Жоаким Крол – немският канибал на Западна Германия
Историята познава редица серийни убийци, които по една или друга причина успяват да влязат в историята и да вдъхновят редица холивудски премиери. И докато САЩ е истински пример за подобни отклонения от социума и прилежащите поведения, Европа със сигурност не стои по-назад по тази линия. Едва ли има човек, който да не е чувал историята на Андрей Чикатило. Малко след Втората Световна война започваме да ставаме свидетели на някои тежки отклонения и за съжаление цифрите на жертвите не са никак малко.
И докато САЩ има хора като Тед Бънди и Джефри Дамър, Западна Германия разполага с канибала Жоаким Крол. Когато е заловен, списъкът на изчезналите хора е от 14 души, но и до днес полицията подозира, че фаталната цифра е много по-висока. Жоаким признава, че се е хранил с човешко месо, защото в магазина било твърде скъпо. В продължение на 20 години продължава да набавя този хранителен продукт, докато други 6 човека са арестувани за престъпленията му. Залавят го по един от най-странните възможни начини – тоалетната му се запушва с черва и водопроводчикът остава без думи, когато се заема с ремонта. Все пак не може да отречем, че има научно обяснение за това поведение.
Немецът се ражда, докато нацистите се издигат на власт през 1933 г. Жоаким е най-малкото от осем деца в семейството и често е смятан за най-слабото. Поради липсата на внимание и любов, момчето най-накрая започва да придобива онези очаквания отклонения. Като малък подмокря леглото и постоянно е обект на подиграви и унижения, логично тази агресия се насочва към тормоза на животни – един от първите признаци на психични отклонения и отключване на злоба. Когато идва Втората Световна война, ситуацията става още по-трудна за семейството, което не може да се похвали с особени възможности. Баща му отива войник и по-късно е военнопленник в Русия.
Вярва се, че точно в лагерите е умрял. Осемте деца остават под закрилата на майката. През 1948 г. бъдещият убец напуска училище, след като няколко пъти повтаря един клас. На 15-годишна възраст има само основно образование и се отказва да учи. Много по-късно се оказва, че щетите от войната и лошото отношение в родния дом са оставили следа и коефициент на интелигентност от едва 78. Някои доклади посочват, че Жоаким не може да чете. Работи като момче за всичко в най-различни ферми, но натрупваната агресия много скоро ще рефлектира върху новото хоби – убийствата.
В работата си често му се налага да убива животни и по-късно на разпитите ще разкаже, че точно този акт го възбуждал допълнително. Опитите да има някаква връзка, но след като няма особени познания и социалните му умения куцат, единствената връзка завършва като пълен провал, дори сексуалните му преживявания се описват по същия начин от самия него. През 1955 г. майка му умира, братята и сестрите му поемат по собствен път и губят връзката помежду си. През същата година ще падне и първата му жертва. На 8 февруари Крол пътува до село Валстаде. По пътя си среща 19-годишната Ирмгард Щрел. Удушава я, изнасилва я и след това отваря корема ѝ.
Полицията е в шок и дълго време пази в тайна случилото се, докато отчаяно се опитва да намери виновника за случилото се. За голяма беда, това е само началото. По-късно ще стане ясно, че след като жертвите са убити, извергът мастурбира върху тях. Когато се прибере вкъщи, процедурата се повтаря със секс кукла. Освен този уред за задоволяване, другите колекционерски вещи са именно детски играчки и предимно кукли. Интересното е, че след първото убийство следва една много специална и сериозна пауза.
Четири години живее в пълна абстиненция. Въпреки това в различни области се появяват подобни случаи и властите не са особени сигурни в думите му. Следващото потвърдено убийство се случва на 16 юни 1959 г. с 24-годишната Клара Тесмер. Почеркът е напълно идентичен. Едва във втория случай се забелязва и канибализма. Жоаким успява да вземе част от седалището на жертвата си, както и от глезените, опакова ги и след това ги готви у дома си. Местен жител на име Хайнрих Ото е арестуван за престъплението и след това се беси в килията си, докато очаква присъдата. Междувременно истинският извършител е свободен.
Противоречията не свършват до тук – онези, които са изследвали извършителя и твърдят, че има толкова ниско IQ така и не успяват да оправдаят методиката и начина, по който извършва убийствата си. Мъжът пътува в различни градове, избира определени жертви и локации, прави проучвания и нищо не е точно толкова лесно, колкото го представя. За да може разследването да боксува още по-сериозно, убиецът никога не се ограничава с една възрастова група и действа сериозно по всички параграфи. Сред убийствата дори присъства мъж. През 1965 г. Крол забелязва двойка на отдалечен паркинг в Гросенбаум и решава да примами мъжа от колата, където го убива, плановете му били да продължи с девойката, но в последния момент дамата пали колата и успява да избяга.
Подробните ѝ описания после не могат да дадат особен резултат. Още по-лошото е, че всяко убийство е различно и точно това прави ситуацията още по-трудна и тежка. Освен това в Западна Германия действат и други убийци, които правят разследването повече от невъзможно. Вернер Бууст например убивал двойки в същия район през 50-те години. Именно наличието на тези господа е успяло да помогне за по-дългото и сериозно властване. Краят на историята настъпва на 3 юли 1976 г. В този ден Крол отвличва 4-годишната Марион Кетнер от парк. Малко по-късно съсед попитал Крол какво блокира тръбите в сградата и по-конкретно тези в тоалетната.
Крол отговаря кратко и ясно „черва“. Съседът се засмял, но когато дошъл водопроводчика и извадил човешки органи, полицията бързо била извикана. Органите на реда закъсняват и откриват само разчлененото тяло на малкото момиченце. След това получават детайлите и на още 13 неразкрити случая. Докато е в затвора Жоаким дава пълни самопризнания и се надява, че ще получи някакъв вид лечение, което ще излекува влеченията му. Цялото дело трае 151 дена. През април 1982 г. получава доживотна присъда. През 1991 г. умира в затвора от сърдечен удар на 58-годишна възраст. За съжаление след войната не е единственият случай на подобни провинения. Единственият проблем е, че полицията все още прохожда в този вид престъпления и позволява на мнозина да сеят смърт почти в цялата страна.
