Защо някои хора смятат, че Луната е направена от сирене

Всъщност никой никога не е мислил, че Луната е направена от сирене…

Е, има всякакви луди по света, така че все пак е възможно поне един човек да е смятал, че Луната е направена от сирене. Малките деца също понякога вярват в това благодарение на различни басни, които им разказват, но децата вярват на всичко. Например, през 1902 г. е установено, че най-разпространената теория за това, от какво в съставена Луната според децата в Съединените щати, е, че е направена от сирене. Но това не е единствената радикална заблуда по отношение на спътника ни, тъй като други популярни отговори от същата анкета са „жълта хартия, мъртви хора и парцали“.

Така че освен чалнатите хора и децата, на които родителите им са разказвали приказки, никой сериозно не е мислил, че Луната е направена от сирене.

Зелено сирене

Друго често срещано погрешно схващане около Луната, и по-конкретно зеленото сирене, е, че „зеленото“ тук се отнася до зеления цвят. Макар че всъщност има зелени сирена, в случая „зеленото“ тук се използва в смисъл на „ново“ или „прясно“, така че „Луната е направена от ново сирене.“ Това е било често срещан начин да се отнасяме към сиренето, при което суроватката или още не е била пресована или току-що е била отстранена от изварата, с други думи, сирене, което още не е отлежало.

И така, как откъде идва обаче твърдението, че Луната е направена от зелено сирене и как се популяризира? Не е абсолютно ясно кой е първият, който го формира, но то става изключително популярно в средата на 16 век. Заслуга за това обикновено се дава на известния френски монах и учен Франсоа Рабле или на английския писател Джон Хейууд.

За първи път Хейууд го използва в „Притчи на Джон Хейууд“, написани през 1546 г.

Вие донесете циркуляри, за да ме накарате да повярвам,
Или да помисля, че луната е направена от зелено сирене.
И когато ме убедите да повярвам във всичките това,
Изглежда, че ще ме накарате да отида да си лягам по обед.

По принцип самият израз, виждате, просто е използван за обозначаване на нещо толкова нелепо, че само изключително лековерен човек би повярвал в него.

Друг ранен пример за израза по същия начин може да бъде намерен в „Hatched of Heresies“ на Шаклок от 1565 г.:

Докато те представяха лъжите си за истина пред Лютър, че можеха да накарат слепият си брат и невежите да вярват, че Луната е направена от зелено сирене.

Ще цитираме още един по-ранен текст от „New World Book 1“ от 1638 на Джон Уилкинс, където изрично се внася яснотапо отношение на значението на израза и че той е станал често срещан:

Веднага можеш да убедиш някои по-неуки селяни, че Луната е направена от зелено сирене (както често казваме), тъй като това е по-голямо като мисъл от каруцата му

Докато в ранните дни изразът се използва само за означаване на лековерността на някои хора, през последните няколко века мнозина започнаха да мислят, че хората всъщност наистина са вярвали в това. Което е доста иронично като се замислим…

Това не е много различно от това как хората са започнали да вярват, че в един момент от историята, основно през Средновековието, хората са смятали, че светът е плосък, когато в действителност в много части на Земята хората са си знаели, че светът не е бил плосък от повече от 2000 години.

Например, Ератостен (по онова време главен библиотекар в Александрийската библиотека) около 240 г. пр. н. е. не само знаеше, че Земята е кръгла, както и повечето гръцки учени по това време, но успява да стане първият човек (за когото знаем), който е изчислил обиколката на Земята и то с отклонение само около 2%. Той също така изчислява и разстоянието от Земята до Слънцето и този път процентът му на грешка е само с около половин. И не само това – но той изчислява наклона на оста на Земята като този път греши дори с по-малко от половин градус. Друго невероятно постижение на Ератостен е, че той на практика е измислил дисциплината география със своите забележителни три книжни тома „Geographikia“.

…

Още един мит за Луната е, че през 50-те и 60-те години на миналия век американците са били направо побъркани по темата да пратят човек там. Всъщност според космическия историк Роджър Лауниус през първите дни на мисията Apollo американската космическа програма е една от първите правителствени програми, които трябва да отпаднат според американците – цели 60% от населението на САЩ смята, че се харчат твърде много пари за космически полет.