Бернард Мадоф – създателят на най-голямата финансова пирамида в света
През 1960 г. един човек регистрира малка фирма за продажба на акции с капитал от едва 5000 долара. Неговото име е Бернард Л. Мадоф. Парите идват от неговата предишна работа като спасистел (неофициалната версия е, че ги е получил като подарък от тъщата и сумата е 50 000 долара). Бизнесът е подпомогнат от Сол Алперм – тъста. Сол работил като счетоводител и много бързо насочил своите клиенти и семейства към фирмата на Бернард. В течение на времето, господата започват да използват иновация като компютри и след няколко проби активират платформата NASDAQ – National Association of Securities Dealers. В тази платформа се публикуват акции на ексклузивни фирми. Проектът се движи добре и мнозина се доверяват и дори го възхваляват.
Издания като New Your Stock Exchange заявяват, че хората в NASDAQ са един от господарите на извънборсовия „трети пазар“. На ден през тази фирма минават повече от 740 милиона долара от търговски операции и всичко това се случва на компютри. Впрочем, сумата отговаряла на 9% от парите, които минавали през фондовата борса на Ню Йорк. Някъде през 80-те години, бизнесът на иноваторът най-накрая излиза на борсата и започва да търгува там. Бернард плащал на други брокери да извършват операциите през неговата фирма, за да може да показва много по-сериозен паричен поток и да демонстрира допълнително заетост. До 2000 г. неговата фирма е провъзгласена за топ трейдър и притежава около 300 милиона долара в активи. Офисът в Лондон (точно така, NASDAQ става международна компания) пренасочва допълнителни 80 милиона паунда. И докато повечето трейдърски фирми изостават през 80-те години, Мадоф бележи ръст от 16.3%. Къде се крие цялата тайна?
Ако сте живели в Ню Йорк през 80-те и 90-те години на миналия век, най-вероятно сте чули това име. За разлика от всички останали на пазара, моделът на Мадоф не придлагал висока възвращаемост, а постоянна. Неговите клиенти също не са случайни. Инвестиционната му практика била „твърде сложна за външни хора и няма да бъде разбрана“. Информацията за финансовите операции е добре охранявана и никога не се разкрива. Според някои издания, Мадоф е работил в богат еврейски кръг и само с хора, с които се запознавал лично. В елитния клуб от клиенти е присъствал Джей Езра Меркин, Кевин Бейкън, Джон Малкович и други. Само Езра Меркин е инвестирал около 1.8 милиарда долара в тази фирма. Единственият шанс да срещнете Мадоф е чрез заплащане за среща. Някои медии го възхваляват, докато други се опитват да го обвинят в измама. Без значение какво наистина се случва, Бернард изплащал нереално високи проценти.
Доволните клиенти би трябвало да са достатъчно добра реклама и дълго време Бернард Мадоф е най-доброто място за инвестиция. Високата успеваемост привлича и вниманието на раследващите органи. Около 16 пъти служители на SEC – Securities Industry and Financial Markets правят проверки. За съжаление Бернард има роднини в SEC и става ясно защо винаги разследванията се правят фиктивно. Още в зародиша на големите печалби, външни анализатори започват да изказват своите съмнения. Първото е направено от Торп още през 1991 година. Срещу инвестиция от няколко милиона, клиентите могат да бъдат представлявани от Мадоф на стоковата борса и съответно да печелят чрез неговите брокери. Всеки клиент в края на месеца получава финансово извлечение по пощата и знае много добре какво е закупил. Обикновено акциите са някои от най-големите и надеждни компании. Хартията имала по-голяма стойност от напечатаното върху нея.
Човекът, който започва да работи в разобличаването на Мадоф не е агент, а финансов анализатор. Неговото име е Хари Маркополос. Един от трейдърите в Бостън, който първи започва да говори за подозренията върху тази толкова успешна фирма. Компанията Rampart Investment Management започва разглеждане на Мадоф, след като някои от техните партньори предпочитат високите и постоянни ръстове. Маркополос е извикан, за да разработи същата система, с която да започне да предлага подобна възвръщаемост. Когато Хари започва да работи, прави редица симулации, но нито една не може да повтори тези толкова впечатляващи успехи. След четири часа проверки и опити, достига до елементарното заключение: тази фирма е една огромна измама.
Следва втори много сериозен сигнал до SEC с обяснение, че най-големият хедж фонд е измама и теориите на Бернард Мадоф са прекрасни, но математиката има друго мнение по въпроса. Подадената информация преминава през всички нива и никой не предприема нищо. Измамата обаче продължава да работи и точно в този момент има приходи между 3 и 6 милиарда долара. Сумата автоматично поставя NASDAQ на първа позиция като един от най-големите хедж фондове в света. След като Хари не получава отговор, решава да изпрати 3-та поредна молба за разглеждане. Към нея добава 17 страници с детайлна информация и заглавие „Най-големият хедж фонд в света е измама“. През 2005 г. се опитва да намери и редакторите на Wallstreet Journal, но те не искат да разследват. Материалът има около 30 критични точки, които трябва да получат отговор, но уви. Най-голямата изненада е, че по време на своите години на опериране NASDAQ има само 7 месеца, в които е на загуба. Финансовата крива на успеха била съвършена и вървяла само нагоре под 45 градуса – напълно невъзможно в реална среда. Каква е тайната? Измама ли е всичко?
Тайната е точно толкова стара, колкото и света. Мадоф използва техниката на пирамидалните структури или така наречените Понзи схеми (на друг гениален измамник от 20-те години на миналия век). Привлича богати клиенти, кара ги да правят невероятни инвестиции и след това от тези пари плаща толкова постоянните печалби на всички останали. Успява да издържи толкова дълго на пазара, защото неговата възвръщаемост е 10% на година, докато много други такива схеми предлагат 20% възвръщаемост и съответно фалират до няколко години. Схемата тук е значително по-различна и всички получавали парите си на време, макар и техните приходи никога да не са били на някаква борса.
Голямото преразпределение на пари изисквало търсенето на нови жертви, които да инвестират крупни суми и с тях да се изплащат толкова необходимите 10% печалба. Следващата година се намират следващите жертви и така голямата въртележка се движи почти 14 години. Според самия фараон, търгуването на фондовата борса е спряло някъде през 1990 г., а според експертите, никога дори не е направила опит за търговия. И най-забавното е, че винаги клиентите са заможни богати хора. Политиката е „Не питай, не казвай“. Никой няма достъп до архивите и бизнес операциите на компанията. В края на всяка година, Мадоф се уволнява от собствения си проект, пропуска попълването на документите и данъчни декларации, с които да обясни откъде идват приходите му и в началото на следващата година се назначава отново. Фирмата за одит пък била само от двама души, разположена много далече от измамата. В нея оперирали близки приятели на фамилия Мадоф. Мистерията ставала твърде съмнителна. Мадоф, макар и иноватор с компютрите, не можел и не искал да предостави онлайн достъп до сметките на своите клиенти. Извличенията за закупени акции продължават да пристигат по пощата.
След като Bayou Group фалира през 2005 г. някои инвеститори искат да изтеглят парите си от неговата фирма и съответно търсят сумата от 105 милиона долара. Бърни успява да пренасочи пари от друга фирма и бързо погасява дълга, но мнозина забелязват, че най-успешния хедж фонд все по-често издирва заеми от банки и някои от големите вече отказват. През лятото на 2008 г. става ясно, че балонът се пропуква. Собственикът се опитва да намери пари, с които да продължи да плаща на своите клиенти. Проблемът е, че след като Лемън Брадърс обявяват банкрут, доверието в борсите се понижава до абсолютен минимум. Клиентите на фирмата искат да изтеглят сумата от близо 7 милиарда долара. Всички пари били в елементарна банкова сметка.
Никога преди това не се е налагало да заплати такава сума и този път Бернард трябва да извърши същата операция за минимално време. Към ноември се оказало, че има около 300 милиона долара от новите инвеститори, но старите са изтеглили около 320 милиона. Положението достигнало критично ниво и дори липсвали пари, с които да се обслужва сметката. В последните месеци успявал да мами хора и да получава милиони, за да плаща на стари клиенти. Три дни преди ареста, Бернард Мадоф получава още 1 милион във фирмата си. В сметката му, която някога имала около 5 милиарда, сега разполагала с едва 234 милиона. Най-накрая нямал достатъчно пари, за да плати на старите си клиенти и никой не искал да отпуска заеми. На 9 декември 2008 г. споделя на своя брат, че скоро ще остане без пари. На 10 декември изплаща на своите синове бонуси от 170 милиона долара. Синовете му не разбирали как може да заплати такива бонуси, след като ще фалира. Точно в този ден признава цялата схема. Именно неговите синове го издават на властите.
На 11 декември Бернард Мадоф е арестуван за финансова измама – може би най-голямата в света. На 12 март 2009 г. се признава за виновен и приема присъдата от 150 години затвор, а освен това трябва да се заплати сумата от 7.2 милиарда долара. Признава, че никога не е инвестирал и цент от парите на своите клиенти и никога не е знаел къде да инвестира. Всичко отивало в банковата сметка и се оцелявало с лихвите. Когато е попитан защо не е спрял на време, той заявил, че е искал, но играта започнала да става твърде сложна. Хари Маркополос споделя, че в апогея си, Мадоф е използвал пари дори на престъпни групировки и на някои по-сиви фигури от руския и колумбийския бизнес. Бернард Мадоф заявява, че съжалява за сторенето и знае много добре, че срамът ще остане за следващите поколения и дори внуците му.
Може би това до някаква степен е вярно – синът му Марк се обесва, след като не може да си намери никъде работа. Напрежението очевидно е било твърде голямо за него. Най-интересното в цялата вълнуваща история е патологичната глупост, която се случва на определен интервал от време. Според финансовите анализатори на всеки 8-9 години се случват подобни финансови кризи и в следващите 1-2 години няма никакво доверие в борсите, но щом се завърти голямото колело, клиентите се завръщат и вярват, че ще станат още по-богати. Преди краха на Лемън Брадърс е имало и много други трусове и всичко води началото си от голямата депресия до днес. Схемата на Бернард Мадоф може да се смята за най-голямата в света, а след нея мнозина остават без цент, фалират и дори се самоубиват. В затвора Мадоф признава, че се чувства добре, защото най-накрая няма нужда да играе безумния танц на измамата, жена му го напуска и той чака своя последен ден в затвора. След публичното изслушване на Хари Маркополос, почти всички разследващи от комисията по случая са напуснали в следващите 30 дена. Маркополос е убеден, че ако не се беше случила финансовата криза, пирамидата щяла да продължи да функционира.
