Историята на американското уиски – ирландците са го измислили
Човек може да бъде изключително изобретателно и адаптиращо се същество, особено ако се налагат определени ограничения. Производството на алкохол се смята за свещено сред мъжете, особено през XIX век. Още в Англия различни майстори се занимавали с варенето на уиски. Практиката далеч не може да се смята за толкова престъпно деяние, но щом дошло времето за сблъсък на интереси и навлизането в чужди пазари, редица производители трябвало да помислят за нощното производство или добре познатия „moonshine“.
Разбира се, името идва от факта, че мнозина нелегални майстори прекарвали времето си единствено в компанията на луната, докато успеят да произведат достатъчно от своята алкохолна амброзия. Проследяването на цялата история отнема малко повече време, но нелегалното производство на алкохол стартира още с първите преселници в Северна Америка.
Точно преди американската революция, всички заселници се отличавали с определени практики. Пристигащите англичани започвали да строят църкви, пристигащите германци строели хамбари, пристигащите ирландци и шотландци веднага се захващали с правенето на домашна дестилерия. Имайки предвид, че тогава ирландци и шотландци не хранели особено топли чувства едни към други, но пък обединявали своята чиста омраза към англичаните. Много често се озовавали малко по-далече от английските групи или живеели в значителна сянка. Най-често избирали Апалачите, където спокойно можели да варят уиски и да се прикриват зад протестанството.
Впрочем мнозина смятали, че алкохолните гурута никога не са променили начина си на живот, предпочели да открият правилното място, което да напомня за дома им и да позволи старите занимания. Понеже парите не били чак толкова голяма пречка, ирландците предпочитали да произвеждат уиски, да срежат посредниците и съответно да се отдават на двата си любими порока: пиене и бой. Легендата разказва, че това е нацията, която намирала достатъчно удоволствие и в двете занимания. По време на американската революция трябва да се отбележи, че именно ирландците получават зелена светлина и право на ревашн срещу английските съседи, а бойният дух се подхранвал не само с натрупаната омраза, но и с помощта на уиски за разпалване на боговете на войната.
След войната идва време за изграждане на икономика и точно това създава особени главоболия на всички. Едва през 1791 г. секратарят на хазната г-н Хамилтън поставя данък на абсолютно всичко, включително и на производителите на уиски. И понеже майсторите мразили данъците точно колкото и англичаните, картината бавно и сигурно заприличвала на следващата по-сериозна битка.
Ако се чудите коя е била най-неприятната професия от същата година, това със сигурност е бил бирникът в района на Апалачите. Бедните души се разхождали в не толкова приветливата планина и се надявали, че ще могат да приберат поне един долар за целия си труд. За зла беда, ирландците се превръщали в особено главоболие, което по всяко време можело да удари.
Стигало се е до случаи, в които попарените производители се събирали и унищожавали къщите на данъчните. След като Хамилтън направил проверка и установил, че нито цент не се е озовал в касата, решил да предприеме по-сериозни мерки и с благословията на Вашингтон получил на разположение около 13 000 войника, които да отидат в Западна Пенсилвания и да се разправят веднъж завинаги с новите граждани. От другата страна присъствали смелите ирландски войни, които отдавна искали да получат правото си на нормален живот с повече алкохол и по-малко проблеми. След като разбрали, че професионалната армия идва, господата направили и най-разумното – просто събрали багажа и изчезнали. От цялото вербуване на армията се намерили двама достатъчно пияни, за да не успеят да избягат. Изпратени са на изслушване във Вашингтон и след това са освободени. След това идва втори опит от президента Джеферсън, който имал желание да събере пари, но отново традицията се повторила.
Новото главоболие се задавало с любезната подкрепа на гражданската война. По това време новата държава вече осъзнава, че всяка война е достатъчно скъпа и ако няма пари за поддържането ѝ, много скоро няма да има с какво да се плаща на войниците. Следователно за втори път конгреса одобрява пускането на специална организация, която да събира данъци за абсолютно всичко, включително и за луксозни стоки като алкохол и цигари. До този момент производството на алкохол продължавало да бъде абсолютно законно, единственото незаконно е пропускането на данъците – дежурна практика на ирландците.
След като един път успели да се скрият в Апалачите, ирландците продължили своята любима практика. Този път правителството имало по-елегантно решение. Сформирали се патрули, които да следят кой вари алкохол и така започнали да се налагат и глоби. Много скоро се намерили и предателите, които да издават производителите и с това се сформирали първите по-сериозни групировки срещу властта. Това е и началото на така наречените „moonshiners“. В един период дори Ку Клукс Клан става част от групата и започва да предоставя своята ударна сила в защита на производителя. По същото време дистилериите започват да работят предимно на нощни смени.
Понеже липсвал всякакъв друг вариант за противодействие, американското правителство започва да преписва всички негативи на производителите на алкохол. Нещо още по-сериозно, обвиненията в липсата на морал, насилието и всички други човешки занимания се преписали именно на питието. И така с 18-тата поправка в закона била приета и производството, доставянето и продажбата на алкохол били напълно забранени. За жалост решението за пореден път щяло да срещне своята още по-сериозна опозиция. Дионисий сигурно би се гордял със следващия забележителен етап от историята. Идва времето на така наречените „bootleggers“. Кратка справка в английския език показва, че това е просто скриването на шишета с алкохол в тайници в багажника на автомобила.
Впрочем от това ограничение се ражда легендарният NASCAR. По това време колите не били толкова популярни и бързи, но пък това дало поле за изява при тунинговането на двигатели. Много често стоковите полицейски автомобили не можели да повярват какво наистина се случва и как някоя стара трошка може да изчезне толкова бързо по планинските пътища. Макар и NASCAR да е доста скромно състезание, американските алкохолни трафиканти се научили да карат в планината по някои от най-трудните пътища и без употребата на фарове, тогава отново луната осветявала пътя и предлагала истинско приключение. И всичко това, за да се гарантира възможността за една чаша хубаво уиски след вечеря.
Сухият режим прави много богати и престъпните организации. Преди него има доста по-ограничени възможности за колективно действие. Престъпните мрежи започват да се плетат едва във времето, когато правителството е в опозиция на едно от най-големите световни блага. Друг интересен фактор е, че корупцията достига толкова сериозни висоти, че накрая Джон Ф. Кенеди идва на власт, при това от семейство на нелегални производители. Друг особен проблем е, че мнозина умират от консумирането на метанол. И така на финала се оказва, че тази напаст не може да бъде разрешена, но пък правителството успява да легализира и да предложи на много големи фирми да започнат производство и съответно да се заплащат данъци. Нелегалното производство на алкохол продължава и до днес в САЩ, но с това се доказва и нещо друго – нито един човек няма да стои безпристрастно, ако му забраняват свободата да консумира алкохол!
Липсват данни относно жертвите на този режим, САЩ отказва да предостави каквато ѝ да е статистика, но със сигурност във всеки щат е имало поне един неопитен химик, който е успял да изтрови достатъчно хора. Да не говорим, че в хода на тази битка мнозина произвеждали доста опасни питиета, за да може да изпреварят конкуренцията си.
