История на магията и вещиците
Предсказването на бъдещето, откриването на паранормалното и въобще най-различни окултни кръгове присъства в света от най-ранна древност. Не можем да забравим предсказанията на Нострадамус, чийто заключения относно погледите в бъдещето са наистина впечатляващи, но никога не се съобразяват с добре познатия ни календар. От друга страна имаме Ванга, чийто погледи към бъдещето са многократно потвърдени и в последно време преминават границата на злоупотреба.
Отричането им, разбира се, не е възможно, след като много често имаме и добри примери, позволяващи да направим поглед към бъдещето. Друг е проблемът, че покрай истинските феномени трябва да добавим и редица шарлатани. И ако днес човек може да попадне на известни и напълно неизвестни шарлатани, нека обърнем внимание на средновековието, където с помощта на религията, човек може да се самоубие.
Записките на монаси от Йоркшир през 1280 г. разказват една интересна история за своя събрат Томас. От известно време той е започнал да пропуска службите, хванат е в интимни отношения с две жени и голяма част от собствеността на манастира е предадена на близки и роднини. Когато братът на Томас се дави в реката, монахът заплаща сериозна сума на магьосник на име Елиас Фаувел, който трябва да помогне за откриването на тялото. Всички провинения показват, че брат Томас не се вписва в графата на отдадените миряни. Следователно епископът го разжалва и го принуждава да напусне манастира. Като компенсация за изгубеното време, Томас присвоява сериозна част от благата на духовното сдание и едва тогава си тръгва.
Истината е, че в едно съвременно общество като нашето, би трябвало да бъде твърде трудно да присъстват магьосници и заклинателите, извън сферата на развлечението и разнообразните филми. Както може да се досетите, причината за тяхното съществуване идва от ниското ниво на образование. Както са установили и монасите в Йоркшир – те едва ли са единствените, но като много други са помолили да се засили образованието, защото накрая няма да има кой да захранва църквата като институция. И докато на изток прилепите се използват за консумация и водят до пандемии, на запад са били средство за откриването на изгубено имане, търсене на любов и лечение.
Магията се оказва изключително доходоносно занимание през средновековието и не се изисква нещо особено, освен харизматични сили и ораторство. Магията в средновековието е била изключително семпла за практикуване. На първо време трябва да бъде открит човек с проблем. Изброените по-горе са най-често срещани. Съответно чрез магия се предлагат решения, които в 9 от 10 случая няма да работят. Разбира се, има адекватно обяснение на проблема – ритуалите просто не помагат. В случая, в който стане чудото, говорим за решение, което най-вероятно може да се обясни с наука. Във всеки друг случай, гадателите използват по-висшата сила на демоните. Точно тва е най-честата практика през средновековието. И практикуващите магия винаги напомнят, че използването ѝ е насочено и фокусирано в най-елементарните дневни практики.
Църквата влиза в много сериозно противоречие, особено с практиките за откриване на откраднати предмети и за извършителите на престъплението. Тези процеси обикновено са помагали за смъртта на много невинни хора и всичко това, защото някой е забелязал странни човешки форми в кристалното си кълбо. Проблемът на духовниците е, че в този период от време почти всеки жител е вярвал в магията, особено след като е успяла да проработи. Статистически погледнато, успехът е минимален, но добрата реклама от уста на уста доставяла много възможности. Друг проблем на църквата е фактът, че мнозина не виждали противоречия между двете явления. И ако всичко се ограничаваше до талисмани и магически камъни, може би делото щеше да приключи и да се забрави, но главоболията се задълбочават, когато магьосниците започват да твърдят, че могат да призовават ангели и демони, които да отговарят на толкова изтерзаните въпроси.
Процесът бил достатъчно дълъг и сложен, за да позволи изследване. В повечето случаи, практикуващите са образовани физици, бивши членове на църквата и студенти с особени познания по латински. Всяка форма на познание в този момент е била по-скъпа от злато, следователно практикуващите се превръщат в по-важни хора от самите владетели. Още по-голям проблем е, че липсват преследвания на хората, които твърдят, че могат да отварят портали към други светове. Един забавен случай на Джоана Бивърли от 1482 г. документира присъствието на любовна магия. В случая става въпрос за употребата на магия, която трябвало да помогне на дамата да накара двама мъже да се влюбат в нея и следователно да ѝ бъдат верни. Трябва да се отбележи, че Джоана е била омъжена, а след като двамата омагьосани водели дуел и резултатът бил доста пагубен.
Всеки от мъжете имал интимни отношения с нея, но вместо да бъде осъдена за изневярата си, след това обвинението да продължи с проституция, както е бил случаят – всеки е дал пари за удоволствието, Джоана заявява, че е използвала магия. Това е единственото обвинение, макар и да има много по-адекватни и разумни обяснения за случилото се. В някои случаи магията помагала, в други достигала до нанасянето на по-сериозни щети. Освен това е практикувана и в английския кралски двор. Елинор Кобхам е обвинявана за практикуването на магия, опитвайки се да премахне крал Хенри VI. В сложния ритуал присъствал нейния верен слуга, духовник и жена на име Марджъри Джордемайн, която имала предишни провинения за използването на магия.
Показанията на Елинор не отричат употребата на свръхестествени сили, но целта ѝ е била да помогне на краля да има деца. Елинор е затворена до живот в тъмница, докато нейните съучастници са съответно обесени, удавени или обезглавени. Това е един от първите случаи, в които страната започва да преследва магьосниците и суровите мерки започват да се прилагат през XVI и XVII век. В този период в Европа започва да се наблюдава така познатия „Лов на вещици“. В Югозападна Германия започва сериозно преследване в средата на XVI век и всички обвинение в тази практика са наказвани най-жестоко със смърт – понякога чрез клада, друг път чрез обезглавяване.
Матю Хопкинс се издига в английския съд в средата на XVII век като генералът на вещиците. Той издава около 300 смъртни присъди. Неговата книга „Откриването на вещици“ успява да стигне и до американските колонии и се оказва любимо четиво на мнозина. Там е използвана редовно за обвинения във вещерство и първите 17 смъртни присъди са издадени именно в този период. И разбира се, проблемът продължавал да присъства – магията се осъждала не заради неуспехите си, а заради успехите си.
Вещицата била последната инстанция, която трябвало да помогне за лечението на болен или за раждането на дете. Общественото мнение не осъждало грешните практики и никога не търсило сметка, а това трябвало да бъде променено. Общият брой на екзекутирани е между 40 и 100 хиляди души. Много от осъдените намират своята смърт, дори и никога да не са практикували магия, достатъчно е да се открие човек, който да потвърди, че му е направена магия или е ставал свидетел на такава.
Преследването приключва през XVII и XIX век, когато науката може да предложи много по-адекватни отговори, а медицината може да излекува редица тежки заболявания и безплодие. Коренът на действие обаче остава. Историята доказва, че ниското ниво на образование може да бъде сериозен фактор за всички самопровъзгласили се в лечители, гадатели и магьосници. Всичко необходимо е вяра в човек, който идва да разхвърля малко кокоши крака в градината и да обясни, че черната магия е оставена от „доброжелатели“.
Единствената разлика е, че днес законодателството е значително по-леко – смъртни присъди не се прилагат. Последен забавен случай е на руски полицай, който окупира пещера в Родопите и обяснява, че е тракийски жрец. Освен разходка в древната тракийска традиция, Владимир Овсянников предлага на млади девойки непорочно зачатие с негово участие. Няма информация колко са успели да заченат и колко не, нито колко пари е събрал руснакът от тази практика. Не можем да го съдим, все пак има хора, които вярват.
