Последната Конституция на Република България догодина навършва 30 години
Месеци след свалянето на другаря бай Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. се свиква 7-ото Велико народно събрание, което функционира от 10 юли 1990 и се саморазпуска на 2 октомври 1991 г. 6 976 620 или 90,79% от имащите право на глас в Бълария упражняват това право в изборите за това ВНС, които са и първите свободни и демократични избори в дърбавата от 1931 г. до тогава. Резултатите са: БСП с 47,1% от гласовете, СДС – 36,2%, ДПС – 5,75%, БЗНС – 4%, Отечествен съюз – 0,5%. За ВНС парламентът на България увеличава местата си на 400, които се разпределят така: БСП – 211, СДС – 144, ДПС – 23, БЗНС – 16 (общо 394).
Основната цел на това събрание е да изработи и приеме новата и последна Конституция на България.
Тя прави именно това. Но условията, в които го прави, са изключително драматични. Един от депутатите – Дончо Каракачанов, баща на настоящия министър на отбраната и заместник министър-председател на България Красимир Каракачанов – е агент на Държавна сигурност към Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия. Но много по-въздействащи са силните съмнения за манипулации на изборите и видеото на кинорежисьора Евгений Михайлов от 14 декември 1989 г. Стачките за отмяна на чл. 1 от Живковата конституция за ръководната роля на БКП са толкова шумни, че коато се опитва да говори с хората, тогавашният президент Петър Младенов едвам се чува. Всички обаче чуват популярната реплика от видеото „По-добре танковете да дойдат!“ Той в крайна сметка подава оставка на 6 юли и на негово място идва Желю Желев. Политическото напрежение продължава и достига кулминацията си на 26 август с пожара на Партийния дом в София.
На 30 ноември Андрей Луканов също подава оставка заради разразилата се икономическа криза, когато магазините са празни, липсват елементарни хранителни стоки, има криза за бензин (Луканова зима).
Идва и така нареченият Протест на тридесет и деветимата. Първоначално група от 44 сини депутати, които на 4 април 1991 г. изказват искания ВНС да се разпусне, заради високата безработица и липсата на свежи закони. Седмици по-късно – на 23 април – когато депутатите разглеждат доклада на анкетната комисия „Тамбуев“, Стефан Савов, Георги Марков, Йордан Василев и Златка Русева напускат ВНС. Два дни по-късно е внесено предложение за саморазпускане на ВНС, което е подкрепено от само от Александър Чирков, Стоян Ганев, Николай Слатински, Едвин Сугарев, Вили Цанков, Еленко Божков, Янко Янков.
Така на 14 май 1991 г. 39 депутати напускат парламента като предоставят с декларацияс искания, които освен за саморазпускане на ВНС и избори в средата на юли, са и за БСП да върне парите, които взима от бюджета.През юни БЗНС – Никола Петков също напуска ВНС. В този период СДС провежда национална конференция, в която исканията на напусналите парламента са чути и разгледани, а това се повтаря и на третата национална конференция на СДС – 22 юни 1991 г.
Протестът на тридесет и деветимата продължава с гладна стачка между 10 и 19 юли по идея на Стефан Савов, в която участват 27 души. Техните исканията им са да няма задължително заклеване в новата конституция, тя да влезе в сила след референдум и ВНС да се саморазпусне. От 11 юли към тях се присъединяват и 21 столични кметове, които гладуват в извънработно време.
Идеята за референдум е отхвърлена от Желев, но на 16 юли президентът насрочва следващите парламентарни и местни избори и приканва гладуващите да прекратят стачката.
Така Конституцията на Република България е приета на 12 юли 1991 г. С нея се налага държавно устройство, основано на разделение на властите и се въвежда институцията на едноличен държавен глава – президент (преди Председател на България).
Велико народно събрание се предвижда в случаите, когато се променя формата на държавно управление и устройство, както и конституцията на страната. Обикновеното народно събрание се избира за срок от 4 години и в него участват 240 народни представители. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято основна задача е да гарантира върховенството и спазването на Основния закон на републиката.
Когато конституцията е приета, VII Велико народно събрание става обикновено народно събрание което функционира до разпускането си на 2 октомври 1991 г.
През периода, в който ВНС съществува консервативното и реформаторското крило в Българската вече социалистическа партия се противопоставят едно на друго, а нещо подобно става и с умерените и радикалните демократи в СДС. Причините са различия в мнениеята за това колко бързо трябва да се осъществяват промените. Членове на казионния БЗНС и БЗНС – Никола Петков се обединяват в единен Български земеделски народен съюз. ДПС достиа стабилност. Резултатът от неразбирателството в БСП дава три крила: марксистко-ленинистко, твърдо социалдемократическо и средно (на Александър Лилов и Андрей Луканов), което е за плавни промени и съчетаване на предните две.
