Секретните документи на САЩ пазят тайната за биологичното оръжие по време на Студената война
Всяка държава може да се похвали с богат архив от секретни документи, които най-вероятно са готови да изчакат едно цяло поколение, преди да бъдат разсекретени. Практиката показва един безопасен времеви интервал от близо 50-60 години. Идеята е да се избегнат конфликтите между всички засегнати страни, както и повдигането на обвинения. През следващите години най-вероятно ще можем да видим истинската причина за потъването на Курск, особено след като руското разузнаване заличава някои от страниците в дневника на оцелелите моряци. Ще можем да имаме достъп до информация за войната в Ирак, Афганистан и много други.
В повечето случаи да се появяват различни източници, които твърдят една или друга версия, докато истината винаги може да бъде открита в архива. Процедурата за декласифициране на информация, поне в САЩ, отнема много сериозно време. Необходими са поне 50 години, преди да се предостави подобна информация и когато бъде поискана от някого, тя отново търпи разглеждане. Когато Никълсън Бейкър заявява, че иска достъп до архива на ВВС на САЩ от 1950 г. и по-конкретно 21 класифицирани заповеди до пилотите, Пентагона трябва да разреши отварянето на архива. Американската констутиция дава това право по закона за свободата на информация, записан в констутицята им.
Снимка: By U.S. Defense Department – U.S. Defense Department, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18876033
Тогава авторът още не подозира в какво приключение ще се впусне. Неговото желание е да успее да разбере повече за проект „Без база“. Въпросната операция присъства само като име и никой не говори за нея. Подозренията на Бейкър са насочени именно към нарушаването на човешки права и употребата на химическо оръжие. Не трябва да забравяме, че в разгара на Студената война, в която никога великите сили не влизат пряко в сражение, можем да открием разнообразни конфликти, в които косвено присъстват и двете страни – САЩ и СССР.
Архивът е запазил само 21 бележки от цялата мащабна операция, преди да изтече секретността на тези документи, можем само да подозираме колко още е било заличено. След една година чакане, журналистът не получава нищо, един слънчев ден открива писмо от Дейвид Форт, който заявява, че архивът периодично пита дали заявителят все още има интерес към въпросната документация. На всеки 18 месеца, той е длъжен да пише на всички подали заявление.
Оставя период от 35 дена за отговор и след това продължава със следващата си задача. Каква е причината за толкова бавния процес? От една страна има надеждата за евентуален отказ, но при положителен отговор започва работа по разсекретяване от ЦРУ и основен преглед. През 2016 г. Бейкър получава поредният отговор и обяснение, че в момента се прави разглеждане на агенцията. При евентуален успех, архивът изпраща копие на същите документи. Интересен факт е, че законът изисква разсекретяването и предоставянето на документи до 20 работни дни. Историята показва, че някои хора получават правото да надникнат зад кулисите след близо 10 години.
Снимка: By Signal Corps Photo – http://www.history.army.mil/photos/Korea/kor1950/SC343463.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8821694
През 2019 г. става ясно, че забавянето идва от военните и американският архив е принуден да чака тяхната благословия. Според Бейкър ВВС на САЩ е една от най-бавните институции с отговорите си. Най-вероятно за всеки друг документ, какъвто може да е съдбата на Антоан Дьо Сент – Екзюпери във Втората Световна война или мисията на Хемингуей в Куба, архивът с радост ще достави необходимата информация, но този проект и конкретните 21 документа са достатъчно опасни за чуждите очи. Причината за бавенето е само една – в тях се се пази тайната на въпроса: използвали ли са САЩ биологично оръжие по време на Корейската война?
Когато войната избухва и американските самолети започват да правят курсове, освен бомби, от тях падат и други интересни елементи. Необходими са само 6 месеца, преди да постъпи и първото оплакване от посланика на Северна Корея – Пак Хон-йонг. Неговото изявление пред ОН е насочено към чудовищното престъпление, което американците извършват. Според него, докато армията на Северна Корея се изтегля, американската армия разпространява дребна шарка.
На 9 май 1951 г. вестниците пускат материал „Лъжливите обвинения за употребата на бактерии“. Големите издания като The New York Times и още много други разглеждат този случай като фалшиво обвинение. Срещат се гръмки заглавия като „Комунистическа Северна Корея иска съд за генерал Дъглас МакАртър и генерал-лейтенант Матю Б. Риджуей за престъпления срещу човечеството чрез употреба на биологично оръжие в Корейската война.“. Друг пример от следното заглавие: „Обвинение към въоръжените сили на ОН за употреба на биологично оръжие в Северна Корея и заразяването на 3500 войника с дребна шарка между януари и април“.
Снимка: By U.S. Army Military History Institute – http://www.army.mil/-images/2007/10/10/9122/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2904386
Разумно е някой да обърне внимание на тежките думи, но ОН вече са затворили всички възможности за комуникация. След като Корея е официално разделена на две части, министър Парк не може да присъства на изслушването. Поканени са само дипломати на Южна Корея. Единственият начин за комуникация остава дългата каблагрома. Стратегията на американските войници, докато са в окупираните точки на Северна Корея е да заразят колкото се може повече хора, които в последствие ще ударят и армията. До средата на април 10% от 3500-те души умират, докато останалите продължават да се борят за живота си.
Онези точки в страната, които не са окупирани, изненадващо не са засегнати. Следващото обвинение насочва вниманието към Япония и твърдението, че страната е получила 1.5 милиона йени за създаването на подобно оръжие. Същото в последствие се озовава в Корея. Само 2 години по-късно, Пак продължава да разказва за нови престъпления и нарушаване на военната етика. Очевидци от армията на Северна Корея разказват, че са виждали как самолетите хвърлят тонове заразени насекоми, надявайки се с това да разоражат противника. Асошиет прес обръща внимание на изказването на министъра и записва следното:
„Външният министър на Северна Корея обвинява ОН в разпространението на бълхи, мравки, скакалци и паяци над Северна Корея. Комунистическият премиер заявява, че бившите японски генерали, наети за тази мисия, са експерти в създаването биологично оръжие и са помогнали за разработката. „
Друга медия споделя, че между 28 януари и 17 февруари са направени 9 полета за хвърлянето на заразени насекоми. Интересното е, че Северна Корея не е единствената страна, която се включва в обвиненията. Министър-председателят на Китай – Чоу Енлай също има какво да каже по въпроса. Неговото обвинение е директно към президента Трюман. След като американската армия отказала да признае, че е победена, преминала към нова тактика за разпространяване на болести.
Надеждата на противника била да изчака войниците да изгубят своите сили и евентуално да се предадат. Двете победени страни да продължават с обвиненията, докато истината се пишела само от победителите, както вече сме забелязали. На 25 февруари 1952 г. в регистрите на ЦРУ е записана среща между Франк Уиснър – директор на секретни операции и Алън Дюлс. Стенограмата от целия разговор е покрита в черни маркери, целият диалог липсва. Впечатление прави единственото каре, което е пощадено и гласи „измамата има значение“. В същия ден се срещат и други отдели. Препоръката към правителството на САЩ е разрешаването на биологично оръжие за съкращаване на време. По този начин предишната клауза, в която агенти се употребяват за защита, автоматично отпада. На 26 февруари 1952 г. Куо Мо Джо – известен китайски поет, политическа фигура и президент на Китайската Академия на науките, както и член на Комитета за Световен мир прави следното изявление:
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=85964
„Това нарушение на всички човешки права, хищническото поведение на американските войници в Корея и разпръскват биологично оръжие в големи количества. Те многократно разпръскват заразени насекоми в големи количества по фронтовата линия и дълбоко отвъд нея върху Китай и Корея. Зловещото престъпление на американските укопатори успя да разтърси целия китайски народ и провокира безпрецедентно възмущение.“
Оправданието на укопаторите се прикрива с твърдението, че още преди войниците да стъпят на фронта, епидемия с размерите на чума е успяла да мине през Северна Корея и Китай. Единственият полезен изход на двете правителства бил да се насочи вниманието към ОН. В следващите месеци, с повишаването на заболелите, протестът на заразените се превръща в сериозен вик. След като никой не иска да обърне внимание и дежурните атаки продължават. Пострадалите страни, сред които вече и Русия, наемат група от международни адвокати за провеждане на независимо разследване. Сред всички тях е и американецът Джоузеф Нийдам от Кембридж.
Правят се интервюта с американски военнопленници, които признават, че са преминали обучение за боравене с биологични агенти. Някои дори заявяват, че са участвали в полетите. На финалът независимите остават в един особен и омагьосън кръг. Възможно ли е три страни да създават някакъв невероятен и грандиозен скандал, с чиято помощ да оправдаят употребата на друг вид оръжие? Възможно ли е отрицанието на САЩ да е добър опит за заличаването на следите? Кой изобщо има отговор? Както споменахме в самото начало, един журналист чака вече 7 години достъпа до тази информация.
В една от всички бележки от 15 август 1951 г. присъстват следните данни: „Уилсън“, „Грувър“, името на документа е „471 BW Munitions“ – абривиатурата за Biological Warfare – числото означава количество бомби и торпеда). Може да се допуска, че Уилсън е Роско Си. Уилсън – бивш генерал на ВВС на САЩ и един от замесените в проекта Манхатън през Втората Световна война. През 1951 г. той е ръководителят на ВВС в корейския конфликт и също така е един от основните почитатели на идеята за употреба на този вид оръжие. Друг интересен факт е, че присъства при промяната на употребата и предназначението на биологичните оръжия. Документът напуска ЦРУ и днес се съхранява в Националните архиви. Другото име в популярната бележка е това на Орин Грувър.
Атомната бомба, с която САЩ заплашва Северна Корея
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=85964
Дипломиран математически гений от Уестпойнт и също така завеждащ ВВС дивизия на психологическа война. В това звено обикновено се разглеждат нетрадиционните методи за нападение. Именно негова идея е създаването на бомбата от пера. Огромен силоз, в който се поставят пера, заразени със спори и разпръснати над определена зона. Конструкцията на въпросната бомба Е-73 са декласифицирани и свободни за разглеждане от 90-те години насам. Причината за толкова късното разсекретяване е фактът, че бомбата е била предназначена за евентуални военни действия срещу Русия. Въпросите за 21-те документа, които се пазят толкова ревностно крият и една друга потенциална тайна.
Дали там няма да се появи и японското присъствие, споменато многократно от Китай и Северна Корея? Не трябва да забравяме, че Отряд 731 може да се похвали с невероятни успехи от Втората Световна война и в периода на Корейската война е практически свободен да продава знания, както намери за добре. Както се досещате, голяма част от документите, които могат да докажат дали САЩ е нарушила няколко конвенции, продължават да се държат от ЦРУ. Никой не знае дали в следващите 7 години Бейкър ще успее да надникне зад кулисите или срокът ще продължава да се измества във времето.
Заглавна снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=85964
