Човекът, който направи неприличен жест на Хитлер

Боб Йънг е роден в Бейкърсфийлд, Калифорния, на 15 януари 1916 г. Той участва на Олимпийските игри през 1936 г. като състезател по щафетно бягане и печели сребърен медал. Но въпреки тези две исторически (и много готини) постижения, върха в кариерата на Боб Йънг и определено „най-готиното“ нещо, което е направил някога, е малко встрани от спорта. Той показва среден пръст на Адолф Хитлер.

Боб е роден и израснал в района на Уийдпач в Калифорния. Посещава гимназия в графство Керн Юниън (по-късно преименувана на Бейкърсфийлд Хай). След дипломирането си учи и тренира лека атлетика в колежа Бейкърсфийлд. Там Боб се срещна и с бъдещата си съпруга Алис. Въпреки че успява да покаже неприличен жест на един от най-злите хора в историята на човечеството, всъщност може би още по -готин момент в живота на Боб и реалното му най-голямо постижение е щастливият брак с любимата му, Алис. Двойката прекарва заедно изумителните 71 години.

Боб и Алис излизат само на една среща в колежа Бейкърсфийлд, преди Боб да се отправят към Университета в Калифорния, където учи икономика три години. Вече на 20 години той се отправя към Летните олимпийски игри в Берлин през 1936 г. като най-младият член на отбора на САЩ на тези Игри.

За тях Боб си спомня: „Всеки ден, когато Хитлер идваше на стадиона, хората го посрещаха със стандартното „Хайл Хитлер“… понякога, ако гестапото не беше наоколо, ние му показвахме среден пръст.“

Джеси Оуенс на почетната стълбичка след като печели злато на скок на дължина

Както споменахме, щафетният отбор на Боб печели сребърен медал в Берлин. Това им постижение обаче, както и всички останали, бяха засенчени от безсмъртния Джеси Оуенс и неговите четири златни медала.

По-късно, през през 1937 г., Йънг завършва Унивесритета в Калифорния. Малко след това той и неговият любителски отбор по щафетно бягане поставят световен рекорд на 2 мили щафета. За съжаление, обещаващата любителска атлетическа кариера на Боб приключи през 1938 г., когато получава контузия на заден бедрен мускул. Но това е колкото тъжен, толкова и сладък момент за него, защото след контузията си той е назначен на работа в Standard Oil, което го връща в родния му град Бейкърсфийлд. И обратно към Алис.

Те се срещнат отново в балната зала в Ла Гранада. Двойката подновява връзката си и отново се влюбва. Двамата се женят на 14 юли 1939 г. и след това отглеждат заедно двама сина – Майкъл и Гари. По време на Втората световна война Боб става одитор и цивилен служител в администрация на Военноморските сили на САЩ въс военноморската база и корабостроителница Терминал Айлънд в Южна Калифорния. След войната Боб и Алис се преместват обратно в Бейкърсфийлд.

През 1955 г. той става един от първите фермери на грозде в Пасо Роблес. Младото семейство живее с лозето си 22 години, след което става приятел с Пол Масън, който има винарска изба и по-късно ще купи лозет. След това, през 1977 г., Боб се радва на щастлива и заслужена пенсия. Тя включва ангажимента да е дядо на 9 и прадядото на 22 деца. „Той беше много скромен човек“, спомня си синът му Майк, „Той беше просто обикновен човек „. Боб Йънг почина на 3 февруари 2011 г. на 95-годишна възраст.

Боб беше много неща: съпруг 71 години, горд баща, дядо и прадядо, носител на олимпийски сребърен медал, част от отбор със световния рекорд, успешен фермер и човек, който директно показа на Хитлер какво мисли за него. Не става по-хубаво от това.

…

Има една популярна история, според която Хитлер пренебрегва 4-кратния златен медалист Джеси Оуенс като напуска Олимпийския стадион, когато трябва да поздрави победителите на почетната стълбичка, включително Оуенс. Атлетът обаче отрича това твърдение: „Хитлер имаше график кога да дойде на стадиона и кога да си тръгне. Случи се така той да напусне преди церемонията за победителите на 100 метра. Но преди да замине, когато отивах ма участие в едно предаване и минах близо до ложата му, той ми махна и аз му махнах в отговор.“ По-късно Хитлер изпраща на Оуенс надписана снимка на себе си. По-нататък Оуенс каза: „Хитлер не ме пренебрегна – Франклин Рузвелт ме пренебрегна. Президентът дори не ми изпрати телеграма… Когато се върнах в родината си, след всички истории за Хитлер, не можех да се возя отпред в автобуса. Трябваше да се качвам от задната врата. Не можех да живея там, където исках. Не ме поканиха да се ръкувам с Хитлер, но не ме поканиха и в Белия дом да се ръкувам с президента.“