Лошите момичета на историята: Султана Рачо Петрова – чаровницата на българските салони
От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта и бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават войнски качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в прилагането на стратегии в битки.
В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени, които са обръщали гръб на огнището или балните зали, за да се включат във военните действия. Ще се уверите, че буквално през цялата история има примери за дами, предпочели бойното поле и станали истински bad ass машини.
Когато на 4 януари 1878 г. руските части под командването на генерал Йосиф Гурко влизат в София те не заварват славната крепост от времето на Второто българско царство. Упадъкът на Османската империя се отразява сериозно на този славен в миналото град. В края на XVII в. италианските и дубровнишките търговци напускат пределите му, много обществени сгради биват занемарени, а водопроводната система е в толкова лошо състояние, че на места се използват кладенци. XVIII в. е не по-малко безпощаден.
Наред с анархията на кърджалийското време, София става жертва на огромен пожар през 1816 г., разтърсена е от две земетресения, а през 1857 г. населението й е покрусено от чумата. Предвид географското й местоположение, градът продължава да привлича търговци и чуждестранни представителства. Именно благодарение на намесата на консулите на Франция и Италия, на София е спестена съдбата на Стара Загора по време на Руско-турската война (1877-1878) и тя не бива опожарена до основи.
Впоследствие, именно стратегическото място, на което е разположен градът се оказва ключово по време на дебатите за избор на център на Княжество България. С поглед към бъдещото териториално разширение и обединение на българските земи под един скиптър, на 3 април 1879 г. Учредителното събрание избира София за новата столица на Третото българско царство. Почти веднага започва работата по градоустройствените промени и по превръщането на града в административен, икономически, научен и културен център на страната. До 1885 г. обаче на София продължава да й липсва блясъка на една типична европейска столица. Градът е „мръсно, вонящо и кално село“, а улиците са „ровове и трапове“. Това е първото впечатление, което градът оставя у Султана Хаджиминчович.
В превод от турски името й означава „царица“. Красива, изискана, интелигентна и с весел нрав, Султана е сред най-известните дами в Следосвобожденска България. Нейната физическа привлекателност и кокетство дават храна на жълтата преса в продължение на десетилетия. Тя е одумвана за флиртовете си с мнозина видни българи, сред които и самият цар Фердинанд, а разводът й е истинска сензация. За съжаление лошата слава хвърля сянка върху истинската й личност.
Благодарение, както на личните й спомени, така и на други извори от същата епоха, се очертава една доста по-комплицирана дама, която притежава буден ум и верен политически нюх. Именно тя въвежда европейския модел в обществото, организирайки частни салони и соарета, на които българският и чуждестранният елит разискват политически, икономически и културни въпроси. Тя е наградена и с ордена на Руския и Австрийския червен кръст за работата си по време на Руско-японската война (1904-1905). В едни бурни времена на военни конфликти и чести смени на политически режими, Султана не само оцелява, но и запазва своето влияние в българския елит.
Точната дата на раждането й не е известна. Смята се, че се е появила на този свят около 1868 г. в град Тулча. Майка й, Марийонка, която е от известен род от Жеравна, умира само две години след раждането. Така баща й, Пантелей Хаджиминчович, поема грижата за двете си дъщери. Той е завършил медицина в Париж и е вторият най-заможен българин в Румъния след Евлоги Георгиев. Загрижен за образованието на децата си, бащата изпраща дъщерите си в Кралския френски пансион в Букурещ.
Там Султана учи френски, немски, пиано и оперно пеене. Благодарение на своята лъчезарност и красота, тя привлича вниманието дори на румънската кралица Кармен Силва, която е имала намерение да заплати за по-нататъшното й образование в Париж. Пантелей Хаджиминчович обаче има други планове и сърцето го тегли към родината. Така през 1885 г. той решава да се премести в София заедно със семейството си. Там той основава и става първи директор на Александровска болница.
Снимка: By originally uploaded by Пакко – transfer from the bulgarian wikipedia, originally from http://www.mfa.government.bg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9521901
Много скоро Султана привлича вниманието на мъжката половина на софийския елит и по-конкретно – на капитан Рачо Петров. Според сведенията след запознанството си с нея, той се влюбва до уши и не може да спи. Петров отива при баща й и моли за ръката й, но е отхвърлен най-безцеремонно. В очите на Пантелей Хаджиминчович Рачо не само не е от добра фамилия, но и няма достатъчно средства, за да задоволи всички нужди на дъщеря му. Младият мъж действително има скромен произход, но благодарение на таланта и качествата си бързо се издига.
Той завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, а през 1885 г., една на 24-годишна възраст, става началник-щаб на действащата армия в Сръбско-българската война. По време на войната, докато той е на фронта, Султана и сестра й Елена са доброволци и участват в приготвянето на бинтове и лекарства за ранените. След края на военния конфликт, Рачо Петров получава орден за храброст II степен и крупна финансова субсидия. Въпреки тези постижения, Хаджиминчович продължава да счита, че той не е добра партия за дъщеря му.
Двамата млади решават да действат на своя глава. Султана пристава на любимия си и се жени тайно за него на 27 юли 1886 г. Незачитането на бащиното мнение, довежда до охлаждане на взаимоотношенията между Пантелей и дъщеря му. Още от самото начало връзката между Султана и Рачо е бурна. В своите спомени, тя го описва като „решителен“, но същевременно „наивен“ и „доверчив“ мъж. Тя се радва на внимание от страна на мъжете и си позволява да флиртува открито с не един и двама, което провокира ревността на съпруга й. По време на съвместното си съжителство те се сдобиват с две дъщери – Влада и Мария и един син – Благой.
В работен план, двамата се оказват доста добър екип. Животът им преминава на политическата сцена и на подиума на дворцовите балове. Докато Рачо Петров кове своите политически връзки, Султана се грижи за имиджа и контактите с дипломати и хора на изкуството. Тя често урежда сбирки на политическия и културния столичен елит. През 1904 г. тя организира Комитет на софийските дами, чиято цел е да подпомогне руските войници по време на Руско-японската война. Комитетът събира помощи в размер на над 70 000 сребърни левове и 30 000 златни левове. Именно в началото на ХХ в. съпругът й на два пъти става премиер на България.
Разточителния им живот и връзките на високо ниво провокират жълтата преса. В статията „Защо Рачо Петров е станал министър“ на журналиста Георгиев-Харамията се обръща специално внимание на циркулиращите клюки в общественото пространство за отношенията между Султана и цар Фердинанд. Според сведенията, тя често седи до него по време на приеми, а той се отбива неведнъж до дома й за да я поздрави. Дори в тези клюки да има зрънце истина, тя не е първата жена използвала чара и обаянието си, за да помогне за издигането на своя съпруг. В британската история, например, такъв е случаят със Сара Дженинс, която благодарение на приятелството си с двореца издига съпруга си Джон Чърчил в първи херцог на Марлборо. В българския контекст, мащабът на връзките, които Султана има е по-малък.
Това, което се знае със сигурност е, че и тя, и Рачо Петров са изключително амбициозни и умело използват контактите си, за да постигнат издигане в обществото и да станат част от управлението на държавата. Всички средства са позволени, но дори те имат граници. Според злите езици, именно по време на поредния дворцов бал, когато Рачо Петров е солидно подпийнал, един доброжелател му съобщава, че Султана и Фердинанд са се оттеглили в една от стаите. Разгневеният капитан нахълтва без да зачита високия пост на българския държавник и отвежда жена си.
След тази случка двамата съпрузи изпадат в немилост и вече не се допускат до социалния кръг около царя. В своите мемоари, Султана не разкрива истината за взаимоотношенията си с българския държавен глава, но прави интересна оценка на неговото управление: „А днес всичко единодушно вика, че злото на България е княз Фердинанд. Аз лично считам, че злото е било и е още у нас самите и че нещастието ни се дължи на нашето скоро и бързо развитие, когато темелите – възпитание и традиции – липсваха.“
Скандалите продължават и през 1906 г., когато избухва аферата „Шарл и Жан“. Според една публикация във вестник „Мир“ Рачо Петров е злоупотребил с премиерския си пост и се е облагодетелствал финансово. В основата си скандалът се завърта около обществена поръчка за муниции, в която една от фирмите е предпочетена за сметка на друга. От сделката Рачо Петров е получил близо 75 000 лв. Отговорът на обвиняемия е завеждане на контра дело срещу редакцията на вестника, а резултатът – прекратяване и на двете дела и потулване на случая.
Снимка: By Unknown author – This file was provided to Wikimedia Commons by the Bulgarian Archives State Agency as part of a cooperation project. The Bulgarian Archives State Agency provides images, which are public domain. For attribution/citation of the source, Bulgarian Archives State Agency, please use the identification numbers of the document's fonds, inventory, archival unit and sheet., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=34496397
Макар престижът на семейството да е сериозно наранен от скандали и обвинения в злоупотреби, по време на Балканските войни (1912-1913) Султана е разпределена в полевата болница на Българския червен кръст в Лозенград, а Рачо Петров е назначен за съветник в свитата на престолонаследника Борис. По време на Първата световна война (1914-1919) докато Рачо е началник на Македонската военно-инспекционна област, съпругата му е милосърдна сестра в болницата на д-р Киркович в Ниш. По време на Голямата война Султана също така прави дарения на пострадали български семейства в Добруджа.
Именно в Македония името на Рачо отново е замесено във финансов скандал. Малко по-късно той е арестуван за афери и далавери и изправен пред военен съд. Поредното уронване на престижа на фамилията, както и охладняването на отношенията между двамата, провокират Султана да потърси разтрогване на техния съюз. На 19 ноември 1919 г. Духовният съвет при Софийската митрополия разтрогва брака „по вина на съпруга“. Това обаче не слага край на одумването им в светските хроники. Разводът им се превръща в истинска сензация тъй като са намесени крупни финансови суми.
По време на Втората световна война, макар и вече в напреднала възраст, името на Султана отново е намесено в скандал. В спомените си тя пише: „Мъча се да разбера какво е моето престъпление! Комунисти не познавам, болшевики в живота си не съм виждала…“. Домът й е многократно обискиран и дори е иззета част от личната й кореспонденция. Накрая тя е изпратена в концлагера „Гонда вода“ и скоро след това е преместена в лагера при манастира „Свети Кирик“.
Тогава тя е на 74 години и едва се придвижва, подпирайки се на бастун. Именно там тя се разболява от тежка пневмония, която уврежда доста нейното здраве. Причината за изпращането й в лагера е работата на по-голямата й дъщеря – Влада Карастоянова, която по това време е в Англия и работи като кореспондент на Би Би Си. Изказванията й против съюза на България с Германия са причината майка й да бъде задържана. Година по-късно тя е освободена.
Султана Рачо Петрова напуска този свят на 16 ноември 1946 г. За своите 77 години тя е била свидетел на едни от най-бурните времена от нашата история. Умна, амбициозна и красива, Султана събаря не една и две врати, за да постигне своите цели. Смята се дори, че тя е подкрепяла финансово Тодор Александров и дейността на ВМРО. Също както своя добър приятел Симеон Радев, тя решава да издаде своите спомени, които са ценен източник на информация за живота във висшите кръгове по време на управлението на цар Фердинанд.
