Ан Болейн, която получи „много радост и удоволствие от смъртта“

На 19 май 1536 г. кралица Ан Болейн, втората съпруга на крал Хенри VIII, е екзекутирана чрез обезглавяване в Лондонската кула. В този момент тя е на 35 и е кралица само от 3 години. Сега ще видим как се стига до обезглавяването й и защо се твърди, че Ан получава „много радост и удоволствие от смъртта“.

Крал Хенри VIII

Кралица Ан е обвинена в сексуални отношения с петима придворни, включително брат й Джордж Болейн (известен още като лорд Рочфорд) и добрият приятел на краля, сър Хенри Норис. Според обвинителните актове тя не само е спала с тези мъже (в резултат на нейните „греховни плътски апетити“), но и е планирала с тях убийството на съпруга си.

Датите на нейните предполагаеми престъпления са между октомври 1533 г. и януари 1536 г., но както посочва покойният историк Ерик Айвс, 3/4 от датите, посочени в обвинителните актове, са нелогични нито за Ан, нито за обвинението, защото тя не присъства на описаните местата на посочените дати.

По-голямата част от днешните историци смятат, че Ан Болейн е била невинна жена, натопена или от съпруга си Хенри VIII, който е възнамерявал да си вземе нова съпруга, с която се е надявал да има мъжки наследник, или от верния му слуга Томас Кромуел, който повдигнал делото срещу Ан, за да премахне една заплаха и пречка пред плановете му. Ан не е съгласна с плановете на Кромуел за манастирите и нейната профренска позиция по отношение на дипломацията е проблем, когато той иска съюз със Свещената Римска империя. Човек на Ан напада Кромуел и съветите, които дава на краля, в проповед в присъствието на самия крал.

В Тюдорското законодателство подсъдимите се считат за виновни до доказване на невинност (тежестта на доказване е върху обвиняемите, които трябва да докажат невинността си), а въпросните подсъдими често дори не знаят точните обвинения и доказателствата, използвани срещу тях, преди процеса, така че е невероятно трудно да се защитят успешно.

Журито също така знае много добре какво се очаква от тях при случай на държавна измяна като този – случай на шестима души, заговорнически за убийството на суверена, избран от Бог. Така Ан, брат й Джордж Болейн, сър Хенри Норис, придворните сър Франсис Уестън и Уилям Бретон и музикантът Марк Смитън имат малка надежда за справедливост. Посланикът на императора Юстас Чапуйс в своя доклад относно процеса срещу последните четирима мъже пише, че „те са осъдени по презумпция и определени признаци, без истински доказателства или признания“. Никакви свидетели не са представени и срещу Ан и нейния брат, но те се защитават много добре като за Джордж се твърди, че отговаря „толкова добре“ на обвиненията, „че някои от присъстващите залагат 10 към 1, че ще бъде оправдан“. Усилията обаче не са достатъчни и всички са признати за виновни и осъдени на смърт.

Мъжете са осъдени на обесване, кормене и разсичане (hanged, drawn and quartered***), но кралят по своя милост сменя присъдите им на обезглавяване. Ан е осъдена на изгаряне или обезглавяване, „тъй като благоволението на краля кое точно да бъде, ще стане известно по-късно“. Палачът на град Кале, който е известен с уменията си да обезглавява с меч, е привикан за екзекуцията още преди Ан да бъде призната за виновна.

Джордж Болейн, сър Хенри Норис, сър Франсис Уестън, Уилям Бретон и Марк Смитън са екзекутирани на Тауър Хил на 17 май 1536 г. Поетът сър Томас Уайат, който по това време е затворен в Кулата, пише, че е свидетел на екзекуциите им – гледка, „която ще остане в главата ми ден и нощ“. В стихотворението си той пише как онези „кървави дни“ са разбили сърцето му, както и за прозрението му за функционирането на Тюдорското законодателство: „Казвам, като доказателство, научих: Оригиналността не помага твърде много за защита, за невинност пледирайте или протестирайте.“

Екзекуцията на Ан е насрочена за 18 май – започва работата по новата платформа за екзекуции. Тя се подготвя да умре в този ден, като направи последната си изповед и присъства на литургията пред сър Уилям Кингстън, ръководителя на Лондонската кула. На Светия римски император Карл V Чапуйс докладва, „че преди и след като се заклева, тя потвърждава, под опасност от проклятие върху душата й, че не е постъпила грешно що се отнася до съпруга й, Краля“.

Но екзекуцията на Ан е отложена, когато сър Уилям Кингстън получава заповед от Томас Кромуел да изчисти кулата от „непознати“, т.е. чужди дипломати, които ще изразят своето мнение за екзекуцията на кралица на Англия в писма до техните началници и любовници. Кромуел и кралят не биха искали да се създава съчувствие за Ан или Хенри VIII да се изкарва злодей.

Начинът, по който Ан се държи в последните си часове, и начинът, по който утешаваше придворните си дами и се шегуваше за „малкия й врат“, караше Кингстън да каже, че кралицата получава „много радост и удоволствие от смъртта“.

Сутринта на 19 май 1536 г. сър Уилям Кингстън ескортира кралица Ан Болейн от апартамента й в кулата – същият апартамент, в които отсяда преди коронацията си през 1533 г. – до новата платформа. Там тя прави проста реч, придържайки се към протокола:

Добри хора християни, не съм дошла тук да давам проповед. Дойдох тук, за да умра. Защото според закона и по закона съм осъдена да умра и затова няма да говоря нищо против това. Няма да обвиня никого, нито да говоря за това, в което съм обвинена и осъдена да умра, но се моля Бог да спаси краля и искам да му пожелая дълго да царува над вас, тъй като по-нежен или по-милостив владетел никога не е имало и за мен той винаги е бил добър, кротък и суверенният господар. И така аз си тръгвам от света и от всички вас и от сърце желая всички да се молите за мен.

Палачът обезглавява кралицата с един удар на меча си, а след това придворните й дами увиват останките на Ан в бял плат и ги пренасят до близкия параклис „Свети Петър“. Никой не се е сетил да предостави ковчег за погребението й и затова един пазач трябва да извади от оръжейницата на кулата стар сандък от бряст, в който някога са се държали лъкове. Главата и тялото на Ан са поставени в сандъка и са погребани до останките на брат й лорд Рочфорд.

*** В това наказание, давано на мъжете, обвинени в държавна измяна, обвиненият е:

1. Обесен за врата за кратко време или почти до смърт. След което е махан от бесилото и поставян на маса. (hanged)

2. Все още жив, коремът му е разрязван, а червата и половите му органи са отстранявани и изгаряни в огън, близо до затворника. (draw)

3. Главата на жертвата е отрязвана, а останалата част от тялото е насичана на четири части. (quartered)