Всяка страна има своите герои, както в България често се говори за Крали Марко, така и в Ирландия имат негов еквивалент с името Кухулин. Митичният герой има невероятна сила, сериозен талант за бой и освен това може да се похвали с вдъхването на огромен страх в своите противници.
Друга важна подробност е, че живее само 17 години, но в исторически план това е цяла вечност, особено в епохата, в която Кухулин е живял. Разбира се, историята обаче не може да потвърди за съществуването му, което го превръща в една от добрите и интересни легенди за герои. Според архивите, той е рожба на Дечтире – племенница на крал Конър от Улстър, чийто корени произхождали от богинята Люг.
Освен това ирландците го смятат за интересна версия на Хълк, особено след като в бойния си гняв се превръща в митично и смъртоносно същество. Според легендата, сърцето му биело като тъпан в гърдите, докато дъхът му напомнял на побесняла хрътка, която преследва плячката си. А когато Кухулин стъпвал по земята, мнозина можели да усетят гладен лъв, който ходи сред мечки. От цялото му тяло излизала пара, особено щом героят не е в настроение. Една от най-странните трансформации е именно тази на хрътка. Още като малко дете е поканен на банкет и трябва да придружи краля до ковача Кулаин. Когато кралят пристига на банкета, съвсем забравя за поканеното дете и заявява, че всички гости са пристигнали.
След като господата се настанили, ковачът освободил своята хрътка, която според легендата се държала на цели три синджира и съответно изисквала силата на 9 човека, които да я контролират. Животното е пуснато да пази двора, докато гостите пируват. Когато се чуват викове навън, кралят си спомнил, че чака малкият Кухилин. Всички очаквали да го видят разкъсан на парчета, но вместо това открили, че именно хрътката станала жертва. Ковачът бил разочарован, защото животното го предпазвало от всичко живо и държало зверовете далече от неговия добитък. Трагедията била пълна, но в знак на добра воля, детето обещало да заеме мястото на кучето.
И така идва и името Кухулин – хрътката на Кълан. Един от интересните подвизи е обвързан с белият бик на кралица Конахт. Единственият противник на белия бик е кафевият на Улстермен. А пазител на земята е именно Кухулан. Много скоро именно тя тръгва на война срещу другото царство. Младежът е оставен като единствен пазител. Всеки войник на кралицата се изправял срещу него и намирал смъртта си. Постоянно пристигали нови бойци и никой не можел да се справи. Фер Диад – доведеният брат на Кухулин също влиза в битка. Според легендата, дуелът продължил няколко дена и накрая Кухулин разсякал своя противник. След като не можело да се стигне до решение, предложението било в бой да влязат биковете.
Кафевият бик на местността успял да победи, но умрял веднага щом го върнали в обора. Междувременно Кухулин не осъзнавал, че много скоро ще попадне в ръцете на противника. Един от всички изпратените войни бил именно магьосник, чийто знания не били достатъчни срещу меча на младежа. 6-те му сина се подготвят за отмъщение и след дълго търсене успяват да открият героя. Попаднал в засадата им Кухулин се отбранява, получава смъртоносен удар и за жалост усеща, че краят му е близо. Говори се, че можел да избяга, но предпочел да умре с чест. Според легендата, ирландският герой събира червата си и продължава битката.
Това решение коства и живота му. Той умира, но легендата за него продължава, като се разказва от уста на уста на малките деца. Историята му се записва след близо 800 години. През XIX и XX век историците обръщат по-сериозно внимание на келтската митология и попадат на Кухулин. През 1907 г. Теодор Рузвелт публикува легендата в списание „Век“. В последствие успява да се издигне до нивото на национален герой и античен защитник на Ирландия. Ето защо се използва и като символ на революционерите от Северна Ирландия. Кухилин започва да се радва на интерес дори от комикс индустрията, с което практически традицията продължава.
Заглавна снимка: By Joseph Christian Leyendecker (1874 – 1951) – 1. T. W. Rolleston, Myths and Legends of the Celtic Race2. Unknown source3. conceptart.org, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3485459