Причината рибите да плуват на обратно, когато умрат, има много общо с това как се поддържат с гърба нагоре, когато са живи…
Както може и да знаете, повечето риби притежават орган, известен като „плавателен мехур“. Този орган рибата може да пълни или изпразва с въздух чрез хрилете си, което пък позволява да се издигат във водата или да потъват, или да останат на приблизително същата дълбочина, до голяма степен като компенсатора на плавателност, използван от водолазите.
Плавателен мехур
Въпреки че плавателните мехури са от огромно значение за способността на риба да маневрира из триизмерното пространство на водата, без да хаби много енергия, те имат обаче и неудобния страничен ефект да ги направят доста нестабилни. Сега ще обясним – изследванията показват, че средностатистически положението на „центъра на плавателност“ на една риба от рибите, които имат плавателни мехури, е под центъра на тежестта им, който пък в близост до стомаха. Това ги прави доста податливи на хидростатично търкаляне, което е просто фръцнат и напудрен начин да кажем, че ги прави по-склонни да се обърнат с корема нагоре. Ето защо рибите често могат да се видят как размахват перките си, дори когато не се движат или са в напълно неподвижни води.
Това е и причината, когато рибата се разболее или нарани, понякога започне да плува на една страна или дори наопаки. Тя просто губи способността да поддържат хидростатично равновесие и центъра им на плавателност се опитва да изплува на повърхността.
Компенсатора на плавателност
Когато в крайна сметка рибите умират, те, разбира се, вече не се контролират и съответно плавателният им мехур ги обръща.
Трябва също така да отбележим, че рибите невинаги плуват, когато умират. Например, ако риба умре с малко или никакъв въздух в мехура, след кончината й той не се пълни магически пълни с въздух. Вместо да плава, рибата ще потъне и ще започне да се разлага. Понякога обаче процесът на разлагане може да доведе до отделяне на газ вътре в рибата и тя все пак да изплува на повърхността.