Малкото миньорско градче, което помогна за победата във Втората световна война

Основан през 1854 г., град Ивитут (Ivittuut) някога е държал най-големия резерв от криолит в света. Инуитите, които обичаха да лагеруват там през летата, отдавна знаеха за минерала, който добавяха към тютюна си за пушене или смъркане. „В началото на 18 век проби от криолитa са изпратени в Копенхаген, вероятно от германец на име Карл Лудвиг Гисеке, служител на Кралския отдел за търговия на Гренландия“, казва Питър Барфоед, бивш жител на Ивитут, който сега живее и работи като архитект в столицата на Гренландия Нуук. След като датският химик Юлиус Томсен патентова метод за разделяне на криолит в сода през 1853 г., търсенето се увеличава и производството на минното дело започва през следващата година. Според историята на криолитната промишленост 1847 – 1990 г. мината достига най-високото си ниво на производство през 1942 г., когато 86 000 тона са изпратени в САЩ и Канада за производство на алуминий. След това отново, през 1985 г., точно преди затварянето на рудника като пратката достигна 110 000 тона.

След като нацистите окупират Дания през 1940 г. и Америка се включва във Втората световна война през 1941 г., Ивитут става решаващ обект в битката. Въпреки че Дания управлява мината от 1854 г., САЩ я защитават по време на войната, за да могат съюзниците да изкопаят криолита, който да се използва в производството на изтребители. По време на войната това е било толкова важно място, обяснява Барфоед, че около 500 американски войници охраняваха мината и нейните между 100 и 200 миньори от нацистите.

„Имаше големи оръдия, поставени на стратегически точки, готови да стрелят по немски подводници“, казва той. „Първото е поставено през септември 1940 г., много преди САЩ да бъдат официално замесени във Втората световна война.“ ВМС на САЩ построяват и военноморска база на 5 километра в Канглийнгуит, а бреговата охрана прави база отвъд фиорда от Ивитут, която имаше още стотици войници. Според Барфоед, през 40-те години на миналия век по-голямата част от криолита е изпратена до Филаделфия, Пенсилвания, до компания, наречена Pennsylvania Salt Manufacturing Company или Pennsalt, където е рафинирана, за да бъде използвана при производството на алуминий.

816- Ivigtut - cryolite

Криолит

Ако нацистите завземеха този критичен ресурс, това щеше да нанесе сериозна вреда на съюзниците. „Без него съюзническите сили не биха могли да спечелят битката за Великобритания и да бомбардират Германия“, казва Рие Олденбург, историк в Кампус Куджалек, училище в Какорток, Гренландия. За да се защити местоположението му, по време на войната не е позволено да се правят снимки на Ивитут и никой няма право да пише писма на семейство или приятели от страх да не попаднат у германците.

Миньорите са смесица от чужденци, включително датчани, канадци и американци, докато кореняк-гренландци работят в кухните. Според Барфоед много от местните жени също работят – като бавачки и домакини. По времето, когато мината официално се затваря в нея са работили повече гренландци.

Местните отказват да отговорят, страхувайки се, че техните отговори ще се отразят зле на Съединените щати в момент, когато президентът Тръмп е насочил вниманието си към тяхната островна държава. Един от местните си спомни, че е гледал предаване на Kalaallit Nunaata Radioa (KNR), обществена телевизионна станция в Гренландия, в което около четири деца от близкия град Арсук са отведени на прицел от американски войници. В крайна сметка те са спасени, но инцидентът създава недоверие между гренландците и американците.

След войната Дания продължава да копае минерала до затварянето на мината. Почва да си личи и американското влияние в страната. „Културата в Гренландия беше американизирана: музика, танци, мода. Страната също така стана част от Западното полукълбо и част от американската отбранителна система по време на Студената война“, казва Олденбург. „Американското влияние е огромно, но не винаги видимо за гренландците.“

Любопитното е, че американските войници оставиха след себе си нещо, което да оформя съвременните каталози на Гренландия – Sears, Roebuck and Co. Това позволи на инуитите и на датчаните да си купят различни уреди като печки General Electric, хладилници и лодки, които модернизираха начина на живот в цялата страна.

Барфоед си спомня, че е плавал от Копенхаген до Ивитут със семейството си през 1952 г. Баща му е работил за датската компания за добив на криолит в контрола върху операциите в града, наречен Kryolitselskabet Øresund. Спомня си, че видял каталози на Sears, Roebuck and Co., а на следващата година за Коледа се сдобва с първия си електрически влак – American Flyer.

Днес основният бизнес на Ivittuut е туризмът. Около седем сгради все още са в добра форма с ново боядисани фасади: малка, жълта къща в синьо с червена врата, която някога е била клубна къща за градския тенис корт, в съседство стои зелена сграда, която някога е била офис на мината, и жълта сграда, която някога е била болница. Сега бившата болница служи за хотел.

 
 
Коментарите са изключени за Малкото миньорско градче, което помогна за победата във Втората световна война

Повече информация Виж всички