Кой вдъхновява Леонардо да Винчи към изкуството
Леонардо да Винчи може да се похвали като основоположникът на италианския ренесанс. Неговите творби продължават да се смятат за уникални и неповторими по рода си. Любопитен факт е, че преди той да започне своето творчество и да изрисува „Тайната вечеря“, в Боянската църква вече има такава творба, изпреварвайки го с около 200-250 години. Обратно на този гениален творец, нека обърнем внимание на семейството му, чийто корени могат да бъдат проследени до Испания и Мароко.
Неговият дядо Антонио да Винчи определено е повлиял за формирането на гения и е успял да покаже една специфична част от света, която трудно би могла да се забележи в Тоскана. Като търговец, който редовно пътувал до двете страни, Антонио имал добре изградена търговска мрежа и можел да опознае по-подробно арабската култура и ислямския свят. Повечето му истории са записани на пергаменти, а в тях Антонио е успял да вдъхне живот на един различен пъстър и екзотичен свят. Най-вероятно малкият Леонардо е имал възможност да ги прочете, а след като и други негови предци са живели в Барселона, кръгозорът му наистина е станал малко по-широк.
За животът на твореца отговаря именно Антонио. Негова е отговорността да го впише в кметството, когато се ражда на 15 април 1452 г. и само 5 години по-късно се оказва, че дядото плаща данък за малкия Леонардо, защото живеят в неговата семейна къща. Бъдещият творец тогава все още се е смятал за незаконно дете на Сер Пиеро и Катерина. Макар и възрастният настойник да изпълнява основната роля във възпитанието, не трябва да забравяме, че през 1427 г. заявява, че е на 56 години, не притежава къща и няма никаква професия.
Предишният път е декларирал, че има земя, която не може да бъде обработвана. Практически всеки път, когато Антонио да Винчи е трябвало да плаща такси, той е позабравял някои качества на владенията си. Не трябва обаче да го жалим, той постоянно е имал достатъчно курсове за обмяна на стоки, а през 1402 г. е записал, че е успял да направи невероятна сделка с търговците, продавайки пипер, оцветелите за плат и кожи. Само две години по-късно Антонио вече събирал таксите на италианските търговци от името на своя братовчед Фросино – честта е връчена от името на крал Мартин от Арагон.
В архивите ще се появи и друга информация като кодекса за търговия, присъстват няколко машини за плаване, които са разработени от хората в Майорка, както и полезна информация за своите наследници – търговци. В дневника си, старецът с търговски нюх написал, че теченията на Испания са много по-силни, отколкото навсякъде другаде. И една от най-важните роли е, че завръщащият се пътешественик винаги имал какво да разкаже на своя внук. Според професора Карло Вече, някои картини като „Покръстването на Исус“, където на заден фон може да се забележи пустинята, а в далечината остават силуети на планини, е била вдъхновена именно от тези истории за един друг свят.
Същото важи и за картината „Благовещение“. Професорът смята, че именно Антонио е успял да изрисува най-красивите картини във фантазията на момчето, използвайки разнообразни истории и преживявания. Освен това момчето е имало възможност да опознае друга култура, както и да наблюдава предмети от ориента, които в други части на Европа все още били особена рядкост. Всичко останало е вече история.
