Самотните деца на Източна Европа

Те виждат родителите си само по Скайп или по време на краткия им престой в родината. Милиони деца в Източна Европа израстват сами, тъй като родителите им работят в чужбина. Тези деца си имат име – наричат ги евро-сираци, пише Дойче веле.

Оксана Хемей не понася разделите. Тя е едва тригодишна, когато родителите ѝ напускат Молдова и заминават да работят в чужбина. Майката на Оксана се връща за първи път след цели три години. Няколко месеца по-късно обаче настъпва денят на следващата раздяла и детето се връща отново при баба си. Днес Оксана е на 18 години, но травмата, преживяна в детството, продължава да я измъчва: „Бях твърде малка, за да осъзная истинските мотиви за постъпката на майка ми“. Днес тя все още работи в Израел, където се грижи за чужди деца.

Травма, която остава за цял живот

Милиони деца в Източна Европа израстват като Оксана – без родителите си. Наричат ги „евро-сираци“. Според данни на неправителствени организации, само в България, Румъния и Полша има между половин и един милион деца, чиито родители са в чужбина. В Молдова повече от половината деца израстват без майките и бащите си, а в Украйна „евро-сираците“ са цели 9 милиона.

Високата безработица и ниските доходи в източноевропейските държави принуждават много от хората в тези страни да си търсят работа в чужбина – обикновено като помагачи в прибирането на реколтата, строителни работници, болногледачи или детегледачки. В същото време собствените им деца израстват при баби и дядовци или при познати, а някои се отглеждат съвсем сами.

„Социална катастрофа“ – така експертите наричат този семеен модел. „За едно дете е истинска травма да расте без родителите си“, казва психологът Ян Фелдман. Т.нар „евро-сираци“ са свикнали да измерват родителската любов чрез паричните преводи или пощенските пратки с марково облекло и играчки.

„Размазаните образи по Скайп са лош заместител на родителските прегръдки“, казва Фелдман и добавя, че поради редките контакти със собствените им родители тези деца търсят близостта на други възрастни. За съжаление обаче има хора, които злоупотребяват с чуствата на децата – по неофициални данни всяко десето сираче в Молдова става жертва на сексуални посегателства.

Една мечта

В края на миналата седмица Молдова подписа споразумение за асоцииране с ЕС. Сега малката държава се надява, че благодарение на това споразумение икономиката ѝ ще дръпне напред, което поне до известна степен би подобрило и положението на т.нар. „евро-сираци“. Съседна Румъния обаче знае, че надеждите, свързани с членството в ЕС, нерядко се оказват напразни. Така например достъпът до чужди трудови пазари предизвика в Румъния нова емигрантска вълна – най-вече към Испания и Италия. По отношение на „евро-сираците“ обаче членството в ЕС определено има положителен ефект, убедена е социоложката Виктория Неделчич от букурещкия клон на фондация „Джордж Сорос“: „Благодарение на свободата на придвижване много родители успяха да изтеглят в чужбина и децата си“, казва Неделчич.

В същото време обаче е повече от ясно, че проблемът със самотните деца може да се реши най-вече чрез мерки за създаване на достатъчно заетост – за да не бягат родителите в чужбина. Макар вече да не е дете, Оксана се надява, че скоро майка ѝ ще се върне завинаги в Молдова. Младата жена си мечтае за собствено семейство, за което да се грижи. Семейство, каквото тя за съжаление никога не е имала.