Американският учен, който искаше да покорява космоса, но направи ракетоносител за атомна бомба
Има само едно разумно решение, когато телефонът позвъни и от другата страна се окаже приятел, който предупреждава, че ФБР идва към дома ви. Бягате. Точно това се случва с Лилян Малина. Дамата знае много добре, че нейният съпруг е разработка на бюрото за разследвания и най-вероятно ще бъде обект на интерес, при това за пореден път. От другата страна на телефона е нейната добра приятелка Катя Липман. Катя е бягала няколко пъти от нацистите и тези спомени я мотивират да не изпитва топли чувства към нито една институция. И щом Катя казва, че ФБР е на път към дома ѝ, значи наистина е така.
Г-а Малина знае много добре какво означава това. Нейният съпруг няколко пъти е споделял сценария на тази среща и дори има кратък семеен устав, който трябва да се изпълни в случай на подобна беда. По думите на телефонната приятелка, в момента домовете на други важни личности се тършуват, следователно времето изтича твърде бързо. Добрата домакиня все пак се опитва да се чуе със своята половинка в Jet Propulsion. Липсва отговор. Следва бързо препускане от стая в стая. Всяко парче хартия, всеки документ може да бъде фатален и трябва да се провери. Инкриминиращите тайни се крият в два кашона на тавана. Всичко останало е изгорено отдавна на двора в семейното барбекю.
След заключването на входната врата, двата кашона са натоварени грижливо в багажника и г-а Малина потегля към дома на приятел в Лос Анджелис. По пътя спира, за да направи едно телефонно обаждане. С уведомяването за аварийното гостуване, Лилян ще изчака срещата на четири очи с домакинката Хелън Блеър. Двете жени скоро стигат до заключението, че съдържанието на този архив може да навлече още повече главоболия, правят импровизирано огнище и започват да горят всичко страница по страница. След завръщането си в Пасадена, Малина се чувства като жена, която преди малко е изхвърлила човешко тяло. Съпругът ѝ Франк се намира в кабинета си. Трудът от последните му години се намира по пода. Облекчението се разлива по лицето му, когато разбира, че най-важният архив с документи е изгорен на много километри от тази дестинация.
Снимка: By NASA/JPL – Caltech Event Marks 75th Anniversary of JPL Rocket Tests (image link), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=81912
Франк Джей Малина е водеща фигура в науката през 20-и век. Неговото участие позволява на човечеството да излезе извън границите на планетата и да започне да мечтае за космическата колонизация. Въпреки приносът си, Малина ще бъде добре заличен в историята.
Зад създаването на ракета с течно гориво няма как да има само един човек, но в този случай Франк ще бъде смятан за основоположника на този вид експерименти. Робърт Годард може да се смята за ранен откривател на течното гориво, но неговите модели така и не успяват да покрият необходимата височина. Моделът на Малина успява да се издигне цели 27 пъти над летателния апарат на Годард. Благодарение на самоукият химик Джак Парсън и специалистът по аеродинамика Теодор фон Карман, Малина успява да направи следващата стъпка в създаването на стабилно ракетно гориво.
И до днес архивите са категорични, че германските нацисти, получили американски паспорти, за да развият прохождащия проект V-2 са в основата на ракетната програма на САЩ. Но пък Франк остава иноваторът, който трансформира цялата космическа философия. Неговата лаборатория Jet Propulsion Laboratory в момента партнира с NASA и има повече от 6000 души персонал. Снимките от Марс са отново дело на „Curiosity“ – разработен в познайте кои лаборатории. И ако иронията не е достатъчна, Малина и негов колега Мартин Съмфийлд ще напишат материал с името „Проблемът да избягаш от Земята с ракета“. Именно там излизат първите математически формули и оценки за многопластов ракетен полет. Още тогава Малина и Съмфийлд ще знаят, че високата надморска височина се достига чрез поетапно разграждане на ракетата, както се случва и в днешно време.
Представете си, че в края на войната сте един от ракетните гений на САЩ и изведнъж споделяте формулата за ракетни полети, колко точно политически гняв си мислите, че ще наследите? Точно така, цифрите не били особен проблем, колкото политическите страхове и задаващата се прохлада от наближаващата Студена война.
И ако това не е достатъчно, профилът му във ФБР крещи за абсолютна надвисваща опасност. По време на първите си прекарани години в Caltech, той се бори срещу расовата сегрегация, изпраща пари на републиканците по време на Гражданската война и с това получава специални прякори като социалистът, радикалът, комунистът и още много други. Ученият обаче не се блазни от политическа кариера, неговата работа е единствено мотивирана от здравия разум, но за жалост, когато работата е обвързана с политика точно на прага между две войни, резултатите не са особено удовлетворяващи.
Неговата работа се използва за изграждането на ракетата WAC Corporal – първата, която може да носи ядрен заряд.
Снимка: By NASA/JPL – Caltech Event Marks 75th Anniversary of JPL Rocket Tests (image link), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=81912
Думите на Айзенхауер също не са толкова приятни за ухото:
„5200 ракети имат еквивалента на цялата артилерия, използвана през Втората световна война“.
Мотивиран от науката и космическите изследвания, Франк Малина изобщо не е очарован, че неговият труд се превръща в оръжие на страха и унищожението. И докато неговият Corporal се подготвя за следващия полет в по-горните слоеве на атмосферата, бъдещите колеги от Германия ще получат американски паспорти. Артур Рудолф, Уолтър Дорнбергер и Върнър фон Браун ще предложат своите знания за създаването на следващото поколение оръжие. Космическите проекти сякаш са странично занимание за господата, макар и да имат принос там. Тук идва поредният шамар за бедния Малина, той много добре знае, че популярните V-2 ракети са много назад в разработката. До края на войната те са взели 3000 жертви. За Малина ужасът се криел от факта, че тримата инженери идват от нацистка поточна линия, където роби са сглобявали въпросното оръжие под земята.
И около 20 000 души (повече от половината) са били жертва именно при процеса на сглобяване. И както казва един немски инженер:
„Презирахме французите, изпитваме смъртоносен страх от руснаците, не вярвахме, че британците могат да си позволят нашия труд, затова останаха само американците.“
Пристигането на Вернер отваря още проблеми за Франк. Германецът е изявен атникомунист. И така става ясно, че историята трябва да забрави за Франк и неговите постижения. Политическите игри на САЩ ще представят Вернер като истинският герой, докато бедният Малиня ще е просто основателят на JPL. Проектът на Франк Малина – Bumper WAC поставя рекорд в таван на полета от 390 км и скорост от Max 5, но това няма значение, важното е да се хвърли един поглед на Вернер. Самият Франк напомня, че преди Спътник да излети, неговата ракета вече е достигнала космоса.
Франк Малина е човекът с шапка и очила на снимката.
Снимка: By NASA JPL – This file has been extracted from another file: Von Karman and JATO Team – GPN-2000-001652.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18829226
Докато Explorer 1 вече прави първата обиколка над планетата, САЩ отнемат паспорта на Малина, ФБР вече стоят пред дома му и са готови да го задържат за редица измислени престъпления.
Едва през 1958 г. ученият ще се опита поне да върне отново правото си да бъде пълноправен гражданин на САЩ. В ръцете му стои легендарен формуляр с DSP-11. Един от въпросите е:
„Били сте някога член на Комунистическата партия?“
В долните редове присъства и инструкция „Напишете „Да“ или „Не““.
Малина гледа известно формуляра и пише:
„НЕ МИ Е ИЗВЕСТНО“
Надеждата за всякакво завръщане в САЩ или за евентуално осъзнаване на управляващите го превръща в много удобно описание на злото. През 1968 г. създава списание „Леонардо“, чиято тематика е обвързана с изкуството, науката и новите технологии. През 1990 г. името му ще бъде поставено в „Международната космическа зала на славата“. Франк Малина умира през 1981 г. в Булон Биянкур, близо до Франция.
