Елмар Брок : На Европа ѝ трябва независимост от руския газ

Председателят на Комисията по външните работи в Европейския парламент Елмар Брок (Elmar Brok) даде специално интервю за „Факторът Кошлуков” в събота (30.11)

– Г-н Брок, благодаря Ви, че приехте тази покана. Бих искал да Ви попитам в качеството Ви на председател на Комисията по външни работи на ЕП защо Европа се отказа от проекта Набуко?

– Мисля, че това не беше стратегическо решение, а по-скоро бе решение въз основа на това кои компании реагираха по-бързо и разполагаха с по-добро финансиране. За мен това бе причината.

– Но Европа поддържаше този проект в продължение на толкова години?

– Да, но на първо място ставаше въпрос за диверсификация. На второ за това колко бързо се развива ситуацията и най-вече нещата зависеха от решението на Азерите.

– Ок. Сега ние строим руския газопровод Южен поток. Каква е официалната позиция на ЕС? Каква е политиката на ЕС за Южен поток?

– Вкарахте ме в капан. Трябваше да подкрепя Набуко.

– Просто искам да чуя Вашето мнение.

– Мисля, че трябва да постигнем по-висока степен на диверсификация и повече руски газ би било голяма грешка. Затова трябва да мислим за TAP – трансадириатическия газопровод и как да докараме тръбите до Балканите и да осигурим доставки оттам.

– Значи продължавате да настоявате други доставчици да получат достъп до тръбите?

– Според мен трябва да се настоява. И трябва да намерим начин той /вероятно TAP/ да не стига само до Италия. Трябва да създадем гаранции той да осигури доставки и до Балканите.

– Как мислите не упражнява ли Русия прекалено голямо влияние на Балканите, доскорошната сфера на влияние на Съветския съюз?

– Те си имат ясна стратегия. Използват енергийните доставки като инструмент за политически цели. За тях не става дума за икономически модел, а за чисто политически модел. А някои хора в Европа още не са разбрали, че Русия играе политическа игра.

– Радвам се да чуя това, защото тук в България ние имаме чувството, че Ялтенските споразумения са все още в сила. Ние сякаш сме оставени зад Желязната завеса. Да, ние сме страна-член на ЕС, но руснаците навлизат в страната през Южен поток с нова руска енергийна политика, ние пак попадаме в тяхната сфера на влияние, ако щете. Просто това е усещането тук.

– Според мен е ясно, че е нужна взаимосвързаност на енергийните системи, което означава всяка държава-членка на ЕС да има достъп до газови доставки, които не зависят от решенията на Русия. Дори и когато се осигурява руски газ, той не следва да се доставя ексклузивно до една държава, за да може потребителската мощ на Европа да се противопостави на руската мощ по отношение на доставките. Близо 60% от руските доставки са за Европа, те не могат да преустановят доставките в цяла Европа, но трябва да е ясно, че никоя страна не трябва да бъде третирана по-различно от останалите.

– Това е много ясна позиция. Имам и въпрос относно притока на бежанци в България. Каква е европейската политика относно бежанците от Сирия? В България в момента има 10 000 човека, което за малка страна като нашата и много и води до много негативни последствия – съпротива на хората, дори неофашистки митинги срещу бежанците. Какво ще направи ЕС по този въпрос?

– Смятам, че трябва да изработим обща политика по този проблем, особено що се отнася до бежанци, които напускат държавата си поради военни действия в нея, трябва да бъдем по-координирани и всички страни да се придържат към ангажиментите си. В момента страната, която най-добре се справя с притока на бежанци, е Швеция. Германия приюти 7-8 хил., а на юг трябва да справят с наплива на хора към Лампедуза. Смятам, че всеки трябва да поеме своята отговорност, но ние трябва да сме наясно, че ситуацията може да доведе до дестабилизация на дадена страна, и то не само държавите от ЕС, но и страни като Ливан, Йордания и Турция.

– Но Вие сте наясно, че тя може да доведе до дестабилизиране и на България?

– Да и затова трябва да е ясно, че в интерес на всички е проблемът в Сирия да бъде разрешен вътре в самата Сирия. Трябва също така да се осигури достъп на хуманитарните организации, на които отпускаме средства за хуманитарна помощ, предназначена за сирийските бежанци, до Сирия. Това е от ключово значение. Трябва да направим повече за хората в този регион.

– Вместо те да идват тук?

– Да.

– И последен въпрос: разбрах, че сте бил член на делегацията, изпратена от Ангела Меркел в САЩ във връзка със скандала с подслушването. Какви са последните новини по този случай?

– Не, аз бях част от европейска делегация на посещение по същото време. Смятам, че американците започват да разбират, че трябва да предприемат нещо. Последните новини са, че те са по-склонни да се постигне окончателно решение на проблема със защитата на личните данни и споразумението за това е от ключово значение с оглед европейските граждани да получат право на защита. На второ място те разбират, че да шпионираш приятелите си носи повече негативни последствия, отколкото ползи. Затова се надявам, че нещата ще се разрешат по позитивен начин.

– Значи смятате, че те започват да осъзнават какво се е случило, защото до скоро не бяха склонни да признаят, че са сбъркали?

– Те държат да защитят политиката си за борба с тероризма и ще го направят. Но техните разузнавателни служби притежават твърде много власт и те ще трябва да потърсят отново баланса между свободата и сигурността. Този дебат вече започна в САЩ.

– Казвате в САЩ. Но Европа ще продължи да отстоява твърдо позицията си и ще защитава гражданските права на своите граждани?

– Да, ще продължим и мисля, че този проблем със защитата на личните данни трябва да бъде решен преди финализирането на споразумението за свободна търговия (TTIP), като условие за подписване на споразумението.

– Как можете да наложите подобни условия, американците не са особено склонни да ги приемат?

– Смятам, че американците ще спечелят от това споразумение и тяхната ИТ индустрия има голям интерес проблемът да се реши, защото в противен случай за тях ще стане много скъпо да правят бизнес в Европа, ако например не се подпише споразумението Safe Harbour.

– И вие ще използвате това като коз срещу тях …И наистина последен въпрос: страните от Западните Балкани и други страни от бивша Югославия са кандидати за членство в ЕС. Това ще стане ли скоро? Ще видим ли следващо разширяване на ЕС и приемане на страните от Западните Балкани?

– Ние току-що приехме Хърватска. Всяка страна, чието развитие е такова, че членството да е възможно, има шанс. Догодина започваме преговорите за членство със Сърбия, които отнемат, както знаете, няколко години. Нека видим как тези страни ще разрешат проблемите във вътрешен план и помежду си и тогава ще знаем дали членството е възможно. Но аз съм убеден, че те трябва да бъдат членове на ЕС.

– Остава отворен и въпросът с Македония и то не само поради съпротивата на Гърция, и България има неразрешени въпроси с Македония. Следите ли тази тема?

– Надявам се, че Македония ще бъде в състояние да постигне съгласие със своите съседи и да не се налага да се обсъждат подобни проблеми.

– Много Ви благодаря, г-н Брок.