Големият проблем на Западните Балкани

Икономическата криза в ЕС засегна тежко и страните от Западните Балкани. Като добавим към това и собствените им проблеми, които те влачат от години, е заблуда да се мисли, че скоро там нещата ще се оправят, пише в свой анализ Дойче веле.

До избухването на икономическата криза в Европейския съюз гръцките банки бяха важен финансов фактор в балканските страни. Там те имаха общо над 1 900 филиала с 23 000 служители. Те държаха 15% от банковия пазар в региона и подпомагаха активно националните икономики: от тях бизнесът можеше лесно да си набавя нужните кредити.

Пет години след началото на финансовата и икономическата криза в Гърция обаче нещата изглеждат другояче. Професорът по европеистика Франц-Лотар Алтман, който преподава в университета в Букурещ, казва: „Макар и филиалите в чужбина да работят на печалба, много от гръцките банки са принудени да изтеглят все повече капитали към Гърция. А това пък влошава ситуацията на кредитните пазари в съответните балкански страни.“

Списъкът с проблемите е дълъг

Това обаче далеч не е единственият проблем за страните от региона. Тъй като те са тясно обвързани с ЕС, сега изпитват на гърба си последиците от европейската финансова и икономическа криза. Все пак страните от Западните Балкани сключват две трети от търговските си сделки именно с държави от Общността. Спадовете на износа, на чуждите инвестиции, както и на важните парични преводи от хората, работещ в чужбина, доведоха и до спад на икономическия ръст, който има катастрофални последици за местното население. Днес една трета от хората в страните от Западните Балкани живее в бедност, а безработицата продължава да расте. На този фон все повече хора решават да напуснат родината си и да търсят късмета си някъде на Запад.

Поемайки по пътя към ЕС, страните от региона искаха да избегнат именно тези проблеми. „Сега обаче те стават свидетели на това как ЕС изнася икономическата си и финансова криза и към тях“, казва Милица Делевич от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Брюксел. Според нея кризата ще накара Общността да се концентрира изцяло върху мерките за нейното преодоляване, а това ще забави напредъка по други важни въпроси.

„Западните Балкани няма как да окажат влияние на този процес, но пък биха могли да използват ситуацията за извършването на така важните за тях структурни реформи“, казва Делевич. „Ако внесената отвън криза се усеща толкова силно в страните от Балканите, то това се дължи и на факта, че целият регион страда от остри структурни дефицити: на някои места приватизацията не върви добре, социалните системи са неефективни, бюрокрацията и политиката често пречат на нововъведенията“, посочва тя.

Важен фактор за икономическия напредък е и образованието. „Точно в тази обалст обаче страните от Западните Балкани изостават сериозно от западноевропейските“, казва Гералд Кнаус от мозъчния тръст „Европейска инициатива за стабилност“. Според него появата на многото нови университети след промените не е довела до подобряване на положението. „Същото се отнася и за професионалното обучение. Почти навсякъде в страните от Западните Балкани центровете за професионално обучение са смятани за училища за неудачници“, посочва той.

Според Кнаус образованието трябва да се ориентира по-тясно към нуждите на местните икономики. „За да се случи това, политиците и ръководните фигури в сферата на образованието трябва да са наясно по какъв път ще се развива страната им през следващите 10-15 години. А такава визия в тези страни просто няма“, твърди социологът.

„Брюксел трябва да стане по-строг“

От многобройните си разговори с хора от региона Гералд Кнаус е останал с впечатлението, че и в политическите среди, и в администрацията властва негативно отношение към бизнеса. „Подобна среда не създава условия за привличането на чужди капитали в региона. Много компании просто не желаят да поемат риска да инвестират например в горското стопанство в Босна, в текстилната индустрия в Албания или в хранително-вкусовата промишленост в Македония“, казва той.

Кнаус е убеден, че ЕС би могъл да изиграе решителна роля за преодоляването на този проблем. „Така например Брюксел трябва много по-ясно да формулира отговорностите на местните администрации по отношение на икономиката. Освен това ЕС би трябвало и да стане по-критичен и конкретен в посочването на слабостите в докладите за напредъка на кандидатките за членство в Общността“, препоръчва Гералд Кнаус.