Биомимикрията: Естественият учител на модерния дизайн

През 1989 популярните японски влакове Шинкансен се изправят пред проблем. Те са наистина бързи със скорост от почти 270 км/ч, но всеки път, когато излизат от тунел, създават силна звукова експлозия, която сериозно притеснява околните квартали. Затова е съставен екип инженери, които да проектират по-тих, по-бърз и по-ефективен влак.

Този екип обаче има едно тайно оръжие: хобито на главния мениджър на отдела за техническо развитие е да наблюдава птици (орнитолог).

В новия подобрен влак извитите и назъбени пера на сова вдъхновяват платформата на пантографа, който свързва влака с жиците горе. Гладката форма на тялото на пингвина, която му позволява да плува и да се плъзга съвсем лесно, помогна за намаляване съпротивлението на вятър.

Земеродно рибарче

А носът на влака е направен по човката на земеродното рибарче – птица, която се гмурва във водата, за да хваща рибки, при което едва се чува звук. Получената нова машина е по-бърза, по-ефективна и много по-тиха. Тя дори чупи световните рекорди за скорост, до голяма степен благодарение на различни птици.

…

Жанин Бенюс, който създава термина „биомимикрия“ през 1997, смята че дизайнери и инженери имат много какво да научат от природата. Тези уроци могат да дойдат от различни места и същества като например: изучаване на тунелите на прерийните кучета могат да помогнат за изграждане на по-добри системи за вентилация, кожата на акулата – при създаване на устойчиви на бактерии пластмасови повърхности за болници, или създаване на вятърни турбини по същия модел, по който се формират пасажите от риби.

Има три основни начина, по които биомикрията бъде полезна. Първо, дизайнът може да имитира форма – например, може да се направи боя, която помага на повърхностите да се самопочистват като листата на лотос. Второ, чрез имитиране на поведение, като например създаване на мрежа от превозни средства подобна на мравки в мравуняк или пчели в кошер. И накрая, имитация на способността на една екосистема да усвоява сама отпадъците си. „Екосистемите правят това наистина добре“, обяснява Бенюс. „Имате, да речем, един труп на на земята в гората. Той се усвоява от гъбата, която го изяжда, тази гъба се изяжда после от мишка, която се изяжда след това ястреба…“

Именно това перфектно равновесие е крайната цел на биомимикрията.