Лудият трапер Джонсън и една от най-суровите канадски битки
Както често се казва, психопатите трябва да живеят някъде. Понякога може да бъдат наши съседи, друг път може да са просто хората, с които се разминаваме, а в много случаи дори няма да заподозрем какви тъмни идеи преминават в съзнанието им. На 31 декември 1931 г. кралската канадска планинска полиция изпраща Алфред Кинг и Джо Бернард до далечна хижа дълбоко в леденетара прегръдка на Североизточна Канада. Полицаите трябва да изминат повече от 120-130 километра, за да стигнат до точката на интерес.
През това време пътуват няколко дни, борят се с най-жестоки условия. Тяхната основна цел е да претърсят хижата на Албърт Джонсън. След като проведат претърсването и евентуално зададат няколко въпроса, униформените ще си тръгнат и най-вероятно няма да се върнат никога повече. Едва ли биха били доброволци за следващата разходка, особено след като Канада през зимата е особено негостоприемна локация. Когато наближават дома на Албърт, хората са посрещнати от стрелба.
Полицаите със сигурност не провокират атаката и не могат да си обяснят какво наистина се случва. Отговорите и до днес са най-различни. Албърт Джонсън продължава да е мистична фигура и още не е сигурно дали това изобщо е неговото истинско име. Като много други хора с психични проблеми, Албърт предпочита тишината, рядко показва емоции, говори с лек скандинавски акцент и хората подозират, че е имигрант от Швеция или Дания. Почти 177 сантиметра, със сини очи и кафява коса, мнозина смятат, че е някъде на около 35 години. Неговото лице е значително по-състарено, но затова може да се вини суровият канадски климат.
Снимка: By WS Carter – http://www.virtualmuseum.ca/Exhibitions/Force/includes/imgWindow.php?id=234&lang=en, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14905488
Като много други жители, принудени да търсят прехрана на север, Албърт най-вероятно е дошъл с новите заселници. Голямата депресия е успяла да разори мнозина и с последните си пари, хората заминават в ледената пустощ. Повечето започват да търгуват с кожи, а и на север има достатъчно животни, които да предоставят материал за бързо и лесно замогване. Арктическата лисица например се оказва един много ценен екземпляр. Проблемът на повечето е, че дори не осъзнавали силата на канадската зима и в следствие на тази грешка, огромна част заселниците не доживявали следващата година.
Изненадващо за мнозина, Албърт не само оцелява на суровия климат, но дори се справя завидно добре като човек, пристигнал от далеч по-топлите американски щати. Когато полицаите чукат на врата му и се опитват да връчат заповедта за претърсване, отговор няма. При опит да разбият вратата, от другата страна се чува изстрел, който поваля Кинг на земята. Колегата решава да заведе падналия полицай обратно към цивилизацията и предпочитат да оставят Албърт за друг ден.
След доста дълъг преход, Кинг успява да се изправи на крака, но докато това се случва, Бернард взима със себе си още 9 полицая и 42 кучета, с които се връща обратно в ледената долина за втори рунд с Албърт. Когато се завръщат през януари, униформените официално отказват да използват закона и няма да рискуват второ път да се опитват да го задържат, не и преди Албърт сам да реши да се предаде. Ето защо поставят няколко пръчки динамит на покрива на хижата и ги взривяват.
Кабината пада моментално и властите започват да търсят тялото на опасния трапер. От руините изплува за пореден път този малък човек и открива огън. Никой не знае дори кой го е обучил на военно дело, но се оказва, че Албърт разбира отлично правилата на играта и е готов да даде много сериозен отпор. Следва 15-часова гонка, в която траперът продължава да избягва полицаите. За щастие никой не е ранен, но когато температурите минават в отрицателната страна на нулата, отново е време за отбой и набиране на нови сили.
Следващото завръщане е на 14 януари 1932 г. Снежна буря удря с голяма сила района и полицаите смятат, че Албърт най-вероятно няма да избяга, особено след като те самите не могат да се предвижат. Понеже и колибата била унищожена, униформените се подготвяли за търсенето на заледенето тяло на заподозрения. С възобновяването на издирването, следите на Албърт показват, че не само е жив, но е успял да пробие още по-дълбоко в ледената прегръдка на Канада.
Снимка: By Royal Canadian Mounted Police – http://www.virtualmuseum.ca/Exhibitions/Force/includes/imgWindow.php?id=236&lang=en, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14905278
Преследването продължава на север, използват се кучешки впрягове, а температурите продължават да бъдат ледени дори през деня. Докато преследването продължава, медиите вече разпространяват историята на лудия трапер и разказват каква жестока опозиция е той. Както обикновено, някои планинари са категорични, че този човек няма да оцелее в дивото, особено с толкова малко провизи и без никакъв заслон. В Канада дори една грешна стъпка може да коства живот.
Минават седмици и полицията продължава да открива само следи, но не и тяло, легендата за лудия трапер се движи от уста на уста и накрая, след като началото на годината е достатъчно жестоко, мнозина чакат с трепет новините, за да разберат дали това преследване е успяло да стигне до някакъв край. На 30 януари е забелязан в дупка на скала, където е успял да направи добър заслон и да се крие с помощта на натрупаната снежна маса пред входа. Докато правят поредна маневра да се спуснат към него и да го задържат, Албърт отново проговаря с барут, а не с разум.
Траперът успява да избяга, но преследвачите не се отказват. При поредна размяна на куршуми, Джонсън се скрива зад дърво и повече не се показва, сякаш е оцелен. Огънят е прекратен и няколко пъти се предлага примирие от страна на полицията – отговор няма. Властите чакат около 2 часа, преди да започнат да скъсяват дистанцията. Избират се двама доброволци, които тръгват с вдигнато оръжие зад дървото, където се предполага, че се е скрил траперът. С бавни стъпки, господата внимателно намаляват дистанцията с метри, когато се чува нов изстрел, при това от локация, която няма нищо общо с предполагаемата на преследвания.
Докато всички отвръщат на огъня на сляпо, Джонсън произвежда още два изстрела и този път успява да свали един от полицаите. Раненият е изтеглен обратно в прикритието си с помощта на едно от впрегнатите кучета от шейните. За съжаление се оказва, че Албърт е успял да произведе точен изстрел в сърцето, при това в изключително ниска видимост и от толкова сериозно разстояние. Докато властта се завърне за пореден път в града и изпрати тялото на вече покойния Милън, Албърт Джонсън отново е намерил приют дълбоко в гората. Когато се разглежда мястото на престрелката, властите установяват, че траперът никога не е бил ранен.
Успял е да изкопае малък окоп и да се придвижи напълно незабелязано, с което да намери нова точка за стрелба. Другата изненада е, че е успял да се скрие в пещерата, откоято е изкаран със стрелба, при това с минимална екипировка, което подсказвало, че преследваният можел спокойно да се разхожда в планините. На финалът е извикан самолет, който да кръжи и да прави огледи в опит да открие престъпника. Съответно с помощта на авиацията, провизиите можели да се пренасят по въздуха и самият Джонсън нямало къде да се скрие.
Натискът на преследвачите също е казал тежката си дума. Албърт е гладувал, не е можел да използва оръжието си, за да улови храна и освен всичко, трябвало да се бори с температури, които дори през деня не надвишавали нулата. През февруари 1932 г. траперът е забелязан в северните точки на страната. На 17 февруари два гарнизона от полицаи започва преследване и обгражда Албърт. Офицерите започват стрелба от множество точки, но дори тогава Албърт успява да отвърне на огъня и да рани един от нападателите си.
Снимка: By WS Carter – http://www.virtualmuseum.ca/Exhibitions/Force/includes/imgWindow.php?id=235&lang=en, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14905367
Джонсън поема три куршума и отново е поканен да се предаде. Той няма такова намерение и продължава стрелбата. В един момент от неговата позиция спира произвеждането на огън, а полицаите отново са сигурни, че това е номер, който ще завърши с цената на още един живот. Налага се самолетът да премине няколко пъти, за да стане ясно дали изобщо престъпникът е на мястото си. След доста чакане и залози, няколко полицая отново правят заход и осъзнават, че най-суровият човек на канадската пустощ е наистина мъртъв – този път.
Когато претърсват тялото, полицаите не намират никакви документи, никакви снимки, бележки и никаква информация за този човек. В хижата му също няма нищо. Вместо това са открити около 2000 долара – канадски и американски, няколко перли, няколко хапчета за болни бъбреци, бутилка пълна със златни зъби, които по никакъв начин не пасвали и не отговаряли на неговата челюст. Аутопсията продължава с мистерията. Смята се, че траперът е бил на около 30 години, но новият му начин на живот го е състарил сериозно.
Няма татуировки, липсват всякакви отличителни белези, най-вероятно не е преминавал през нито една сложна операция, отпечатъците му не съвпадат с нито едно в досиетата на полицията. До този момент лицето е било известно като „лудият трапер“, но сега отново оставали без отговор. Преди погребението му са направени няколко снимки, които обаче запазват лудостта и яростта и едва ли биха могли да помогнат за идентификацията. Едва през 1937 г. трапери от езеро Дас пишат, че снимката напомня много на г-н Артър Нелсън – човек, който те са виждали преди близо 13 години.
Също като Албърт, Артър имал финландски акцент и бил известен с тишината и спокойствието си. Обичал да слуша истории за изгубени мини и се опитвал да намери поредната златна такава. Не говорил много и рядко позволявал на някого да ходи след него. Единственият случай и проява на агресия се наблюдавал, когато един от траперите взел пушката му, за да направи комплимент, без да осъзнава, че Албърт/Артър вече дишал във врата му. Хората си спомнят, че някога Артър закупил и около 6 кашона с лекарство за болни бъбреци и след това изчезнал.
И макар да има надежда за идентификацията на този човек, господата отново удрят на камък и осъзнават за пореден път, че Артър Нелсън също се е появил от въздуха и е изчезнал по същия начин. Дори твърденията за европейските му корени са отхвърлени, особено след като става ясно, че се е хранил с царевица и най-вероятно идва ннякъде от САЩ. Никой не знае каква точно била и професионалната му дейност преди това. Някои хора смятат, че е убиец, други подозират, че е наемник.
Факт е, че има редица изчезнали хора, когато Артър/Албърт върлува в района. Много често отдалечени трапери и миньори никога не се завръщат. Онези, които са открити, са се разделили с главите си. Дори и подозренията, че може да бъде потенциален убиец се отхвърлят, защото никой не може да потвърди, че някога са му продавани чужди вещи. Някои подозират, че дори е успял да намери злато и се е опитвал да изплаши всички останали, които са искали да навлязат в неговата територия. Практически и до днес няма никаква представа кой точно е бил този човек и защо е създал толкова много главоболия на властите.
Заглавна снимка: By Royal Canadian Mounted Police – https://www.flickr.com/photos/rouleau/163896615/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14905114
