Самуел Решевски – шахматният гений, който срещна призванието си на 4-годишна възраст

„Стигнах до личното заключение, че докато всички артисти със сигурност не са шахматисти, всички шахматисти със сигурност са артисти“ е казал някога Марсел Дюшан. Макар и той да е френски художник и теоретик на изобразителното изкуство, шахът е бил добър начин за разтоварване. И докато хора като него виждат тази игра като развлечение, други отдават целия си живот на нея, трети просто се раждат с нея. Последното се е случило на Самуел Решевски.

Полякът се ражда в еврейско семейство и на 4-годишна възраст започва да играе шах. Не е ясно колко точно време е било необходимо, за да достигне ранга на „дете-гений“, но е ясно, че на 8-годишна възраст вече се изправя срещу някои от най-добрите играчи и за отрицателно време ги неутрализира. През ноември 1920 г. родителите му заминават за САЩ. Само две години по-късно го записват в състезанието за гросмайстори в Ню Йорк. Решевски е най-младият играч и се изправя срещу някои от най-жестоките опоненти в този спорт.

Снимка: By http://susanpolgar.blogspot.com/, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=16140473

Подценяването на младежо изиграло много лоша шега на мнозина. В един определен период, американските власти се намесват във възпитанието на детето, защото Самуел не посещавал училище. Неговите родители проедпочитали да го водят по състезания, за да може да изкарва прехраната им, вместо да му предложат качествено образование. Когато семейството е изправено в съда, Юлиус Розенуолд – заможен магнат и собственик на веригата Sears – заявява, че ще стане спонсор на детето и в бъдеще ще предложи най-доброто възможно образование. В периода от 1924 до 1931 г. не се състезава и не играе – първо трябва да завърши училище. Когато взима диплома от университета в Чикаго оставя популярната игра и се насочва към счетоводството. Шахът се превръща странично забавление, а понеже той самият е отдаден на религията, отказва да провежда мероприятия в събота и неделя, когато е шабатът.

Дори и с тези ограничения, полякът успява да вземе американската титла по шах през 1936, 1938, 1940, 1941, 1942, 1946 и 1969 г. Към всички останали рекорди се добавят и постижения като най-много завършвания в челната тройка – цели 15 и най-много изиграни (269) и спечелини (127) игри. Участията му в олимпийските игри носят злато през 1937 г. и бронз през 1974 г.

Самуел не оставя без конкуренция, негов сериозен опонент е Боби Фишър. Младежът дебютира на 14-годишна възраст в американския шампионат през 1957-1958 г. и очаквано доминира всички останали играчи, изпреварвайки 7-кратния шампион много назад в класацията. Самуел и Боби обаче не хранят особено топли чувства, имайки предвид, че пътят им е практически един и същ – дели ги едно поколение .

Снимка: By Jack de Nijs / Anefo – http://proxy.handle.net/10648/aa6eab38-d0b4-102d-bcf8-003048976d84, CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=85837427

На турнира в Буенос Айрес, Самуел заявява, че не се интересува къде ще завърши, по-важното е Фишър да бъде зад него в турнира. Очевидно съдбата му се усмихва, след като печели турнира, а неговият конкурент остава в долни позиции. Дали шахматистът се е отпуснал или е звучният шамар по бузата на тийнейджъра Фишър е запалила чувството за отмъщение, не можем да кажем, но едно е сигурно – това е последната победа на Решевски срещу Фишър в международен турнир. През 1961 г. двамата се срещат за мач в 16 партии. Фишър е шампион, Решевски просто се забавлява. Организаторите разпределят игрите да се случват в Ню Йорк и Лос Анджелис.

Фишър вече е успял да натрупа опит, заканва се известно време и смята, че неговият полски колега трябва да събере фигурите, да затвори дъската и никога повече да не играе. Самуел не е точно на това мнение и щом мачът започва, напрежението си казва думата. След 11 игри с равен резултат – две победи за всеки играч и 7 равенства – мачът се прекратява, след като Самюел започва да се кара с един от организаторите. Именно тези слаби нерви носят наградния фонд на Решевски. С това тонът за песен е даден и двамата играчи започват да демонстрират горещите си чувства. На международен турнир в Суса, Фишър пристига с 53 минути закъснение за първия си ход (още 7 минути са необходими, за да бъде дисквалифициран) и отново да изгуби от Самуел. До този момент неговият опонент е чакал кротко, защото от различни източници чувал, че неговият съперник няма да играе. Изненадата е голяма, а още по-голяма е загубата, която претърпява. Фишър побеждава без проблеми, а Решевски отива да се оплаче на организациите. Макар и да губи този мач, все още не е отпаднал от турнира.

Снимка: By Ron Kroon / Anefo – http://proxy.handle.net/10648/ab4009ee-d0b4-102d-bcf8-003048976d84, CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=68561528

Тези закачки водят и до много други трусове като проблемното участие за американския шахматен отбор за олимпийските игри. Решевски отказва да участва през 1960, 1962 и 1966 г. Причината за всичко това се крие във факта, че Фишър е избиран на първо място като действащ шампион. Едва през 1970 г. става ясно, че двамата може да заровят томахавката и да играят в един отбор за малко по-възвишена цел. След като напрежението успява да се понижи, Сам ще признае, че неговият най-голям съперник винаги е бил уважаван и със сигурност е бил най-силният му противник от 50-те години на миналия век.

Впрочем една от големите победи на Самуел Решевски е победата над съветския шампион Михаил Ботвиник в мач от четери игри. По време на кариерата си, Самуел играе с 11 от първите 12 световни шампиона по шах. Успява да победи седем от тях, включително Боби Фишър. Единственият човек, който успява да победи 12 от 12 е Гари Каспаров. На 4 април 1992 г. полякът умира, но не изневерява на играта си. Неговият подход е славен и до днес като една от най-добрите стратегии за игра. Самуел Решевски играе бавно и спокойно, макар и в края на игрите винаги да бъде притиснат от времето. Каменното му изражение все пак успява да издразни още повече неговите опоненти, с което да ги предизвика да започнат да правят и грешки.

Заглавна снимка: By New York Times – The New York Times photo archive, via their online store, here.Larger version from ChessTheory.com, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2948038