Златната треска на виртуалните домашни любимци започна с тамагочито
Домашният любимец винаги се е смятал за особена отговорност във всяко едно домакинство. За разлика от много други придобивки, тук говорим за живо същество, което има нужда и по никакъв начин не може да се игнорира, когато изведнъж омръзне. Много често освен пространство, човек може да открие и други главоболия в лицето на алергии и други здравословни проблеми.
През 90-те години на миналия век, Япония намери много елегантно решение под формата на тамагочи. Точно тази играчка предложи на децата да добият някаква представа за отговорност, макар и в повечето случаи мнозина да са осъзнавали колко досадна може да бъде постоянна писукащото яйце. Макар и самото чудо да се предлагаше за приблизително 10 години, тамагочито успя да се издигне до култув статут в обществото. Организираха се реални погребения и не трябва да забравяме, че днес дори присъства в музей.
И всичко започва с помощта на 30-годишната Аки Майта. Дамата работи в японска компания за играчки и желанието да създаде домашен любимец за всяко дете, но такъв, който няма да мяука, лае и да унищожава дома. За да оформи своята идея, тя търси помощта на Акихиро Йокой и активизира още една компания. Необходима е история, която да накара потребителите да се насочат към тази играчка и затова се ражда идеята, че тамагочите е извънземно и неговото яйце служи за протекция на земната атмосфера.
Първите прототипи се дават в ръцете на ученичките от Шибуя, които си поиграли известно време и дали положителен отговор на идеята. Самото име е комбинация от две японски думи – тамаго и тамодачи или яйце и приятел. Според други източници трябва да означава „малко сладко яйце“. През 1996 г. японската компания Бандай официално пуска тамагочи на малка верижка за ключове, оборудва го с монохромен дисплей и обещава, че в него ще се открият дигитален домашен любимец, който се излюпва от яйце.
Японските програмисти настройват дигиталният домашен любимец така, че всеки един ден е равен на една година в неговия свят. Съответно всяка играчка има три бутона, с които всеки собственик може да чисти, храни, тренира и да си играе с животното. Отговорните играчи получават възможност да отключат нов герой, след като отгледат своето животно до зряла възраст. Ако остане без грижи, животното може да си тръгне или по-лошо – да умре. След 28 дена най-вероятно е очаквано да умре и неговият собственик може да избере друго животно.
С появата на тази играчка, 4 милиона бройки са продадени само в Япония през първите 4 месеца. През 1997 г. успяват да стигнат до САЩ, където цената им е 17.99 долара – около 29 долара днес. Според някои критици, това е домашният любимец „камък“ на 90-те години. Единственият проблем е, че удоволствието си отива, при това само няколко дни след закупуването. Въпреки до това до юни същата година са продадени 10 милиона екземпляра по цял свят, а според изчисленията от 2017 г. около 82 милиона тамагочита все още пазят дъното на нечий шкаф.
Същата година е впечатляваща и за създателите, които печелят Нобелова награда по икономика. Единствените противници на тази играчка и до днес ще бъдат учителите. По една или друга причина, именно писукащите животни могат да нарушат дисциплината, но веднъж попаднали в детските ръце, никой не може да избяга от тях или да се раздели за повече от час. Следователно потребителите ги носят навсякъде и са принудени да прекъсват уроците с малко повече писукане и пиукане.
И понеже удоволствието наистина е много голямо, поне сред децата, някои хора решават да се възползват от идеята. Тери Скуаярс създава специална гробница за играчките в Южна Ангглия. Пред CNN споделя още през 1998 г. за много странни посещения и хора от Германия, Швейцария, Франция, САЩ и Канада, мнозина изпращат своите тамагочита по пощата. Не са малко и хората, които идват на специална церемония. Разбира се, въпрос на време е, преди да се появяват и всички останали компании, които копират играчките.
Не случайно 90-те години се наричат и „Златната треска на виртуалните животни“. След тях се появяват диджимони, гига любимци, нано любимци и още много други. Интересен факт е, че и до днес има фенове, които са готови да заплатят луди пари за тази играчка. Вярвате или не, някои от тези екземпляри вече струват много повече от 20 долара. Редките модели могат да достигнат стойност между 300 и 450 долара. Според статистиката има около 40 версии, които някога са напуснали оригиналния производител и всички се отличават по цвят и вид.
Около 20 години по-късно, компанията не пропуска да напомни на своите потребители за добрата стара легенда. Ето защо през ноември 2017 г. се появява специална версия, която не се различава по нищо от оригинала. Все пак нищо перфектно не може да се промени. Миналата година производителят пуска и версия с цветен екран срещу сумата от 60 долара, но сякаш тръпката вече е минала или просто трябва да се забрави малко повече.
Музеят на застрешните звуци, очевидно има такъв, също се опитва да запази в архив някои от най-популярните и най-досадни звуци, които тази играчка е можела да произведе. В този архив може да се открие звука от поставянето на компютърната дискета, звуците от телефонния модем и още много други. В архива вече можем да открием и присъствието на доброто старо тамагочи. Почитателите могат да закупят своето от интернет, а не са малко и възможностите за инсталиране на телефона. Дали тази играчка е завинаги изгубена или много скоро ще видим завръщането ѝ, зависи само и единствено от потребителите.
Заглавна снимка: By Tomasz Sienicki [user: tsca, mail: tomasz.sienicki at gmail.com] – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2169298
