухо може да филтрира звуците изключително добре и в голяма степен да побеждава човешкия слух. Въпреки огромните успехи, проблемите се появили. Първият недостатък е, че тялото на животното е малко и няма как да се пренасят много батерии. Трансмитерът работил с най-малката възможна. Мъркащите агенти не можели да се доберат толкова бързо до точката на интерес.
Следващият проблем е, че въпреки огромния инвестиран американски дълг, хищникът ще започне да търси храна, когато се почувства гладен. Следователно в средата на разговора можем да забележим как животното напуска горещата точка и се насочва другаде. Първата котка, която трябва да подслушва двама мъже в посолството във Вашингтон. ЦРУ пуска своя преносим микрофон, но за зла беда още с излизането от клетката, животното е блъснато от преминаващо такси. Групата агенти така и не успява да реагира на време. Марчети разказва как всички аудио техници са останали без думи, докато сигналът от радио трансмитера бил изгубен.
Останалите агенти не са сигурни колко време може да живее котката след подобна операция, дори и да изпълни дълга си. През 1967 г. ЦРУ официално прекратява експеримента с животни, макар и да е изключително кратък, това не пречи на американския данакоплатец да инвестира повече от 20 милиона долара за проекта, който ще победи комунизма. Проектът става известен едва през 2001 г. с разсекретяването на Американския национален архив. Излишно е да се споменава, че агентите са получили подигравки от цял свят.
Според разсекретените документи, операцията била истински успех, но заключението на техниците е още по-обещаващо, те са сигурни, че с малко повече въображение ще успеят да се превърнат в научни пионери. Същите иноватори в шпионската игра евентуално са принудени да прекратят изцяло своята дейност и да признаят, че това е била една огромна катастрофа.
Заглавна снимка: By David Corby Edited by: Arad – Image:Kittyplya03042006.JPG, CC BY 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1839754
