Войната, това социално преживяване, зачеркващо всички форми на еволюцията, е предимно мъжко занимание. Чували сме много легенди за жените-пълководци и сме разказвали много истории за тях, но както афганистанците някога са осъзнали, убийството на жена е може би една от най-грозните гледки. Самите те, както и много други народи, забелязали тъжния факт – ранената жена привлича колкото се може повече помощ и накрая сражението се превръща в клане.
Не всеки човек е роден за борец и тук дори няма място за пол, но в някои редки случаи, дамите могат не само да се превърнат в символ на войната, но и да оставят сериозна история след себе си. Ето защо насочваме вниманието си към XIII и XIV век и жена на име Хутулун. Някои източници смятат, че преведено от монголски, това име означава „Лунна светлина“. Хутулун е известна благородна дама с алтернативни интереси към войната – борбата е била огромна страст.
Нейният баща – Кайду е братовчед на Кублай Кхан, който в този момент бил натоварен с управляването на Монголската империя. Макар и жените трудно да намирали място в мъжкия свят, особено в този период от време, девойката често придружавала армията и влизала в най-различни сражения. Не случайно хора като Марко Поло и Рашид ал-Дин Хамадани са отделили редове за нея в дневниците си, гарантирайки, че тази историческа личност е съществувала. С какво е толкова известна тази дама?
В Древна Спарта жените са били често подлагани на тежки физически тренировки и борбата е била от особено значение, когато дойде време да се защитава града. Важно е да отбележим, че жените в Спарта винаги тренирали с жени и битките поддържали половото равенство. Хутулун нямала партньорки и отначало тренирала тялото си до степен, в която може да бъде конкурентно на мъжкото и след това предизвиквала най-големите борци. Според историческите архиви, тази дама е била висока и когато заставала лице в лице с противника си, можела много лесно да го доминира.
Принцесата много скоро била принудена да потърси своя бъдещ съпруг. Монголия не познавала свобадата на избор и всяка благородническа е имала за цел да разширява своето влияние. Бракът не се разглежда като съчетание между двама души, а като дипломатически отношения. Бащата трябва да избере съпруг на своята дъщеря, междувременно мъжете имали свободата да имат колкото си пожелаят жени или на колкото могат да издържат. Любовта и уважението все още циркулирали в сферата на фантастиката.
Когато дошло време за преговори, Хутулун застанала пред баща си и заявила, че правото му да избира неин съпруг няма да бъде употребено в семейството. За прекараните години на тепиха, тя е доказала, че е по-силна от своите потенциални партньори и трябва да получи свободата на избор. Изненадващо баща ѝ се съгласил. Принцесата била готова да се омъжи за този, който успее да я победи в битка и много скоро местното население имало безплатен билет за една много интригуваща сватба.
С дикрет се призовават всички мъже, които искат да се борят за ръката на Хутулун. Входът за участие е точно 100 коня. И така битка след битка, принцесата продължавала да печели. Мъжете продължавали да пристигат от всички краища на страната и всеки пристигал със своите 100 коня. Хутулун успяла да спечели на фамилията повече от 10 000 коня, а фамилията ѝ била повече от очарована. С голи ръце, принцесата успяла да натрупа сериозен капитал и много често след това ще бъде смятана за потенциален кхан на Монголия. Марко Поло успява да зърне поне част от красотата на монголската принцеса-боец.
За нея пише, че е пристигнала с огромна потеря слуги и всички водели най-красивите и здрави коне, които човек можел да зърне. Срещата им била, докато Хутулун била на около 20 години и красотата ѝ се забелязвала. Двубоят с представителя на клана Огедей завършил изключително драматично. Марко Поло разказва как принцесата буквално измела пода с този мъж, спряган от мнозина за бъдещ съпруг. Всички се надявали, че принцесата най-накрая ще падне в битка, а и претендентът издържал значително повече от останалите опоненти. След като ръцете и на двамата са заключени в хватка, Хутулун надделява, вдига принца и го просва на земята.
Едва тогава се прокраднала следващата важна мисъл – Хутулун може би искала да остане сама. В историята и до днес липсва информация за семейното ѝ положение. Някои историци допускат, че тя самата най-вероятно е имала интимни отношения с баща си. Основната версия обаче е свързана с факта, че най-вероятно бракът щял да отнеме нейното най-голямо удоволствие – борбата. През следващите години, принцесата се включва във военни кампании и язди редом с баща си.
Познавайки изкуството на войната, Хутулун дори успяла да извоюва няколко победи. Семейството ѝ прави опит да отхвърли дори Кублай Кхан. На 40-годишна възраст принцесата застава до смъртното легло на баща си ѝ разбира, че той е направил най-голямата грешка – не е предоставил правото ѝ да управлява. За него тя била единственият правилен избор, който би могъл да реши всички проблеми. Славата ѝ също така се прехвърлила и в армията. Когато баща ѝ е починал, тронът трябвало да се предаде на най-силния в семейството, а в този случай става въпрос за Хутулун. За съжаление братята ѝ не са доволни от факта и съответно планират убийството ѝ. Принцесата-войн е убита много по-рано и никога не успява да управлява Монголия. Китайците също така усвояват легендата за подобна принцеса, но при тях всичко остава в сферата на легендите.
Заглавна снимка: By Maître de la Mazarine – This image comes from Gallica Digital Library and is available under the digital ID btv1b52000858n/f196, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9752525