Мит: Алберт Айнщайн е имал двойки по математика

Всъщност той е напредвал нестандартно бързо по математика през целия си престой в училище и дори за известно време е смятал да стане математик.

Този мит всъщност е започнал, докато Айнщайн все още е бил жив и дори се появява отпечатан в един от броевете на списание „Ripley’s Believe It Or Not“, в статия със заглавие „Най-големият жив математик се е провалял по математиката“. Отвъд факта, че този провал никога не се е случил, друго неправилно твърдение в статията е, че Айнщайн е математик…

Твърди се, че Айнщайн намерил статията за хумористична и казал: „Никога не съм се провалял в математиката… Бях усвоил диференциалните и интегралните уравнения преди да навърша 15 години.“ (По това време в Германия повечето ученици започват да учат диференциално и интегрално смятане на 15-годишна възрастта.)

Всъщност, когато е на 12 години Айнщайн решил да види дали може сам да се научи на геометрия и алгебра. Впоследствие неговите родителите му купуват учебници за тази цел и за едно лято той усвоил и двата предмета, като същевременно съставил и собствени доказателства на някои от математичните теории, които изучава, включително и начин за доказване на питагоровата теорема. Също на 12-годишна възраст той започнал да учи диференциално и интегрално смятане, което, както отбелязахме, е с около три години по-рано от съученици му.

Как точно се е появил митът за това, че Айнщайн не е бил добре по математика в ученическите си години, не е напълно ясно. Има обаче няколко теории. Една от тях (и по-популярната) е, че през 1896 г. (последната година, в която е посещавал това конкретно училище), училището, което посещава, обръща скалата за оценяване, така че „6“ става най-високата оценка, вместо най-ниската, а „1“ съответно става най-ниската, вместо най-високата. По този начин, сами виждате, изглежда, че в последната си година той внезапно е станал абсолютен двойкар като направим сравнение с оценките му от предишните години.

Друга история е, че просто понякога му се е случвало да търси помощта на математици, за да провери дали работата му по задачите е правилна, както и да му помогнат да формулира теоретичните си идеи на езика на математиката. Това обаче няма нищо общо със способностите му по предмета – той просто не е бил толкова добър по математика, колкото един математиката, и често се е занимавал с много сложен за него на тази възраст материал по математиката, в които по принцип само специалисти владеят. Дори и в тези случаи обаче той обикновено разбира това, което му се обяснява, доста бързо.

Докато Айнщайн се е отличавал по математика, той всъщност се е справял доста зле с езиците, особено в ранните си години като това ще се пренесе в по-малка степен и по-късно в живота му, когато първоначално е отхвърлен от Федералната политехническа академия заради лоши оценки по предметите, които не са свързани с науката. Той също така не е започнал да говори до 4-годишна възраст. Това обаче може значително да му е помогнало да това да мисли в образи, а не в думи, което е подобно на начина на мислене на глухите хора. Този навик да мисли в картини до голяма степен е и начинът, по който за първи път му идва идеята за специалната и общата относителност – правейки си „мисловни експерименти“, наречени на немски с прекрасната дума Gedankeexperiment.

…

Когато Айнщайн завършил колежа, той не успял да си намери работа в академичните среди, както и да влезе в нито една докторска програма. Вместо това приел работа като патентен служител в швейцарско патентно ведомство. В свободното си време, с помощта на съпругата си Милева Марич, която проверявала работата му (тя е била физик и малко по-напреднала от него в математиката), той написал четири труда, които променят Физиката: доказва, че светлината действа като частица и вълна едновременно, а не само като вълна; доказва съществуването на атоми и молекули; илюстрира теория на относителността; и очертава връзката между материя и енергия.

След това Айнщайн успява да накара съпругата си да се съгласи да се разведат като й предложил парите, които ще получи, когато по-късно през годината (1905) спечели Нобелова награда за един (или повече) от тези трудове. След като обмисля предложението около една седмица, тя приела. Накрая трябваше да изчака до 1921 г., но в крайна сметка си получила парите.