Ернст Калтенбрунер – най-високопоставеният нацист изправен пред Нюрнберг

Ернст Калтенбрунер е едно от онези имена, които успяват да потънат покрай славата на други злодей в историята. Неговото дело остава в сянката на други хора като Хитлер. Неговият процес е истинска мистерия и докато за повечето нацисти се вадят сериозно количество документи, доказващи вината им, командир Ернст Калтенбрунер не може да се похвали с кой знае какво. Възмжоно е дори и да не сте го чували, пресета не се интересува толкова, а съдът не му обръща голямо внимание, а би трябвало, все пак той е един от най-висшестоящите в командването на SS.

Ернст израства като кротко дете в националистическо семейство в Австрия. Роден е на 4 октомври 1903 г. и много скоро ще се запознае с друго дете – Адолф Айхман. Айхман има много прякори, но един от всички е именно „Царят на евреите“. Семейството му се мести в Линц, където малкият Ернст получава възможно най-качественото образование – все пак училището му е второто най-добро в Германия. Завършва право на 23 годишна възраст и припечелва като адвокат. Често пътува из страната и се занимава с най-различни фирми до 1928 година, когато се установява в Линц и продължава да работи.

Почти 2-метровият адвокат може да се похвали със страховито реноме, както и белези от ухото до брадичката. Последните са причинени в следствие на редица дуели по фехтовка от студентите. Нацистите излизат на политическата сцена и Ернст се включва в движението. Четири години по-късно ще стане и част паравоенното формирование, което всички познават като SS. Имайки предвид, че нацистите не могат да се похвалят с много образовани кадри, Ернст бързо успява да се издигне до правилното ниво и да спечели вниманието на своите началници. Първо се забелязвал и изпъквал със сериозна физика и второ – бил много по-образован от своите колеги.

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 192-029 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5485427

Първото му по-сериозно повишение идва с титлата фюрер на 37 полк, а малко по-късно става фюрер на 8 SS дивизия. През 1934 г. е изпратен в затвора именно заради своите нови приятели. Изпратен е в концентрационен лагер заедно с други национални социалисти, които тогава се опитвали да уронят престижа на Австрия. Калтенбрунер нямал намерение да бъде особено спокоен и кротък човек, вместо това предпочел да организира бърза гладна стачка и с това принудил управниците да го освободят заедно с още 490 члена.

На следващата година се връща още един път, този път заради държавна измяна. Макар и обвиненията да падат, той чинно си излежава своите 6 месеца за антидържавна дейност. Когато достига чина генерал в австрийското SS, федералното правителство на Австрия го лишава от възможността да практикува право. Това обаче не го трогнало, нацистите плащали добре и той продължил да се занимава със своето основно дело – да популяризира политическото движение.

През 1934 г. вече достига пост на Министър на сигурността в Райха, след като предишният – Рейнхард Хайдрих е убит в Прага. На този пост, всички отговорности на полицията, както и заниманията на SS се насочват именно към него. Присъства на срещи от най-високо ниво, запознавайки се с Химлер, Гьобелс и дори Хитлер. Именно на една от всички срещи, на която присъства и Ернст се решава съдбата на нацистите. И именно с участието на Калтенбрунер започва да се подготвя начало на края за всички евреи.

Самият той има особено желание за отмъщение срещу хомосексуалистите и през същата година настоява да получават химическа кастрация. Макар и да се проваля в това начинание, нарежда всички войници от армията да предават онези, които подозират в хомосексуалност. Мнозина одобряват неговите военни действия, но поради жестокия му характер, той успява да събере още толкова противници в цялото фиаско. Дори и директорът на външно разузнаване Уолтър Шиленберг започва да смята своя подчинен, защото Ернст е точно такъв, за активен и много опасен враг. Мнозина ще кажат, че го презират или се страхуват от него.

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-45534-0005 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5353701

Хайнрих Химлер, на когото Ернст се подигравал, че прилича на малка слаба марионетка, подбирал думите си. Самата SS организация обаче може да се похвали като безумно място, където всеки се опитва да премахне своя колега, за да стане по-мил на Хитлер. А фюрерът обожавал Ернст и му давал най-добрите възможно задачи. Именно Ернст трябва да открие хората, които се опитват да го убият през юли 1944 г. В последните часове от войната именно Ернст е в щаб квартирата, търсейки решение за спасяването на немската армия. Когато войната приключва, 24-ма от най-опасните представители на нацистите са изправени пред военния трибунал в Нюрнберг.

Ернст е сред задържаните. Макар и неговият пост да е бил равностоен с този на Химлер, никой не му потърсил сметка. Нацистът пропуска началото на делото и не може да чуе своето обвинение, защото е в болница и го оперират от мозъчен кръвоизлив. Влиза в съда на носилка и няколко седмици се опитва да се възстанови. Дали операцията е коствала много или самият Ернст се е опитвал да се прикрие, това не може да стане ясно. Психолозите се изненадват, че неговият спокоен маниер и тихото говорене са по-скоро белег на хора, които сякаш не са способни да бъдат насилници, докато не се заговоря за военните действия и Съветска Русия.

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 151-17-03 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5337630

Ернст променя тона, започва да звучи като фанатика, когото всички познават и ситуацията се променя драстично. Следва нов мозъчен кръвоизлив и Калтенбрунер напуска залата. През януари 1946 г. се възстановява и делото се подновява отново. Очаквано заявява, че няма никакво участие в Холокоста, следвайки примера на много други свои приятели и съпартийци. Пред съда споделя, че решението за концентрационните лагери го хваща в заварено положение, а единственото обвинение е помагането за защитата на Германия.

Съдът все пак разполага с документи и заповеди, подписани от самия Калтенбрунер. А ако това не било достатъчно, човек може да забележи сериозно количество снимки, на които нацистът се разхожда из лагерите на смъртта в Австрия. На 30 септемрви 1946 г. е осъден на две от трите обвинения. Обвинен е за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Военният трибунал го осъжда на смърт чрез обесване и присъдата се изпълнява следващия месец. Последните му думи са „Германия, успех!“.

Заглавна снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1974801