Весела Табакова: Медиите не са Херкулес, но те сами омаловажават ролята си

По информация в социалните мрежи от нейни приятели днес ни е напуснала доц. д-р Весела Табакова, уважаван от мнозина преподавател във ФЖМК. Припомняме едно нейно интервю от 2009, което за съжаление е все така актуално.

Ето какво казва тя в интервю за в. Банкер през 2009.

Доц. д-р Весела Табакова е сред най-острите и критични медийни експерти у нас. Преподавател е във Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на десетки статии и книги. Шеф е на Центъра за независима журналистика. Последният проект на центъра, по който в близките дни ще бъде представена книга, изследва конфликта на интереси, корупцията и ролята на медиите в антикорупционния натиск. Проектът е реализиран с подкрепата на Демократична комисия при посолството на САЩ у нас. Книгата е била готова преди две години, но излиза сега. Пред „БАНКЕРЪ“ Весела Табакова обяснява защо се е случило така и анализира медийната среда с днешна дата.

Г-жо Такабакова, книгата „Неосъществена раздяла“ е била готова преди две години, защо чак сега я издавате?

– Силно вярвахме, че след толкова сериозни разследвания нещо ще започне да се случва, че прокуратурата може да се самосезира… Журналистическите разследвания не доведоха до нищо. Дори след публикацията „120 млн. от Батко“, която ясно доказваше облагодетелстване при конфликт на интереси при шефа на „Пътна инфраструктура“, тогавашният премиер съобщи, че това е само привидно. Разследването започна след плесницата на Европейската комисия. Тогава започна и трескава работа за приемане на закон за конфликт на интереси.
Книгата неслучайно има заглавие: „Неосъществена раздяла“ и подзаглавие „Из историята на една социална болест“. Корупцията и конфликтът на интереси продължиха да съществуват неразделни и неразделени. В последните месеци обществото е обнадеждено, че може да има някаква промяна. Медиите обаче се оказаха в ситуация, в която демонстрират обичта си към победителите.

Защо?

– Един много известен британски журналист казва, че уважението на журналистите към управляващите и политиците трябва да е същото, каквото е уважението на кучетата към стълбовете за улично осветление. С тази драстична метафора той подчертава критичната функция на медиите към властта. Но и властта трябва също да желае критика за себе си. Това е предпоставка за развитието на медиите като независими. Според доклада на „Репортери без граница“, както е известно, България отиде на по-ниско стъпало по отношение на медийната ситуация. Според „Фрийдъм Хаус“ сме сред „частично свободните медии“. От Европейския съюз там са Румъния и Италия.

Наистина ли качеството на журналистиката се влошава?

– За пръв път това се констатира още през 2005 година. При анализа на ситуацията се отчитат много фактори и индикатори – посегателствата върху журналисти, реакцията на обществото, наличието или неналичието на плурализъм на медийните съдържания, автоцензурата, стари и нови зависимости на редица журналисти… Може да се говори и за натиска на рекламния бизнес върху медиите. Отдавна не е тайна, че в нарушение на Закона за радио и телевизия има съвместяване на рекламен бизнес и медийна собственост.
Тези дни се създаде странна ситуация. Тя показа адекватното отношение на една разследваща журналистка, създала филм за превръщането на Слънчев бряг в бетонни градини и неадекватното поведение на 17 лобистки организации, които настояваха да се спре излъчването на филма. Бях шокирана от лексиката на тези хора. В декларацията им, забележете, до премиера те използват лексика, която си мислех, че сме забравили! Имаше дори фраза „предателство на националните интереси“!

Излиза, че средата пречи на журналистиката. Така ли?

– Средата и представите на тази среда за свобода на словото наистина понякога ни връщат към стари времена. Вярно е, че в много случаи балансът между дългосрочния интерес на обществото и краткосрочния частен интерес е тежък. Понякога това изтощава и енергията на медиите. Миналата година изследвах текстове за НАТУРА 2000, но сред тях нямаше сериозни разследвания. Имаше опити за активно поведение и натиск върху институциите, медиите направиха немалко, но там, където наистина се изисква „гмуркане в дълбокото“, те не действат. Не призовавам към всеобщ медиен героизъм и не възприемам медиите като съвкупен Херкулес, който трябва да извърши всичко, което системата на правосъдието не желае да свърши.

Сигурно има и други негативни фактори…

– Медиите сами омаловажиха от началото на прехода своята роля, защото ни предложиха медийна реалност от скандал в скандал. Абсурдният пример от последно време е Красьо Черничкия. Питам се кой е този човек – само на 27 г., а изглеждащ като всесилен, като демиург? Защо никой не направи разследване за този човек, който може да се окаже персонификация на особеностите на прехода ни?

Властта ли изкуши медиите, за да са толкова безкритични?

– Признавам, че напоследък аз не се дразня чак толкова от медийното спокойствие спрямо новите управляващи. Все пак през последните години България имаше най-неефективните правителства. Корупцията се разрасна чудовищно. Хората имат нужда от „междучасие на надеждата“. Дано обаче започне часът, в който медиите имат сериозна роля.

Четвъртата власт май доброволно се отдава на управленските страсти?

– Не само на управленските страсти, а и на икономическите могъщества. Неотдавна например имаше декларация на група журналисти от Варна, че няма да отразяват протестите на еколозите за така наречената Алея първа. Преди години, когато еколози биеха камбани на тревогата за Витоша, Рила, Пирин и т.н., винаги се намираха услужливи медии и журналисти да интервюират едни хора, които пък обясняваха, че протестиращите прокарват чужди интереси. Резултат от това е бетонирането на планините, и не само на тях.

Може ли да се измери колко са корумпирани медиите?

– Може. За всяко нещо може да се изработи методология. Макар че е трудно да се намерят „вътрешни хора“, готови да се разделят с заплатата си. Но има и други по-лесно различими проблеми. Например една от причините за деформациите при определянето на дневния ред на обществото чрез медиите е свързана с негативизма, с лошата новина, която, както е известно още от Богарт, е добра новина. Не става дума да няма негативни новини, защото в живота има много тягостни събития. Става дума за това, как се структурира медийният дневен ред, как се структурира самата новина.
Непременно ли пазарната ориентация трябва да влиза в конфликт с елементарните стандарти в журналистиката? В медиите е видимо също, че често има конфликт на интереси. Рекламното съдържание трябва да се разграничава от медийното. Превръщането на журналисти в пиар агенти на политици е безусловна корупция. В гилдията дори тарифата на някои журналисти не е тайна.
Във вътрешния кодекс на „Вашингтон поуст“ има текст, че журналистът може да приеме подарък само ако връщането му по пощата струва повече от самия подарък. Значи ако са ви дали химикалка, може да я задържите.

Но не и ако тя е „Паркер“.

– Да, тя трябва да се върне. Жалко е, когато журналист се интересува от подаръчето, което може да получи. Все пак, както казваше Дан Радър, „Новините са бизнес, но журналистиката е светлина.“

У нас подобна идея е утопия, репортерите не са добре платени в общия случай…

– Никъде не е казано, че бедният човек непременно е корумпиран и помияр. В колегията трябва да има самовглеждане и саморефлексия. Готовността на някои журналисти да бъдат изкушени и обладани от власт и от корпорации не е свързана с материално равнище. Лека-полека имунитетът може да се създаде чрез саморегулация вътре в медията. Бизнес изданията по света имат ясни стандарти, че например журналистът не може да се възползва от информация, придобита поради спецификата на неговата работа. Пита се дали ние сме готови за това. На студентите си давам пример от последната президентска кампания в САЩ. Съпругата на политически коментатор в „Лос Анжелис таймс“ става говорителка на Маккейн – кандидата на Републиканската партия. Журналистът веднага декларира пред мениджмънта ситуацията на конфликт на интереси. Решението е – по никакъв повод да не пише за кампанията.

Звучи като мираж за българската действителност.

– Нима няма критична маса?

Няма, всички, които скачат срещу системата, са изхвърлени в нейната периферия…

– Тогава да извършим ритуално самоубийство! Не е точно така! Когато става въпрос за конфликт на интереси и корупция в медиите, има достатъчно механизми за противопоставяне, но има неща, за които сте права.

Спасението в новите медии ли е?

– Шокиращо е, но у нас дори в блогърството има анонимност. Не съм от тези, които твърдят, че новите медии решават проблема със свободата на словото, още по-малко – с публичния дебат. Комуникацията се гетоизира – няма публичен дебат, а дебатиращи гета. От гледна точка на функционирането на критицизма спрямо властта ИНТЕРНЕТ е нискоефективен. Форумите възпроизвеждат уродливите нагласи в обществото. Това пък показва защо и медиите се подвеждат. Отчайващо е, че много медии се превърнаха в бюро жалби – тича леля Пенка в сутрешния блок на телевизията Х, защото ѝ спрели водата. Това няма нищо общо с така необходимия граждански достъп до медиите.

Неотдавна от екрана на голям тв канал слезе водещ, който според негови колеги се движи с охрана, има няколко джипа…

– Не страдам, че го няма вече, не съм го и гледала и слушала. Зная, че по едно време беше изчезнал от екрана, след като стана ясно, че бил водещ в пловдивския чалга клуб „Чака-рака“ или „Рака-чака“, не помня. Помислих, че е имал достойнството да напусне. Хубаво, вадил си хляба там, но не е хубаво такъв човек да се представя за изразител на гражданското общество, какъвто е журналистът. Има журналисти, които работят за имиджа на хора от нечистите етажи на обществото. Уви, и това го има…
Медията е зависима от претенцията на самата общественост към нея. Много зрители се възмущават и не одобряват разни риалити формати. Но те, уви, са характеристиката на времето ни, в което са смесени елементи на предмодерната, модерната и постмодерната епоха. Тази особеност често поражда уродливост, но колкото и да се бунтуваме, характерно за времето ни е навлизането на маргиналиите в публичността.

Доколко са уродливи медиите?

– Не могат да се правят подобни обобщения – за медиите като съвкупност. Все пак има дистанционно, вестниците се купуват или не се купуват. Можем да имаме претенции към БНТ, защото се финансира от бюджета.

Какви са вашите претенции към БНТ?

– Да живее в днешния ден. Скоро БНТ празнува 50-ия си рожден ден, но до такава степен зацикли в миналото, че дори аз, възрастният човек, се ужасявам от това. На юбилей всеки се хвали за славните си дела. Но БНТ и румънската телевизия са единствените, които не предават звездния миг на човечеството – кацането на Луната. Защо в еуфорията на празника никой не ни обясни защо това беше така? От това дори става „жълт“ сюжет от тоталитарно време. Вярно е обаче, че по БНТ има хубави концерти и филми, имаше и един много добър реалити формат.

БНТ обаче отдавна не е на дневен ред…

– Вярно, демодирана тема е. Сигурно има българи, които я гледат. Не е решен обаче важен казус – финансирането ѝ. И отчитането на изразходваните средства. Зрителят трябва да знае какъв ресурс поемат разните предавания. По цял свят обществените медии публикуват отчети.
Всеки момент ще бъде поправен Законът за радио и телевизия, съставът на СЕМ ще бъде редуциран…

Оправдано ли е?

– Основният проблем е изместен – независимостта на СЕМ. Има ситуации, в които той въобще не се интересува от случващото се. Девет човека са много, но същественото е на хората да им е ясно какво точно върши този СЕМ.

Говори се, че там има корупционни практики…

– Да, говори се, че има такива индикации, но никой не ми е давал плик да го предам на някого. Има смущаващи случаи, наистина.

Подготвя се нов медиен закон. Какво задължително трябва да съдържа?

– Има драстично необходими текстове – сред тях е този с прозрачността на собствеността. Проблемът е изключително болезнен за медиите.