Великите авантюристи: Джеймс Фицджеймс – един дълъг живот във война
Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.
Историята на британската династия Стюард е една от романтичните саги на Ранномодерна Европа. Кралете на Шотландия, които по стечение на обстоятелствата управляват Англия и стават жертва на Гражданската война, пленяват въображението на писатели, филмови творци и художници. Драматичната съдба на обезглавения Чарлз I и последвалото управление на лорд-протектора Кромуел са добре известни. След падането на пуританския режим на Кромуел следва Реставрацията на Чарлз II и брат му Джеймс II. Именно в тази славна епоха, белязала възходът на Англия към световната политическа сцена, започва и историята на едно необикновено момче.
Снимка: By Godfrey Kneller – Madrid Collection, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5266733
Неговите родители се запознават през 1665 г. Майка му – Арабела е дъщеря на уважавания политик и историк Уинстън Чърчил, а баща му – е херцогът на Йорк, брат на краля и бъдещ крал – Джеймс Стюарт. Арабела става придворна дама на херцогинята на Йорк и по този начин се сближава още повече със своя любовник. Описват я като бледа и висока, само кожа и кости. Крал Чарлз II се шегува че изповедникът на Джеймс е препоръчал на херцога такава любовница като средство за покаяние. Това, с което Арабела пленява Джеймс Стюарт е нейният бърз и остър ум и способността й да говори на дълго и на широко по всички религиозни и политически дела, актуални в онази епоха.
Това се дължи както на ерудираната семейна среда, в която израства, така и на природния й интелект и заложби. Джеймс е аристократ до мозъка на костите си – безпардонен, авторитарен и абсолютно убеден в силата на своето рождено право. Връзката между двамата ще доведе до раждането на четири деца. Второто от тях проплаква на 21-ви август, 1670 г. в град Мулен, Франция. На бял свят се появява Джеймс – здраво и своенравно бебе, което по силата на английската традиция взема фамилия Фицджеймс (букв. – „незаконен син на Джеймс“). Баща му остава верен на своята любовница Арабела и не пести парите за отглеждане на своите незаконни деца, които в последствие обсипва с титли.
Джеймс е отгледан като ревностен католик. Учи последователно в три от най-престижните училища в тогавашна Франция – частният католически колеж Жули, недалеч от Париж. Йезуитското военно училище „Анри Велики“ в ла Флеш (дн. Националното военно училища на Франция) и колежът дьо Плеси (създаден от кардинал Ришельо и наричан днес Сорбоната). Едва завършил своето обучение, Джеймс е записан на служба при Шарл V Лотарингски – аристократ и пълководец, който взема дейно участие във всички големи конфликти на тогавашната епоха. Именно като адютант на Шарл, младият Фицджеймс участва през лятото на 1686 г. в обсадата на Буда по време на Войната на Свещената лига (1683-1699г.). След превземането на града и прогонването на османците, Джейм се връща в Англия през зимата, където е награден с няколко титли от баща си, тъкмо поел английския трон.
Джеймс става херцог на Беруик, граф на Тинмът и барон на Босуърт. Младият, нововъздигнат херцог не губи време и заминава обратно за Унгария, където се сражава в австрийската армия по време на паметната битка при Мохач (12.VIII. 1687г.). За заслугите си, баща му го посвещава като рицар на Ордена на Жартиера и го обявява за управител на град Портсмут. Година по-късно, в Англия избухва Славната революция – парламентът и протестантите свалят кралят-католик Джеймс II и го заменят с неговия зет, Уилям III Орански и дъщерята на Джеймс – Мери. Фицджеймс бяга с баща си в Ирландия, където се опитват да организират съпротива срещу силите на Уилям.
Снимка: By Collection of the Dukes of Alba, Palacio de Liria, Madrid, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3277570
Срещу тях за става и чичото на Джеймс – Джон Чърчил, брат на Арабела и бъдещ херцог на Марлбъро. т.нар. Уилямити постигат поредица решителни успехи срещу Якобитите – поддръжниците на крал Джеймс (от версията на името му Якоб). След падането на последното якобитско владение – Лимерик, всички ирландски и шотландски привърженици на стария крал са принудени да напуснат за винаги Британските острови. Този епизод на отплаване на бойците остава в историята като „Полета на дивите гъски“. Много от изгнаниците заминават за Франция, където с помощта на Луи XIV се формират полкове от католически мигранти, подчинени на френския крал и командвани от приближените на Джеймс Стюарт. Един от тези полкове е даден под командването на младия Джеймс Фицджеймс.
Няколко месеца минават в привидно спокойствие, последвано то един от големите конфликти на епохата – Деветгодишната война (1688-1697г.) Младият Фицджеймс е в челните редици на всички големи сражения в Белгия. Неговите имигранти често се изправят лице в лице с английски полкове, служещи на противниковата страна. Тези битки са винаги ожесточени и в тях Джеймс обикновено води мъжете си в челните редици. Често не раняван, сражава се в най-нагорещените точки, воден от несекваща жажда за слава и чест. От съвременна гледна точка, можем да кажем че Джеймс е от хората, които обичат адреналина и откриват тръпката в най-екстремните тогавашни вариации – бойните полета. Заради своето непрекъснато противопоставяне на английските сили, през 1695 г., английският Парламент гласува специален акт, с който отнема всичките титли, които Джеймс II е дал на своя незаконен син.
Това не намалява решимостта на Фицджеймс и той се включва и в следващата война между Англия и Франция – Войната за Испанското наследство (1701-1714г.) Първоначално, Фицджеймс служи в Белгия, където се изправя отново срещу чичо си Марлбъро, а в последствие му е дадено самостоятелно командване на войски в Испания. Тук Джеймс, вече натрупал опит, тридесет и пет годишен ветеран, се сражава за да запази на трона внукът на Луи XIV – Филип V. Той печели решителна победа при Алманса (1707г.). Противникът му в тази битка е Анри дьо Рювини. Така, англичанин, начело на армия от французи и испанци, побеждава французин, начело на войска от англичани, холандци и португалци. За постигнатия успех, Филип V го издига в титла херцог на Беруик в испанския нобилитет. Три години по-късно, Луи XIV му дава същата титла и в рамките на френската аристокрация. По този начин, се създават два отделни клона с титла херцог на Беруик, които съществуват и до днес във Франция и Испания (от него водят потеклото си съвременния род на херцозите Алба – б.а.).
Снимка: By Francisco Jover y Casanova – [2], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=45898455
В разгара на Деветгодишната война, Джеймс се жени за 19-годишната ирландска благородничка и вдовица – Хонора Бърк. Година след сватбата, през 1696 г. се ражда и единственото им дете – Джеймс Франсис Фицджеймс Стюарт. Освен него, Беруик отглежда и първото дете на Хонора – Джейм Сарсфилд, втори граф на Лукан, роден през 1693 г., малко преди смъртта на своя кръвен баща Патрик Сарсфилд. Малкият граф Лукан израства като част от семейството на херцог Беруик и го придружава неотлъчно във всичките му походи. През 1714 г., в края на войната за Испанското наследство, Джеймс и доведеният му син се сражават рамо до рамо в щурма на Барселона – последното голямо сражение, сложило фактически край на конфликта.
По това време, Хонора Бърк вече отдавна е починала ( тя умира от туберкулоза през 1698 г. – б.а.), а Джеймс Фицджеймс е женен за втори път за Ана Бълкли. Двамата ще станат родители на общо 13 деца – 8 момчета и 5 момичета. Получил титлата Маршал на Франция и отрупан с почести и богатства от Филип V и Луи XIV, Джеймс Фицджеймс се оттегля в именията си за да се грижи за постоянно растящото си домочадие. През 1718 г., неговият полубрат Джеймс Стюарт, наричан Старият Претендент, решава да се опита да си върне английския трон. Херцогът на Беруик категорично отказва да се меси в английската политика, но неговият заварен син – графът на Лукан не последва съвета му и заминава за Шотландия. След поредица от неуспешни битки с правителствените сили, якобитите са разгромени, а Лукан умира от раните си скоро след края на кампанията.
Спокойният живот се отразява добре на Джеймс, но сърце юнашко не трае. След като е отгледал децата си и се е насладил изцяло на семейния живот, проспериращият аристократ решава отново да свали сабята от стената. През 1733 г., Франция се включва във Войната за полското наследство (1733-1738 г.). Джеймс поема командването на една от армиите, сражаващи се по р. Рейн и още в първата си кампания превзема ключовата крепост Кел. На следващата година, войските му обсаждат Филипсбург в Баден. По време на преглед на обсадните съоръжения, случайно вражеско гюле обезглавява херцога. Така, на 64-годишна възраст завършва живота на този войн, приключенец и аристократ. Тялото му е откарано с военни почести в Страсбург, а в последствие е погребан в Париж, макар да не е ясно къде точно се намира гробът му.
Джеймс участва във всички велики военни и политически процеси на епохата, а посредством кръвното си родство със Стюардите, практически е роднина на всички големи кралски династии в тогавашна Европа. Уважаван войн, почитан аристократ и отдаден баща, Джеймс остава една от забележителните личности на епохата, също толкова на място начело на пехотна атака, колкото и в компанията на Монтескьо, с който стават първи приятели през 1718 г.
