Една стара мъдра поговорка е доказала с времето, че на война всичко е позволено. Когато човешкото бъде заличено, нито една конвенция не може да помогне. След като Първата Световна война започва да говори за доза хуманност, мнозина биха очаквали, че втората няма да бъде толкова жестока, но историята опровергава дори това очакване.
В края на войната, когато нацистка Германия трябва да се изтегли и за първи път да се подготви за отбрана, немските сапьори мислят всякакви варианти за забавянето на настъплението. Нямало е път и къща, които да не получат щедро количество мини. Използвайки технологията на руските войници – отстраняването на офицерите – немските сапьори измислили нов начин да достигат до командването на армията. Тяхната идея била елементарна. Когато напускали определено село или град, използвали най-луксозните къщи за примамка. По техните сметки било ясно, че именно в тях ще отседне командването на вражаската дивизия.
Съответно всяка къща имала запазена изненада и можела да елиминира голяма част от високите рангове. Тук се задава един голям проблем. Домът се претърсва от редовите войници и детонацията не е необходима – те не са целта. Съответно трябвало да се измисли вариант, който да се задейства при съвместното заселване с офицери и други по-високи постове. Какво направили сапьорите? Повечето поставили добре скрити бомби и завързали детонатора за умишлено изкривени картини. В повечето случаи дори се прокопавала стената зад картината. При нейното изправяне следва детонация и всички в стаята ще бъдат избити. Идеята зад тази технология била елементарна. Нито един войник няма да се интересува от картини, неговата мисия ще е да намери врага, ако е скрит.
След като даде сигнал, че къщата е чиста, командването ще се засели и ще започне да работи. Немците знаели, че всеки офицер има някаква форма на етика и след няколко прекарани дена в чуждия дом ще се подразни достатъчно на кривите картини и ще ги изправи. което автоматично ще бъде и последното му действие. Идеята работила известно време и била прилагана в Италия, но за жалост само шест месеца по-късно се наложило на Германия да напусне полесражението. И да се надява на евентуални успехи при заселването.