Битката на САЩ с полио епидемията и защо децата напуснаха училище
Епидемиите са често срещан социален феномен след края на 40-те години на миналия век. Много често училищата се затварят, обявяват се грипни ваканции, налага се ограничаването на учениците, домашно обучаване и се откриват още много други подводни камъни в цялата система. Опитайте се да върнете лентата назад и най-вероятно също ще си спомните за количеството грипни ваканции през 18-те години на обучение. През 1953 г. в Ню Йорк властва една нова епидемия, чийто ефекти са значително по-жестоки от настоящия коронавирус.
Популярният полиомиелит или полио, както го познават мнозина е вирусно инфекциозно заболяване, което може да порази мнозина. Най-често жертвите са на възраст между 1 и 5 години. Навлизането на този вирус в кръвтта може да действа фатално и има случаи, в които успява да стигне до централната нервна система, да инфектира и разрушава главно двигателни неврони и дори да доведе до парализа. Статистиката показва, че в САЩ 40-те и 50-те години са изцяло насочени към битката с най-различни епидемии. Големият проблем обаче се изразява във факта, че за първи път медицината се чувства толкова безсилна в опита да се открие лекарство.
Едва през 1953 г. ще се заговори за успешно тестване на ваксина, но какво се случваше преди това? Обикновено този вирус тръгва през пролетта и започва да събира жертви, но понякога може да продължи и до късна есен и да доведе до още по-сериозна паника. Във времето, когато лекарствата липсват, вирусът може да разболее и да убива предимно деца. За съжаление на това заболяване са необходими няколко дена, ако липсва адекватна помощ. Лекарите вярвали, че това е сезонна болест, защото най-често заболелите се повишават през летните месеци. Когато епидемията избухва в Сан Антонио през 1946 г. се говори за няколко седмици карантина, които прерастват в преждевременно прекратяване на учебната година, забавяне на дипломирането и въвеждането на още по-строги мерки.
Учените обвиняват мухите и комарите за преносители, докато самото заболяване използва фекално-оралните пътища. Първото естество насочва вниманието към нехигиенизирани санитарни помещения. Родителите знаели само, че струпването на много деца може да доведе до заразяване. Социалната дистанция е единственото, което могат да направят, за да избегнат потенциалните възможности за заразяване. Епидемията от полио или полиомеилит оставя много детски площадки пусти от опасението, че мнозина ще се заразят.
Страхът отменя летните почивки, прекратява разходките по плажа, посещението на затворени плувни басейни, боулинг залите затварят врати и всеки се опитва да скрие детето си колкото се може по-далече от всички останали. Лекарите също така помнят, че редица преносители можели дори да бъдат асимптоматични, с което всеки човек на улицата може да бъде опасност. Голямата паника обаче не отговаря на статистиката.
Вестниците и телевизиите, както и най-различни радио предавания говорят за високи смъртни случаи, ала статистиката никога не лъже. В пика на заболяването са заразени 58 000 души през 1952 г. и от тях около 20 000 са парализираните в цялата страна. Почистването на домовете става всекидневно занимание, общите забавления като посещението на панаира, летния лагер и дори посещението на училище се превръща в една от най-зловещите възможни опции. През 1916 г. в Ню Йорк се наблюдава стабилно повишаване на заболелите с полио и липсва всякаква информация за предаването на заболяването. Нещо повече, около 200 000 деца са задържани от родителите си и не посещават учебните заведения дори и след преминаването на заразата.
Поради липсата на всякакви възможни мерки и категоричност от страна на науката и медицината, родителите в някои градове протестират и печелят в полза на запазване на здравето. Интересен факт е, че винаги по време и или след края на една епидемия, всеки родител е готов да се бори срещу системата. През 1955 г. лекарите съветват училищата да отворят врати на време и работата да започне нормално, но съпротивата отново е видна. Длъжни сме да отбележим, че масовата паника идва след тестването на ваксината и разглеждането на положителните резултати. Нещо повече, регистрираните случаи намалявали точно след края на лятото, но е било достатъчно да се регистрира един нов случай и общественото мнение започва да се нагнетява. Историята се повтаря през 1937 г. в Чикаго.
Училищата затварят, при това по време на „Голямата депресия“ и тревогите на родители и ученици е, че мнозина ще бъдат афектирани от промяната на учебния процес, както и на значително изоставащите ученице. Не трябва да забравяме, че интернет все още не е съществувал, следователно дистанционното обучение не било възможно или поне не било толкова лесно. Радиото обаче е позната технология и точно тя позволила на много ученици да слушат уроците си у дома. И забележете, отново се появява добре познатата граница между социално-икономическите разлики, както и възможността за достъп до тази технология. Конфликтът, който е бил поставен преди 70 години не е променил своя начин на действие и днес. Дори социологическите проучвания показват, че голяма част от родителите не искат днес да изпратят своите деца в училище.
Полиото е победено през 1955 г. с официалното ваксиниране на милиони ученици. Дългото пътешествие успява да причини значителни щети на обществото, културата на учениците и качеството на живот. На този етап разговорите за ваксини са обнадеждаващи, но по-скоро преминават някъде в далечната сфера на форсираните добри новини. Можем да бъдем оптимисти поне от гледна точка на качеството на медицината, която е значително по-напреднала и може да достави достатъчно интересни преживявания. Според някои експерти потенциалната ваксина може да се появи някъде през 2021 г. и за съжаление зимата, но поне е оптимистичната прогноза. Действията и взетите мерки спрямо един вирус показват колко слаб е човешкият организъм, когато се опитва да се бори срещу такива напъсти. Интересен момент е, че на финала почти всички родители осъзнават, че няма златна формула за защита на най-малките.
