Истина ли е историята за Нютон, ябълката и гравитацията

Всъщност да, но донякъде. Нютон наистина седи под ябълково дърво, когато му хрумва идеята как действа гравитацията.

След това обаче са му необходими повече от две десетилетия, за да разработи пълната теория за гравитацията, публикувана за първи път, разбира се, в „Philosophiæ Naturalis Principia Mathematica“ на 5 юли 1687 г. Той също така не я формулира без чужди идеи – той си взима от хора като Кристофър Рен, Робърт Хук и Едмънд Халей (на когото е кръстена Халеевата комета). Въпреки че Нютон твърди конкретно за Хук, с когото води богата кореспонденция по отношение на гравитацията, че идеите му имат малко реално влияние върху работата му, освен просто да го вдъхновят да продължава да работи в тази посока.

Когато Хук обвинява Нютон в плагиатство, Нютон казва:

И все пак аз не съм му задължен за каквато и да е светлина по тази тема, а само за това, че ме накара да се отклоня от другите ми проучвания…

Би било твърде силно да кажем, че е имало някакъв удар по глава с плод под дървото – той просто използва мястото да размишлява.

Един от най-хубавите и изчерпателни източници за историята за „ябълката, която пада върху главата на Нютон“ е ръкопис от приятеля на учения, Уилям Стъкли. Той публикува „Memoirs of Sir Isaac Newton’s Life“ през 1752 г., като така става един от първите негови биографи. Много от случаите в книгата са описани много по-рано от 1752 г., включително историята с ябълката, която за първи път е документирана през 1726 г. – годината, в която Нютон умира – а след това отново, година по-късно, от Волтер в неговата „Epic Poetry“.

Стъкли пише:

След вечеря, времето беше топло, влязохме в градината и пихме чай под сянката на ябълково дръвче, само той и аз. Насред разговора, той ми каза, че е бил в идентична ситуация – под едно дърво в ябълкова градина – когато в съзнанието му се появява понятието за гравитация. „Защо тази ябълка винаги трябва да пада перпендикулярно на земята“, помисля си той сам, докато седи в съзерцание: „Защо да не пада настрани или нагоре, а винаги към центъра на земята? Със сигурност причината е, че земята я притегля. Трябва да има сила на теглене в материята. И силата на теглене на земната материя би трябвало да е съсредоточена в нейният център, а не встрани. Следователно, ябълката пада перпендикулярно, тоест към центъра. Ако материята по този начин привлича материя, тя трябва да бъде пропорционална на нейното количество. Следователно земята привлича ябълката, но и ябълката привлича земята.

Джон Кондит, асистентът на Нютон и съпруг на племенницата му, разказва почти същата история. В по-късните си години Нютон живее с двойката и се грижи за дъщеря им.

Нютон се пенсионира от Кеймбридж през 1666 г., което означава, че текстът на Стюкли е написан около 60 години по-късно. Въпреки това, както Стъкли, така и Кондит, изглежда, независимо са чули историята директно от самия него, от което има резон да заключим, че именно една падаща ябълка е източник на първите по-значими мисли на учения за това как работи гравитацията и че въобще я има.

Ябълково дръвче в Колежа Тринити, потомче на дървото в Улсторп

Има много различни дръвчета, за които се твърди, че са вдъхновилото теорията на Нютон, но най-вероятно – предвид историческите извори и доказателства – истинското дръвче се намира в семейния му дом Улсторп близо до Грантъм, Великобритания.

Къщата на Нютон в Улсторп

И, да, днес има ябълково дърво, за което се смята, че е въпросното ябълково дърво, макар че е трябвало да бъде презасадено, след като е било съборено от силна буря през 1890 г. Сега вече на около 400 години, дървото и къщата са защитени от държавата.

Ако ви е любопитно, дървото е от вече редкия сорт Кентско цвете и не дава особено хубави ябълки за ядене по днешните стандарти, но плодовете му се считат за много подходящи за готвене. Също така въпросните ябълки са зелени, а не червени, както често се рисува по картини.

Разбира се, по-горе Стъкли каза, че Нютон е бил под едно от цяла градина с ябълки – така че кое конкретно е било неговото дърво вече е въпрос, на който не може да се отговори напълно, абсолютно конкретно, въпреки предположенията. Поне докато някой модерен Нютон не види нещо да пада и не се вдъхнови да измисли машина на времето, с която да отидем и да видим сами.