Историята на обладаната кукла Робърт
През последните няколко години Холивуд започна да инвестира много внимание върху създаването на истории за призраци и всякакви прокълнати предмети. Киното обича да експериментира зад своите образи, но откъде идва вдъхновението. Историята на Анабел е специално предложена от семейство екзорсисти Едуард и Лорейн Лорън, които разказват, че куклата е била обладана и съответно е повод за сериозни главоболия. Легендите за такива обладани предмети не са малко, но Холивуд винаги е обичал вълнуващите истории. По една или друга причина е сигурно, че следващата история е филмирана, но липсата на бюджет не е успяла да помогне за популяризирането.
И така предлагаме да се запознаете с куклата Робърт. Историята на тази играчка започва някъде преди 111 години. Някога е била собственост на Робърт Юджийн Ото, който се хвали като един от ексцентричните творци. Куклата също носи неговото име, което най-вероятно би могло да засили подозренията, но нека започнем от самото началото. Куклата се появила като подарък от дядото на Ото. Според някои е била подарък от Германия, а според други е била закупена в САЩ. Това не е толкова важно.
От връчването на подаръка, Робърт и неговата играчка стават неразделни. Двамата обикалят навсякъде, малкото момче говори за своята кукла като за истинско същество и с това сякаш мнозина започват да се притесняват какво наистина се случва в главата на бъдещия творец. Според някои източници, играчката е била направена за аранжирането на витрина и никога не е била просто кукла, която да се пусне за масова употреба. Одеждата на куклата също не е произведена от компанията, тя е била детското облекло на нейния собственик, който преценил, че може да я даде. До тук не можем да открием нещо толкова странно, докато не започват странните случки. Малкият Робърт обвинявал своята кукла за всяка детска поразия. Мнозина се забавлявали, докато момчето не започнало да порасва. На каква възраст бихте могли да се разделите с една играчка? И докато мислите отговора си, нека споделим, че Ото не се разделя със своята.
Двамата се изнасят от дома и заживяват в така наречената „Къща на твореца“. Там отдаденият възрастен мъж се занимавал с изкуство, а неговото детско копие било поставяно на прозореца на горния етаж, където да гледа минувачите. Минаващите ученици заявяват, че куклата често сменяла прозорците, докато преминавали, но липсвали други фигури, които да помогнат за смяната на позицията му. Тази градска легенда накарала учениците да си избират друга улица и да не минават покрай дома на Робърт, който се намира във Флорида.
Ото умира през 1974 г. и къщата е продадена Миртъл Рютер. Куклата била преместена на тавана, където често се чувало тропане и смях. Някои хора заявили, че изражението на куклата се променяло, когато кажеш нещо лошо за нея. Един път в къщата идва водопроводчик, който чува детски стъпки на горния етаж, Миртъл обаче никога не е имала деца. Евентуално и на собственичката ѝ писнало от всички налудничеви истории и бързо подарила куклата в музея.
Историята му бързо се разпространява в мрежата и много скоро телевизии и хиляди туристи искат да погледнат куклата. Произвежда се реплика на старата играчка, както и още много други. Освен това е възможно куклата да получава писма. Според собственика на музея, Робърт получава по 3 писма на ден и всички са извинителни. Някои хора твърдят, че след срещата си имат кошмари и затова се извиняват. През годините някой започва да оставя сладки пред витрината на куклата и с това започват да се изпращат и различни колети с храна. В един момент някой дори оставя извинителен джойнт пред витрината на куклата. Надяваме се, че е помогнал.
Интересното е, че никой не харесвал играчката, а по някаква причина има случаи, в които нещо лошо се случва, след като се почука на витрината или се направят снимки на куклата. Страницата във фейсбук, която е собственост на музея, започва да публикува всички абсурдни писма от посетители. Мнозина смятат, че именно Робърт е вдъхновението за Чъки. Имайки предвид възрастта му е възможно да допускаме това, но няма гаранция.
