Папа Александър VI и една от първите криминални фамилии на Ватикана
Да бъдеш лидер на католическата църква не е лека работа. През годините сме виждали редица случаи, в които духовния лидер или папа, както е по-популярен, проявява много човешки слабости. Разказвали сме историята за най-лошият папа, ръководил католическата църква, но тази история е за престъпната фамилия, която ръководи известно време църквата. Семейство Борджия остава в историята с много повече от промените в католическата църква.
Четирите деца във фамилията са Цезар, Хуан, Лукриция и Джофри. Баща им, патриарх Родриго Борджия, по-късно ще стане известен в историята като папа Александър VI. Скромното семейство успява да се запише в историята като „първата криминална фамилия в Италия“. В тяхната листа присъстват занимания като убийства, подкупи, корупция, тъмна политическа страна и още редица други изпълнения като кръвосмешения, оргии и т.н., които потъват в светлата страна на ренесанса. И най-важното Борджия изпълнява толкова добре своите занимания, че за кратък период всеки предпочита да се отдалечи колкото се може повече от тях. Заниманията им се осъществяват с любезното съдействие на Ватикана и носят обвинения за престъпления, които никога не е извършили.
В един момент всеки от фамилията се превръща в мишена и историята започва да се развива така. На 16 юни до папата достига информация, че един от синовете – Хуан е изчезнал. Джорджио Шчиави споделя, че е видял странна група хора близо до река Тибер, докато разтоварвал дървета от лодката си. Тогава забелязал непознатите с бял кон. Върху него имало тяло, което очевидно не било в съзнание. Когато достигнали брега, хората разтоварили тялото и след това го хвърлили в реката. След него хвърлили и доста тежки камъни, за да са сигурни, че ще потъне. С приключването на тази задача, всички изчезнали в нощта. Когато попитали Джиорджио защо не е информирал властите веднага, той отвърнал:
„Виждал съм стотици тела да се хвърлят в тази река и точно на това място. Никога не съм забелязал някой да се е притеснявал толкова много от този факт.“
Папа Александър бързо нарежда реката да бъде претърсена. И след цял ден в търсене тялото на Хуан е извадено с 9 прободни рани. На тялото все още била закачена кесията с пари, която била непокътната, с което автоматично отпадало съмнението за обир. Коментарът на духовния лидер бил:
„Бихме дали всичко, за да може да го върнем обратно към живота.“
Ватикана започва разследване и търси човека, който е поръчал любимия син на папата. Само няколко дена всичко приключва и разследването не се възобновява. Мнозина смятат, че виновникът е открит и е на достатъчно висока позиция, за да остави духовния лидер с вързани ръце. В този момент става ясно, че на бедния Хуан имало мишена, която не е поставена само от жителите на Рим, но и от цяла Европа. Сред заподозрените присъствал дори братът Цезар, който трябвало да последва баща си в църквата, вместо да получи правото да се издига в армията.
В подозренията към Цезар присъствала дори испанската кралица Изабела. Джофри също не бил агънце, особено след като неговият брат имал авантюра със съпругата му. Убийството от ревност не било изключено в такава ситуация. Последният в листата е кардинал Асканио Сфорца. Асканио е съпруг на братовчедката Лукреция Борджия (осъзнаваме, че семейното дърво е по-сложно).
Фамилия Сфорца използва Лукреция, за да затвърди връзките си във Ватикана. Когато политическото им влияние е изгубено, папата не вижда никакъв смисъл да продължава да държи връзка с фамилията и развежда братовчедката – прецедент, който трудно би могъл да се случи, но щом папата нарежда. Мотивът за отмъщение е явен тук, но Александър VI решава, че такива маневри биха довели до повече неприятности за Сфорца, които така или иначе не били способни да водят война с духовния лидер на католическата църква.
На сцената излиза следващият заподозрян в лицето на фамилия Орсини. В този период това е една от най-влиятелните фамилии и освен това е известна като привърженик на френската инфазия, случила се няколко години по-рано. Вместо да защитават Ватикана, Орсини предпочели да помогнат на французите и отказали да защитават Рим и Неапол. Когато французите са отблъснати, Орсини остават на старото си място с тази разлика, че Хуан е изпратен с армия, за да лиши предателите от земята им и двореца.
Дори и с протекцията на папата, синът не можел да се справи с почти нищо и винаги намирал нова възможност да се провали и да изложи Борджия. Следващата фаза на гняв дошла с трагичната загуба на Вирджинио Орсини, който отдавна търкал нара в затвора на Неапол – наказание за предателството. И така е възможно именно това да е била последната стъпка към вендетата. Едва ли имало по-добро решение от заличаването на непокорния син.
Историята продължава с редица нови кампании срещу семейство Орсини, включително изземване на имущество, плащане на сериозни глоби и други допълнителни унижения. Практически не става ясно до последно кой е поръчал сина на папата, но с оглед всички изпълнения в годините, включително и подозренията за нагласени избори при издигането на Александър VI гарантира сериозно количество неприятели. Семейство Борджия остава в историята с редица фриволности, както и доза бъдещи главоболия. Освен това папа Александър VI може да се смята за един от малкото, които са потърсили помощ от най-големия си враг – Османската империя.
Заглавна снимка: By Cristofano dell’Altissimo – http://www.comune.fe.it/diamanti/mostra_lucrezia/quadri/q08.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4587671
