Погледнете тази малка точка, това е тук, това е домът

През 1989 г. Voyager 1 е на път да напусне Слънчевата система. Карл Сейган е един от водещите участници в контролната зала на НАСА по това време и след кратък дебат с колегите си, настоява камерата на спътника да се завърти и да направи снимка за последно на Земята. Изображението е с изключително ниско качество – едва 0.12 пиксела – и все пак показва една много далечна малка синя точка на безкрайно черен фон.

Снимка: By NASA – NASA website, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=167703

Науката не виждала особен смисъл и стойност в този кадър. Освен това вече има повече от достатъчно космически кадри на планетата, за да има причина да се натоварва системната памет на апарата. На 14 февруари 1990 г. Сейган изнася една незабравима реч, която вече 30 години пази своята актуалност и подсказва на човечеството, че нещо трябва да се промени, ето какво споделя ученият:

„Погледнете отново тази точка. Това е тук. Това е домът. Това сме ние. На нея живеят всички, които обичаме, познаваме и за които някога сме чували, всяко човешко същество е изживяло своя живот тук. Съвкупността от нашата радост и страдание, хиляди уверени религии, идеологии и икономически доктрини, всеки герой и страхливец, всеки създател и унищожител, всеки крал и селянин, всяка влюбена двойка, баща и майка, дете, изобретател и изследовател, учител на морала, всеки корумпиран политик, всяка „суперзвезда“, всеки „върховен лидер“, всеки светец и грешник в историята на нашия вид е живял там – върху мокър прах, окачен върху слънчев лъч.

Единственото малко петънце, което се забелязва върху един от лъчите е именно земята. В случай, че не се забелязва, говорим за най-десният лъч.

Снимка: By Voyager 1 – http://visibleearth.nasa.gov/view.php?id=52392, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4400327

Земята е много малка сцена от една огромна космическа арена. Помислете за безкрайните жестокости от обитателите на единия край на този пиксел към обитателите на някой друг край, колко чести са техните недоразумения, колко нетърпеливи са да се избият едни-други, колко пламтяща е тяхната омраза. Помислете за реките от кръв, които са проляти от генерали и императори, така че в слава и триумф да могат да станат моментни господари на малка част от тази точка.

Нашето позьорство, нашето въображаемо самоусещане и придаване на важност, заблудата, че имаме по-привилигерована позиция във вселената, постоянно се предизвикват от тази точка бледа светлина. Нашата планета е самотно петънце в огромен и разгръщаш се космически мрак. В тази неизвестност, в целият този простор, няма дори намек, че помощ ще дойде отнякъде другаде, за да ни спаси от самите нас.

Земята е единственият свят, известен досега, където може да има живот. Няма никъде другаде, поне в близкото бъдеще, където нашият вид да мигрира. Да посещаваме, да. Да се установим, не още. Без значение дали ви харесва или не, Земята е мястото, на което сме позиционирани.

Снимка: By NASA/JPL-Caltech – https://photojournal.jpl.nasa.gov/jpeg/PIA23645.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=86976246

Казано е, че астрономията е смирена наука, която изгражда характерен опит. Вероятно няма да открием по-добра демонстрация на човешката глупост от тази снимка на далече образ на нашия мъничък свят. За мен това подчертава нашата отговорност да се държим малко по-добре помежду си, да запазим и оценяваме тази бледосиня точка, единственият дом, който някога сме познавали.“

Карл Сейган е един от първите учени, който изказва хипотезата за присъствието на океани сред спътниците на Сатурн – Титан и Европа. Именно това изказване насочва вниманието към Юпитер и възможността за обитаването на един от двата спътника. Смята се, че през следващите години ще има спътници, които ще достигнат Юпитер и Титан и ще проверят дали Сейган е бил прав. До тогава можем да бъдем сигурни, че ученият е бил изключително прав за малката бледа синя точка в черното пространство – друг дом няма.