Виктор Леонов се ражда през 1916 г. в СССР и успява да влезе в морската пехота на СССР през 1937 г.
Започва бойната си кариера от най-ниското ниво – редник, но до Втората Световна война успява да се похвали с чин лейтенант и бързо намира място в 181 дивизия на специалните разознавателни сили. Това е дивизия, в която участват само ветерани, подготвени за най-зловещите правила на войната, партизанските битки, нощните нападения, убиването на офицери и всички други приятни задачи, които някой трябва да изпълни. Освен това мисиите се провеждали често в ледените води на Черно море, но нито Виктор, нито неговите бойни другари някога се оплаквали.
През 1941 г. Леонов вече е командир на дузина бойци със същата подготовка. Заедно можели да се разглеждат като отрядът за създаване на главоболия на Хитлер. Оперирали са около финландското и руското крайбрежие и ледените температури на Балтийско море изобщо не ги притеснявали. Скачането с парашути, плаването до базата с надуваеми лодки, скачане с парашут, изстрелване от подводница в торпедо и още всеки друг известен начин за изпращане на човек до фронтовата линия. Мисията на отряда му била свързана с унищожаването на военна техника, военен персонал и създаването на хаос.
По тази причина се фокусирал в центровете за комуникация, депата с амуниции, ПВО-та, различни стратегически точки по арктическия кръг, освен това следи сериозно и позиции те на вражеските кораби, разпитва лично всеки възможен немски войник. В един момент си партнира с норвежките командоси и с общи сили успяват да унищожат моторно депо, избивайки повече от 100 войника и унищожавайки около 25 камиона, а като бонус решили да изгорят и всичкото гориво. За своите четири години, войникът влизал в някои от най-опасните операции на Втората Световна война.
Морският Спецназ получава задача да обезвреди четири 155-милиметроври артилерийски оръдия, които в този момент държали всички кораби на безопасно разстояние. Горещата точка се намирала близо до нос Крестовий. Позицията била достатъчно зловеща и с изключителна военна стойност, следователно немските войници са готови да я бранят с всичко, което имат.
Леонов обаче нямал намерение да се прави на герой. Вместо да нападне централно позицията, той предочел да се възползва от друг план – да акустира на плажа на няколко километра от позицията и със своите командоси да направят един бърз крос до базата, преминавайки вражеските позиции незабелязано. Трудно е да си представим как 100 командоса ще успеят да преминат тясната позиция и да останат незабелязани, ала това е тайна на Леонов, която ние никога няма да разберем.
По пътя си успяват да заловят 88 мм противовъздушно оръдие, което се намирало на дясната страна на тежката артилерия. 20-те души в позицията били принудени да извикат подкрепление. Когато немците започнали да напускат позицията си, за да асистират. В средата на пътя са посрещнати от огъня на плененото немско оръдие. Командосите продължават щурма към по-тежките оръдия, но там сраженията наистина нямат смисъл и около 60 души от оцелелите се предават. Това е първата златна звезда за Леонов, но битките му едва сега започват.
Когато Берлин пада, командването го изпраща към Япония. Като капитан има вече около 140 парашутиста, готови да водят война на няколко фронта. За съжаление разузнаването не си върши работата и се оказва, че скромните му войници трябва се изправят срещу 3500 войника. Руснакът се предава и заедно със своите 10 най-близки отива при гарнизонния японски командри. Руснаците влизат и веднага настояват японците да се предадат.
Леонидов ударил с юмрук по масата и заявил, че е победител от запад и има достатъчно хора, с които ще заличи цялото летище, ако японците не прекратят военни действия. Освен това всеки руски боец е бил инструктиран да не преговаря с врага, следователно Леонидов нямал нищо против да проведе такива военни действия. Друг от неговите бойни другари вади граната и заявява, че ще заличи всички в стаята.
Японците се предават. Неговите мисии продължават и през септември 1945 г. с обезвреждането на военни бази в Корея и Манджурското крайбрежие. От неговите войници умират 9 войника, като 7 са простреляни при скока над японското летище. Пенсионира се като герой на Съветския съюз. Умира през 2003 г. и понеже историята се забравя бързо, дори вестниците не могат да си спомнят кой точно е този човек.
Заглавна снимка: Автор: неизвестен – Государственный каталог Музейного фонда Российской Федерации, Добросовестное использование, https://ru.wikipedia.org/w/index.php?curid=7729279