Великите военни изцепки: Битката при Рио Буено и бунтът на Мапуче и Уличе
Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.
Завоеванието на Новият Свят от испанците е едно от най-забележителните постижения във военната история на света. Разказите за малочислени испански отряди, покоряващи огромни противникови армии със силата на своя барут и стомана пленява въображението на поколенията. Новите изследвания все по-ясно показват, че това завоевание е пряко свързано и с използването на значителни контингенти помощни войски от местното население, с които иберийците влизат в преговори. Възползвайки се от тази значителна помощ, испанците успяват да изравнят везните срещу многобройните си местни опоненти.
Въпреки това, борбата за овладяване на Америките съвсем не е така безпрепятствена и праволинейна, както се смята от повечето хора. Всъщност, борбите за консолидиране на испанската власт продължават десетилетия след първоначалните победи на Писаро и Кортес. Към началото на XVII век, испанците владеят единствено крайбрежните зони на днешните Перу, Еквадор, Колумбия, Венесуела и части от Боливия. По-голямата част от Чили и Аржентина дори не са колонизирани, а джунглите и високопланинските райони са извън властта на вицекралете.
Снимка: By Diego de Ocaña – http://digibuo.uniovi.es/dspace/handle/10651/27859, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=65052357
Между 1599 и 1604 г., клановете от племената мапуче и уличе, населяващи днешно южно Чили, се обединяват в общо въстание срещу испанските заселници. Племенните войни атакуват и унищожават основните колониални поселища, процес, останал в историята като ‚Разрушаването на Седемте града“. Притиснати от проблеми в Европа, испанците няма как да изпратят адекватни подкрепления и в крайна сметка мапуче постигат победа и запазват земите си неприкосновени. Като знак за отмъщение, испанският крал разрешава в земите им да бъдат залавяни роби – практика, която преди това е забранена.
През 1653 г., испанският военен командир Хуан де Салазар и неговият зет, губернаторът Акуня Кабрера решават да сформират бойна група, която да нахлуе в земите на мапуче и уличе, да залови голям брой роби и да ги продадат изгодно в Перу, където да обслужват златните и сребърните мини. Перспективата за обогатяване и лов на хора бързо привлича към каузата 900 испански войски, а Кабрера успява да сформира отряд от 1500 местни индианци от кланове и племена, враждебни на мапуче и уличе. Идеята им е да пресекат река Буено и да напреднат срещу вражеските селища там. За целта са приготвени и материали за изграждане на потонен мост над реката, който да осигури път за нахлуване и изтегляне на армията – 2 400 души е доста значителна за онези времена сила.
Снимка: Автор: Rankawito – собственная работа, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10046156
Приготовленията приключват в края на годината и около Коледа, 1653 г., силите на Салазар и Кабрера потеглят от Насимиенто. Експедицията достига северния бряг на р. Буено на 11 януари, 1654 г. Планът на Салазар е възможно най-бързо да се построи мост и да се форсира реката. Междувременно, мапуче и уличе са известени за пристигането на техните опоненти и войните им – около 3 000 на брой, се скриват в гъстите гори по поречието на Буено. Напред е изпратен само един авангард от неколцина конници, който да подмами испанците. Съветниците на Салазар с повече опит в партизанските гранични сблъсъци го съветват да е предпазлив, но полковникът е решен да действа и пренебрегва опасенията им. Салазар се уповава на предимството във въоръжението и бойния опит на своите хора – за разлика от испанците, мапуче и уличе са въоръжени само с копия и лъкове.
Мостът е завършен още същият ден и Салазар праща 200 души през реката за да осигурят предмостие. Мапуче и уличе ги нападат незабавно от засада и ги притискат сериозно. В тази ситуация, Салазар праща голяма част от останалите си сили по моста, който рухва под тежестта им. Общо 300 души, от които 100 испански ветерани загиват в това сражение, докато загубите на мапуче и уличе са незначителни. Салазар се оттегля на север безславно и започва да крои отмъщение.
Веднага след прибирането му у дома, губернаторът Кабрера организира скалъпен процес, на който Салазар е оправдан за провала и дори му е гласувано право да сформира нова армия, с която да измие петното на позора от своята репутация. Салазар събира нова армия от около 2400 души, от които 2000 местни индианци и този път нахлува в земите на уличе, но без да постигне някакъв реален успех. Междувременно, мапуче и уличе атакуват цялата линия от селища, ферми, пътни станции и застави по испанската граница и нанасят поредица от локални поражения, изолирайки град Консепцион и принуждавайки испанците да се изтеглят от няколко ключови техни селища. За да се влошат нещата дори повече, голяма част от индианските наемници дезертират и се връщат по домовете си, изоставяйки малочислените испански сили, обкръжение в множество малки гарнизони и крепости.
Снимка: By Pedro Subercaseaux – http://ugm.cl/ontherecord/2011/08/fray-pedro-subercaseaux-pintor-de-la-fe-y-de-la-historia/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19926190
Ситуацията излиза извън контрол и през 1656 г., вицекралят в Перу изпраща нов губернатор – Педро Портер Касанате, който успява да разгроми една от по-големите групи мапуче и да стабилизира основните линии за комуникация в района на река Био Био, освобождавайки няколко гарнизона, блокирани от месеци. Въпреки това, положението на испанците се влошава допълнително в края на 1656 г., когато един метис на испанска служба – Алехо, дезертира, сформира отряд от 1000 мапуче и с него започва да разграбва испанските зони, разбивайки и унищожавайки два отряда войници с обща численост 400 души. Единствено склонността на Алехо да пирува необуздано след всяка победа (в това число и с човешки жертвоприношения) му пречи да разгърне ефективно офанзивата си и да постигне по-значителни успехи против испанците.
Победите на мапуче водят до поредица от бунтове на техните поробени събратя в испанските територии на Южно Чили. Стотици роби успяват да се спасят при своите съплеменници, а земите, които испанците с голямо усили заселват след разрушаването на Седемте града, са отново опустошени и до голяма степен загубени с изключение на крайбрежните зони.
Гордостта и некомпетентността на Салазар и Кабрера водят до унизителен разгром за испанските сили в Южно Чили и връщат процеса по усвояване на земите на мапуче и уличе с десетилетия назад.
