Какво се случва по време на Голямата депресия
Голямата депресия е тежък икономически срив, който започва в Съединените щати през 1929 г., а след това се разпространява по целия свят и продължава през по-голямата част от 30-те години на миналия век.
Докато Европа се бори с рецесията след Първата световна война през 20-те години, животът в САЩ изглежда розов. Фабриките бълват стока, икономиката процъфтява, а американската мечта изглежда в обсега на всеки. Средата е такава, че изглежда всеки може да стане спекулант и да забогатее бързо. Около 25 милиона американци започват да теглят пари, за да купуват акции. След това, в края на десетилетието, цените на акциите падат, настава паника и Уолстрийт претърпява крах.
До 1933 г. почти половината от американските банки са фалирали, а 15 милиона души са безработни.
И тази икономическа криза не засяга единствено САЩ, тя само започва от там. Въпреки че Америка покрива най-голямо разстояние при падането си, ефектите се усещат навсякъде. Но какво предизвиква този срив?
След като американците извоюват независимостта си от Великобритания и преминават през собствената си гражданска война, новосъздадените Съединени щати се разширяват и се превръщат в най-проспериращата икономика в света. Като сплотена нация, с малко съседни конкуренти и огромни природни ресурси, може би е разумно да се предположи, че бившата колония ще изпревари своите европейски деди и ще стане промишлено и финансово по-добра. Силата на САЩ е от решаващо значение за успеха на съюзниците в Първата световна война, но докато 20-те години на 20 век представяха нова ера в капитализма и личната свобода, за мнозина, сривът на Уолстрийт от 1929 г. нанася тежък шок.
След седмици на спад в цените на акциите рязко се свличат – денят е петък, 18 октомври. На следващия четвъртък (наричан още Черния четвъртък) банкерите изкупуват блокове от акции, за да опитат да стабилизират пазара, но до понеделник той вече е в свободно падане. На Черния вторник (29 октомври) пазарът губи 14 милиарда долара, което прави общата загуба през същата седмица 30 милиарда долара.
С разпространяването на новините за срива на фондовата борса, клиентите се втурват към банките си, за да си изтеглят парите, което разпалвайки катастрофални „банкови пресушавания“. Икономистът Милтън Фридман твърди, че именно това причинява депресията, а не самия срив.
Събитията на Черният вторник от 29 октомври 1929 г. остава и до днес най-голямата финансова катастрофа в историята на САЩ. От излишъка от „богатите двадесет години“ хората изведнъж се озовават с нищо. За една нощ светът стана свидетел на такова капиталистическото падане от високо, което напомни на международната борса, че бумовете могат и ще доведат до крахове.
Този крах обаче не е единствената причина за Депресията. Всъщност финансовото възстановяване изглеждаше в обсега на възможностите за известно време. За няколко месеца пазарите се възстановяват до нивата от началото на 1929 г. Въпреки това страхът се разпространява сред потребителите и инвеститорите и без аналогичен възход в увереността във финансовата система, предстоят още бури. И тези бури не предизвикват само вълнички в икономиките на други държави: те имат ефект на цунамита и много добре показват колко икономически взаимосвързан е станал светът.
Пясъчна буря в Тексас, 1935
Голямата депресия е различна от другите финансови кризи, защото, поне в Америка, съвпада с един по-традиционен проблем. По същото време настава голяма суша и има поредица от бури, които удрят по виталитета на американските и карат много ферми буквално да изсъхнат и да опустеят, създавайки това, което стана известно като „Купа за прах“. Семействата в засегнатите земеделски стопанства нямат голям избор освен да оставят всичко зад себе си и да опитат късмета си другаде. Така стотици хиляди хора са разселени и принудени да се преместят, за да си намерят работа.
Националните нива на безработица достигат 20 на сто в разгара на икономическата криза и дори семействата с работа казват, че доходите им намаляват средно с 40 на сто. Скоро в най-поразените райони се издигнаха гета, които са наречени „Хувървил“, на президента на САЩ, Хърбърт Хувър, който е смятан за основен виновник за кризата.
Хувървил близо до Портланд, Орегон
Но историята, в която чикагският гангстер Ал Капоне при един от спорадичните си опити за пиар отваря супена кухня, е напълно вярна. За милиони хора супените кухни осигуряват единствената храна, която ще получат през целия ден. На Деня на благодарността през 1930 г. Капоне се хвали, че храни 5000 гладни мъже, жени и деца с телешка яхния.
Супена кухня, отворена от Ал Капоне
Няма магическо решение на Депресията, но са проектирани поредица от схеми във всяка страна, за да обърнат спада.
В Америка Франклин Рузвелт, президент от 1933 г., предлага своята „Нова сделка“ като призив на оръжие, насочен към „Трите Р-та“ – облекчение, възстановяване и реформи (relief, recovery, reform). В действителност обаче правителството на САЩ импровизира и нито една централна политика не дава лек за болната икономика. Възстановяването, както във всяка страна, беше бавно и болезнено.
Както във всички трагедии – независимо дали са местни или глобални, като Голямата депресия – поне има тенденция за художествен отговор. Двете големи творби на американския романист Джон Стайнбек „За мишки и хората“ и „Гроздовете на гнева“ са тематично централизирани около обстоятелствата пред американските работници през 30-те години. Освен това, може би най-големият музикален хит за периода е Brother, Can You Spare A Dime?, записан през 1931 г. от Бинг Кросби.
За разлика от САЩ, Великобритания не се радва на проспериращо двадесето десетилетие заради цената на четирите години Първа световна война. Тъй като Ню Йорк все повече се разглежда като глобален център на финансите, британската икономика се бори за възстановяване и безработицата остава висока през този период. Когато настъпва катастрофата, Великобритания също изпадна в депресия, която парламентът, който не успява да приеме мерки като бившата си колония, не успява да предотврати. Към 1934 г. Великобритания вече започва да просрочва дълговете си към войната, които дължи на САЩ.
Тъй като много европейски държави подобно са в дългове от Първата световна война, възстановяването от вече международната финансова криза се оказва бавно. Подобренията са осезаеми едва в края на 30-те години – точно навреме за избухването на следващата скъпа световна война.
След катастрофата на Уолстрийт САЩ изтеглиха капитала си от Германия и в опит да постигне някакво икономическо равновесие и канцлерът Хайнрих Брюнинг намалява публичните разходи, което води до спад на производителността, а съответно увеличаване на безработицата. През 1931 г. германската банкова система се срива.
Франция се радваше на значително по-проспериращи десетилетие, отколкото Великобритания или Германия. Това се свежда до значителни държавни инвестиции в промишлеността и инфраструктурата. В началото на катастрофата икономиката й изглеждаше по-здрава от икономиката на съседите й през Ламанша и на изток. Това обаче не продължава дълго. Глобалната рецесия предизвика спад в търсенето на френските износни стоки и страната потъва в икономически смут, когато и поредица от кратки правителства не успяват да попречат на спада.
В тези три европейски държави силно потиснатите икономики пораждат политика на радикализация, най-вече в Германия, където Адолф Хитлер става канцлер през 1933 г. и създава еднопартийна държава, която иска насилствено да реконструира лицето на Европа.
