Джон Ленън, обожествяваният бийтъл, и Йоко Оно, енигматичен творец и негова муза, са без съмнение най-най-най-странната двойка на 70-те години на миналия век. Тяхната любовна история, освен много страстна и нетрадиционна, е и крайно озадачаваща. А озадачава и дори дразни най-вече феновете на култовата британска група. Много от тях и тогава, и днес продължават да твърдят, че именно Йоко Оно е било камъчето, преобърнало каруцата и сложило край на ерата “Бийтълс”. Когато Йоко се появява в картинката и узурпира целия живот на Джон, феновете са в потрес. Какво се случва с Ленън, за Бога?, питат се тревожно те. Не вижда ли какво му причинява тази жена? А и защо трябва да ги гледаме голи толкова често?
Въпреки противоречивите чувства, с които публиката по целия свят следи развитието на тази странна любов (защото от момента, в който се събират, лицата им не слизат от заглавните страници на вестниците), си личи, че Джон и Йоко нехаят за чуждото мнение и продължават да живеят и да се обичат по свои собствени правила.
Всъщност Йоко не е първата силна жена в живота на Ленън…
Снимка: By Roy Kerwood – Photo by Roy Kerwood.Previously uploaded to en: with same image name May 11 2006., CC BY 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5494172
Джон
Първата е лелята Мими, на когото социалните поверяват попечителството над Джон, след като Мими на два пъти им докладва, че иначе любящата майка Джулия неглижира сина си. В годините, през които чувствителното и талантливо слабичко хлапе расте в дома на бездетната си леля, майката не престава да го посещава редовно и постепенно образът й се оформя като този на втората важна жена в живота на Джон. Тя е тази, която повлиява най-силно върху избора на кариера на момчето, когато му подарява първата му акустична китара. Джон е на 17, но вече от две години си има собствена група от хлапетии на неговата възраст, кръстена на училището, в което ходят – Quarrymen.
По време на градинско парти в Уултън, където Guarrymen са поканени да издрънкат няколко популярни парчета на китарите си, Ленън среща Пол Маккартни. Двамата моментално си допадат. Останалото, както казват, е история.
Снимка: By Marcela Cataldi Cipolla – Собствена творба, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9646450
Йоко
Ражда се в Токио през 1933 г. в заможно семейство с висок социален статус. Малко след края на Втората световна война семейството се мести в Скарсдейл, Ню Йорк. Йоко се записва да учи в колежа “Сара Лорънс” и бързо става част от студентската бохема. Тя е член на Fluxus – авангардистка група, черпеща вдъхновение от дадизма. Много скоро обаче решава, че други хора не й трябват, ако ще се развива като творец. През 1956 г. се жени за композитора Тоши Ичиянаги, но той е само първият й мъж. Вторият се казва Антъни Кокс, американски филмов продуцент и джаз музикант. Само че и този брак не просъществува дълго – анулиран е, защото според съда е бил сключен преди Оно да се е развела както трябва с Ичиянаги.
Когато Джон среща Йоко…
…той все още е женен за Синтия Пауъл. И има син от нея. Датата е 7 ноември 1966, а мястото – галерия “ Индика”в Лондон, където младата ексцентрична японо-американка е изложила доста смахнатите си на пръв поглед произведения. Когато притежателят на галерията ги представя един на друг, Оно признава, че никога не е чувала за “Бийтълс”. Закачливо моли Джон да й услужи с пари за чук, с който да забие пирон в една от арт инсталациите си. Джон отговаря: “Ще ви дам въображаеми пет шилинга, с които да си купите въображаем чук.”
И ето така искрата на привличането ненадейно пламва.
Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=20240341
По халати
Минават две години след тази първа среща, преди двамата да обявят, че “ходят” сериозно.
Художничката сякаш усеща, че е попаднала на голяма риба, при това златна, и моли Ленън да финансира една от изложбите й. Но понеже не може така танто за кукуригу, музикантът кани Йоко да му гостува в къщата му в Уейбридж, окръг Съри – във време, удобно за нея и… когато, разбира се, госпожа Ленън не си у дома. Йоко се отзовава с неприкрит ентусиазъм на поканата. За да не му личи колко е нервен, Ленън моли приятеля си от детинство Пийт Шотън да бъде там, когато гостенката пристигне. Постепенно обаче всички се отпускат и Джон предлага да направят експеримент като записват всякакви странни звуци – от птичи песни и скрибуцане на ненастроени музикални инструменти до приспивни песнички и мелодии, изсвирени на пиано. Нестандартният джам сешън продължава цяла нощ. Дългият запис ще залегне в основата на иконичния първи албум на двойката, озаглавен “Two virgins” (Двама девственици), на обложката на който Йоко и Джон са хванати за ръка и както майка ги е родила.
“На развиделяване,” спомня си Джон онзи паметен ден, “правихме любов. Беше красиво.”
Когато на следващата сутрин Синтия се връща от почивката си в Гърция, заварва влюбените по халати в собственото си брачно ложе. Е как да не откачиш и да не искаш моментално да ги заколиш! Или поне да се разведеш.
Меденият месец не е от мед
Въпреки, че и Йоко и Джон не се определят като традиционалисти и не понасят институцията на брака, все пак се женят на остров Гибралтар на 20 март 1969 г. Те обаче не се отдават на сладникави забавления, както отива на младоженци, а вместо това прекарват медения си месец, протестирайки срещу войната във Виетнам. Е, друг е въпросът, че под протест двамата разбират да позират две седмици по пижами в леглото в хотелските си стаи в Амстердам и Монреал, докато на заден фон висят плакати, на които пише “Мир за косата” и “Мир в леглото”. Двойката дава 12-часови интервюта почти всеки ден, по време на които не само не престава да се гушка, но и излага политическите и житейските си възгледи. Случаят, много ясно, изисква Джон да изпълнява до припадък революционния химн “Дайте шанс на мира”.
Правете изкуство, не война
През следващите години двойката не спира да работи върху общи проекти. Двамата правят филми, създават арт инсталации, изнасят концерти, участват във всякакви активистки мероприятия. Джон е толкова обсебен от жена си, че я моли да го придружава дори в тоалетната, защото не иска да прекара и миг, разделен от нея. И докато на брачния фронт изглежда всичко върви тип-топ, нещата съвсем не стоят така в отношенията между Ленън и останалите от “Бийтълс”. Напрежението между членовете на бандата нараства с всеки изминал ден, а феновете негодуват. Неминуемо се стига до деня през 1970 г., когато Джон заявява: “Момчета, аз напускам!” Всички без изключение обвиняват Йоко за разрива между Ленън и останалите трима бийтълса. По време на телевизионно интервю година по-късно Джон опитва да оневини съпругата си за случилото се: “Тя не ни раздели. А и как би могла една жена да съсипе “Бийтълс”! Групата се разпадна от само себе си.”
Снимка: Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=29605674
Карт бланш за изневяра
През 1972 г. Ленън и Оно живеят в Ню Йорк. Бракът им е в застой. Тогава на Йоко й хрумва идеята, че една извънбрачна връзка би могла да върне тръпката в отношенията помежду им. Един ден извиква секретарката им Мей Панг и й казва: “Виж какво, скъпа, знам, че си нямаш приятел и че не си падаш по Джон. Но все пак ти трябва гадже и смятам, че си перфектна за Джон.” Връзката на Ленън и Мей Панг продължава 18 месеца, а когато приключва, съпрузите продължават брака си оттам, където са го оставили на stand-by. Събират се отново през 1975 г. а по-късно същата година се ражда синът им Шон. Щастливото събитие се случва точно на 35-ия рожден ден на Джон.
Пет години затишие преди буря
След раждането на сина им, Джон доброволно поема ролята на домакиня. Семейството живее в уединение. Оттеглили са се от всякакви светски събития. Вместо това предпочитат да си стоят вкъщи или да пътуват, да пекат хляб и да се радват на бебето. Джон обявява, че окончателно се оттегля от музикалния бизнес през 1977 г.
В периода на затишие Ленън се отдава на другите си творчески пориви – да рисува и да пише. И така минават пет години. Обаче през октомври 1980-а Ленън се завръща на музикалната сцена със сингъла Just Like Starting Over. През следващия месец на бял свят излиза и албумът Double Fantasy, който съдържа парчета, написани по време на пътуване с ветроходна яхта до Бермудите. “Двойната фантазия” обаче не е приет с особен ентусиазъм от публиката, а критиката го определя като “стерилен” и “предизвикващ прозявка”.
Хауър Кьосел чете новините в ефир, че Ленън е мъртъв!
Снимка: By ABC TelevisionUploaded by We hope at en.wikipedia – eBay itemphoto frontphoto back, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16490065
Убийството
8 декември 1980.
Въпреки че психичноболният Марк Чапмън отдавна планира убийството на световноизвестния музикант, когато му се пада удобен случай да извърши замисленото, изведнъж го хваща шубето. В пет следобед на 8-ми Джон раздава автографи пред жилищната си сграда на ъгъла на 72-а и Сентръл Парк Уест. Марк е там и му подава плочата си на Double Fantasy за подпис. Носи пистолет в джоба си, но не го използва. Трябват му още няколко часа, за да събере смелост. Когато пет часа по-късно Джон и Йоко се прибират, ръката на Чапмън не трепва и застрелва музиканта. След убийството Чапмън сяда на бордюра и се зачита в “Спасителят в ръжта”, докато чака да пристигне полицията.
Йоко след Джон
Вдовицата разпръсва праха на Джон в Сентръл парк – там, където днес е мемориалът “Ягодовите полета”, издигнат в негова чест. В последвалите години Оно не престава да отдава почит на любимия мъж като участва в реализирането на различни проекти, един от които е Музеят на Джон Ленън в Токио. Днес, на 86-годишна възраст, тя продължава да прави изкуство от всякакъв характер и да живее живота си на макс.
Любовта й към Джон Ленън продължава да е толкова силно, колкото и през далечната 1966-та, когато за първи път пламва.