Ричард Джуел – спасителят, който стана враг номер едно на САЩ

29 май, 2020 15:48 | от Даниел Петров | Личности

Има едно поверие, което твърди, че банка и муха могат да се убият с вестник. Съвсем спокойно можем да добавим и убийството на човешката същност, а за пример ще използваме животът на Ричард Джуел. Той не е някой впечатляващ герой, а обикновен човек и охрана на различни спортни събития. Като много други, Ричард си върши работата нормално и до 1996 г. абсолютно никой не го познава, освен близките му.

По време на летните олимпийски игри в Атланта, същата година, пазачът открива раница с три тръбни бомби. Ако не сте запознати с този вид бомби, те се произвеждат в домашни условия и със сравнително малко количество експлозив, бомбата може да постигне много сериозен ефект. В самата тръба се поставят пирони и гайки, които ще свършат перфектна роля като шрапнели. Една такава бомба може да причини смъртта на много хора, а какво ще направят три, след като присъстват в парк с изключителна посещаемост. Във въпросният ден, когато Робърт открива раницата, първо звъни в полицията, за да съобщи за находката си, а след това, без да всява паника, помага на всички хора да бъдат евакуирани, преди да се стигне до детонация.

Трудно е да се изчисли колко хора точно е спасил и на колко хора е позволил да продължат живота си нормално. Освен това в парка има концерт на известна рок група, следователно мнозина щели да минат именно през парка на връщане. 13 минути, след като бомбата е открита и хората се евакуират, следва детонация. Единствената жертва е жена на име Алис Хауторн, а около 100 други са ранени. Един от операторите с камера умира от сърдечен удар, докато тича към прикритието си. В началото медиите започват да боготворят Робърт за действията му. Той е герой и спасител, реагирал е адекватно и е успял да предотврати трагедия, която без неговата намеса би могла спокойно да се превърне в сериозен атент, измествайки родният в църквата Света Неделя. Всяко чудо трае точно три дни и съответно на третия ден местен вестник пише, че ФБР разследва Ричард като потенциален заподозрян, вярвайки, че той също може да е атентаторът, който най-накрая се разколебава и се отказва.

Агентите разполагат с така наречените профили на „самотните атентатори“, в които попада и откривателят. Следващите седмици охранителят се превръща в най-мразеният човек в САЩ и всеки ден присъства в новините, макар и да няма причина да бъде там. Появява се дори твърдение, че след като Ричард не успява да стане полицай и се проваля, поставя сам бомбата, за да я намери и след това да се превърне в герой. В един момент дори е манипулиран да заяви на разпита, че е преминал сапьорска тренировка за откриване на бомби, като по този начин дори се отписва от правата си, дадени му по конституция. Безумните твърдения продължават, но това далеч не е всичко, когато адвокатите му се намесват и започват да съдят агенцията, съдията заявява, че въпросите се задават, при това без да има повдигнати обвинения, което автоматично премахва съмненията, че Ричард е изгубил правата си. Макар и да липсват обвинения, агентите два пъти претърсват дома му, разпитват го в пълна изолация, разследват миналото му, поддържат 24-часово наблюдение и още много други интригуващи практики за вгорчаването на живота му. Лека полека, нервите на героя започват да се пропукват.

Това е наградата му за спасяване на животи. За извършването на служебните си задължения, той е злодей. Междувременно никой не се запитва колко нови гроба щеше да изкопае общината след този случай. След като самият той се отказва да води тази битка, адвокатът му най-накрая наема бивш ФБР агент, който да осигури полиграф. На разпита Джуел преминава всички зададени въпроси. На 26 октомври 1996 г. Джуел е официално освободен от отговорност и получава писмо, в което се заявява, че подозренията и разследванията около него са свалени. Веднъж щом разполага с този документ, охранителят започва ответен удар и всеки вестник, който някога е създал кошмари, получава призовка в съда. Както обикновено, мнозина започват да твърдят, че сега се опитва да натрупа слава и състояние срещу медиите, но Ричард иска само да изчисти името си.

Първият в мерника на охранителя е Раймонд Клеър, който става известен с факта, че е подал фалшива информация на ФБР и е говорил с местните вестници, защото някога Ричард е бил негов служител и е пазил местния колеж. Описан е като „слон със значка“, както и „надувка, която пише рапорти за най-малките нарушения“.

В съда двете страни се договорят за сума, която не се коментира. В делото срещу NBC ситуацията е още по-забавна. Том Брокау е заявил, че по време на разследването ФБР има достатъчно доказателства, за да обвини охранителя и дори да даде присъда, просто в момента се опитват да запълнят някои дупки. За тези думи, журналистът и медията трябва да заплатят 500 000 долара. New Yourk Post получава призовка и обвинителят иска 15 милиона долара за разкриване на личния му живот, публикация на най-различни снимки, представяне на работната му история, представянето му в най-лоша светлина и редица други.

Отново делото приключва, без да се коментират заплатените щети. Местният в-к Atlanta Journal – Constitution е направил най-голямата щета и за първи път публикува информацията, която по-късно се разпространява като зараза. Там героят е описан като психопат от нивото на серийния убиец Уейн Уилямс. Исканията са много сериозни, но делото се удължава значително и няма резултат. В последствие през 2011 г. съдът заявява, че по време на издаването на материала, Ричард е можел да бъде заподозрян, затова хипотезата не може да се отхвърля. Следователно няма как да бъде уронваща престижа на Ричард. На него вече му е все едно, особено след като още през 2007 г. умира на 44-годишна възраст. Самият вестник отказва да разкрие източниците си на информация. CNN също плащат за удоволствието да спечелят ефирно време, но не казват с каква сума са се разделили. Междувременно става ясно, че те продължават да твърдят, че тяхното отразяване на събитията е „честно и акуратно“. През 1997 г. с изясняването на случая министърът на правосъдието за щата Атланта – Джанет Рено заявява, че съжалява искрено за изтичането на информацията от ФБР.

„Съжалявам за случилото се. Смятам, че му дължим извинение. Съжалявам за изтичането на информацията.“

Същата година Ричард присъства във филма на Майкъл Мур – The Big One. Поканен е да участва в шоуто Saturday Night Live, където се шегува, че е виновен за смъртта на майка Тереза и принцеса Даяна. Най-голямото му облекчение идва през 2005 г. със самопризнанието на Ерик Рудолф, който признава, че е бил част от атентата и лично е занесал сака до въпросния парк. Ерик признава и три други атаки в югоизточните щати. Една година по-късно губерантор Сони Пърдю офицално благодари на Ричард за спасяването на толкова много хора по време на атентата.

В последствие Ричард получава мечтаната работа на полицаи в друг град в Джорджия, работи като шериф в Мериуедър Каунти и понякога говори пред колежани. Всеки ден до края на живота си, на същата дата отива в парка, за да остави една роза в памет на единствената жертва. На 29 август 2007 г. умира в следствие на усложнения, причинени от диабет. И до днес се смята, че именно медиите са ускорили значително процеса и са помогнали за по-бързата му смърт. Ричард Джуел умира на 44 години. На финала не трябва да забравяме, че победителите не ги съдят, героите обаче не са чак толкова големи късметлии. Клинт Ийстуд прави филм, за да напомни на света, че героите не заслужават такава съдба. Можете да видите трейлъра под тези редове.