Лошите момичета на историята: Констанс Маркиевич – Графинята-бунтарка

| от Десислава Михайлова |

От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта и бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.

И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават войнски качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в прилагането на стратегии в битки.

В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени, които са обръщали гръб на огнището или балните зали, за да се включат във военните действия. Ще се уверите, че буквално през цялата история има примери за дами, предпочели бойното поле и станали истински bad ass машини.

Денят е 18 юли 1927 г. и улиците на Дъблин се пълнят с хора. На този ден над 100 000 души се събират, за да кажат последно сбогом на една дама, чийто живот и сърце са били отдадени на борбата за независима Ирландия. По обяд множеството е водено от зелените униформи на Фиана и Гражданската Армия, а отпред се носи кръст от цветя с надпис „В памет на нашата добра другарка“. В процесията участва както семейството, така и елитът на ирландския политически живот. Ирландия скърби за своята „графиня“, която за близките си е просто Констанс.

По-късно Уилям Бътлър Йейтс, който е неин близък приятел, я обезсмъртява в поема, в която я нарича „красива“ и „газела“, но и „осъдена на смърт“. Краят на живота й, описан от известния поет, е метафора на нейния бурен социален и политически път. Констанс е първата жена, избрана за депутат в Камарата на общините във Великобритания, както и първата жена в Европа, която е назначена на длъжност министър. Социалист по убеждения, художник по душа, феминист по призвание и активен участник в борбата на Ирландия за независимост, тя е сред строителите на съвременната република Ейре. За съжаление ще е необходима още една Световна война и няколко допълнителни години за да стане мечтата й реалност и родината на леприконите и елфите да извоюва своята независимост от британската власт.

Корените на британското влияние в Ирландия датират още от Средновековието. Първо нормандците, а след това англичаните слагат ръка над тези прекрасни зелени хълмове и започват постепенна колонизация и смесване с местното население. Ирландците търпят чуждата власт повече от 7 столетия, през които наред с мирните години са подложени на религиозни сблъсъци, глад, своеволия и липса на представителство на политическата сцена във Великобритания. През XVII в. ирландците губят правото си да бъдат избирани в парламента поради своята религия и едва в началото на XIX в. отново им е разрешено да участват, но това е съчетано с редица рестрикции, най-голямата от които е имущественият ценз. Не веднъж и дваж, ирландският народ се вдига на бунт срещу британците, в един от случаите дори дават около 30 000 жертви, но така и не се постига дългожеланата автономия.

Countess_Markievicz

Снимка: By National Library of Ireland on The Commons – Flickr: Countess Markievicz, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=31175604

В тази реалност на неравноправие, Констанс се ражда в семейство, което е от благоприятната страна на барикадите и произходът й с нищо не предполага, че тя ще се включи активно в борбата за независимост. Баща й – сър Хенри Гор-Бут е пети баронет и едър земевладелец в графско Слайго. Семейството е с англо-ирландци корени, а Констанс, която се ражда през 1868 г., е по-голямата от двете дъщери на Хенри и Джоджина. За формирането на възгледите на сестрите особено важна роля изиграва баща им, който не е бил типичния земевладелец. Хенри е пътешественик, арктически изследовател и човек с голямо сърце и внимание към нуждите на тези, които имат по-малко от него. Той се грижи всичките му наемодатели да са добре по време на големия глад през 1879-1880 г. Също така макар и да не подкрепя открито бъдещите политически действия на Констанс, Хенри не я лишава от име, наследство и финансова обезпеченост.

Още от дете Констанс проявява пламененния си и артистичен характер. Тя се увлича по рисуването, обича да чете, пише свои разкази и поеми, но също така се учи да стреля с огнестрелно оръжие. Когато пораства, тя не оправдава очакванията за спокоен семеен живот на благородна дама, сключва брак доста късно за разбиранията на онова време и дори, когато го прави, пак е по нейните правила. Увлечена по изобразителното изкуство, първоначално тя учи в Лондон, а впоследствие се записва в престижната „Академия Жулиян“ в Париж. Именно там среща бъдещия си съпруг – граф Казимир Маркиевич. Той е драматург от полско-украински произход, има съмнителна благородническа титла и е женен с две деца. Бракът му не просъществува дълго и скоро той е свободен да узакони връзката си с Констанс, което и правят на прага на новото столетие. Година по-късно се ражда и единственото им дете – дъщеря им Мейв.

Двойката заживява заедно в Дъблин и създава Обединен Артистичен Клуб, обграждайки се с хора на изкуството и перото, но съжителството им не просъществува дълго. Те остават женени до смъртта на Констанс, но фактически живеят напълно разделено. Казимир заминава на Изток, докато Констанс остава в родината си и се включва активно в борбата за нейната независимост. Като цяло личният живот няма особена тежест за Констанс. Повечето биографи я наричат „лоша майка“, защото поверява отглеждането на единственото й дете на родителите си. В един от спомените дори се твърди, че двете се срещат за първи път, когато Мейв е вече голяма и тя никога не разбира напълно изборът, който е направила майка й. Въпреки това има свидетелства за топлите, макар и скрити чувства на Констанс, която по време на един от престоите си в затвора, моли сестра си Ева да й изпрати снимка на дъщеря й, която тя пази винаги до себе си.

Констанс Маркиевич е от редките случаи в историята, когато жена напълно изоставя личния си живот в името на по-голяма кауза, в случая – свободата на родината си. С титлата, получена от съпруга й – „графинята“ се подвизава из висшите кръгове на Дъблин, но все повече се увлича от патриотичната и социалистическа реторика. Наред с изявени представители на артистичните среди, тя се среща с революционери като Майкъл Давит, Джон О’Лиъри и Мод Гон. Предвид социалното й положение, първоначално Констанс е възприемана с подозрение сред патриотичните бойци, но благодарение на своето постоянство, пламенност и познанства през 1908 г. тя се присъединява към партията Шин Фейн (букв превод – „Самите ние“) и към радикалната организация „Дъщерите на Ирландия“.

Countessmarkieviczandchildren

Снимка: Автор: неизвестенOriginal uploader was ANB at en.wikipedia – SligoHeritage.com, via en.wikipedia; transferred to Commons by User:Sreejithk2000 using CommonsHelper., Общественное достояние, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10526658

Година по-късно Констанс учредява Фиана – ирландска националистическа младежка организация, в която млади момчета са обучавани да използват оръжие. През следващите години организацията ще даде доста жертви. Предвид възрастта им, това хвърля тъмна сянка върху делото и личността на Констанс. Макар и да скърби за тези тежки загуби в писмата до сестра си тя отбелязва, че „тези жертви за достойни и необходими“. По същото време тя все по-често изнася речи в подкрепа на правото на жените на глас, а през 1911 г. е арестувана за първи път, след като при пристигането на крал Джордж V развява огромен черен флаг в знак на протест. В навечерието на Първата световна война Констанс е и сред учредителите на „Съвета на ирландските жени“ – паравоенна организация, която се превръща в помощна част на Ирландските национални доброволци.

По-малко известна е усилена дейност на Констанс от този период в помощ на работническата класа. Тя обикаля из Северен Дъблин и организира т.нар „женски патрули“, чиято цел е да разкриват неадекватните действия на градската полиция спрямо жените. Нейната обществена дейност е изключително важна за реалните бъдещи мерки, които се очертават в идеологическата програма на Шин Фейн. През 1913 г. по време на„Блокадата в Дъблин“ – един от най-големите протести на работници по онова време, който британците се опитват да потушат с глад, а Констанс организира безплатни кухни, в които лично участва и събира продоволствия, за да подпомогне работниците и техните семейства.

Времето е назряло и настроението сред ирландците е като бомба със закъснител, чийто фитил рано или късно, ще се възпламени. Това и става през 1916 г., когато избухва Великденското въстание. Това е един от най-големите и известни бунтове в историята на Ирландия. Констанс е в стихията си. Въстанието е водено от две основни организации – Ирландските национални доброволци и Ирландската гражданска армия, участват и 200 представителки на „Дъщерите на Ирландия“, сред които и Констанс. Тя вдига барикади, грижи се за ранените и заема позиция на снайперист на покрива на Кралския хирургически колеж, като според очевидци отнема живота на поне един полицай.

Седмица по-късно въстаниците са принудени да се предадат. Според източниците преди да предаде оръжието си Констанс целува пистолета си. Въпреки че се предават, британците действат безпощадно спрямо ирландците. Те избиват масово не само въстаниците, но и пацифисти и мирни граждани. Изправена пред съда, Констанс очаква да я споходи същата съдба, но тъй като е жена тя получава доживотна присъда. Това я разгневява изключително много и се обръща към съда с думите: „Надявах се поне да имате благоприличието да ме застреляте“. Поради негативният отзвук от действията след бунта, британците дават амнистия на политическите затворници и Констанс излиза предсрочно от затвора.

Following_the_pipers!_(29677821546)

Снимка: By National Library of Ireland on The Commons – Following the pipers!, No restrictions, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=51462416

На общите избори през 1918 г., когато жените за първи път получават правото да упражнят своя глас, Констанс е първата представителка на нежния пол избрана в Камарата на общините. Това се случва, въпреки че по това време тя е в затвора заради своите политически речи. Тя отказва да стъпи в парламента, защото ако го направи би означавало, че признава британската власт, нещо, което така и не се случва. С годините се появяват и опити да се очерни името й. За нея се използват определения като „сноб“, „фукла“, цитират се и нейни оплаквания по време на престоя й в различни затвори, но „графинята“ продължава да вдъхновява последователите си и скоро тези опити за уронване на престижа й са заглушени. По същото време тя организира тайни срещи и агитира сред представителите на работническите съюзи. Убеден социалист, тя е вдъхновена от революцията в Русия: „Светлината запалена от руската демокрация освети Централна Европа и идва на Запад. Нациите се възраждат, хората въстават, ще дойде и часът на Ирландия“.

През 1919 г., Констанс е назначена за министър на труда, но през 1922 г. отново грабва оръжието и се присъединява към Гражданската война (1922-1923). След войната, тя пътува из САЩ и събира средства от замогналите се емигранти в полза на ирландската борба за свобода. След Гражданската война Констанс постепенно се оттегля от политическата сцена и се отдава на една от новите си страсти – колите. Запален шофьор и добър механик, Констанс използва и това си хоби, за да помага на работниците, както и става по време на поредната им стачка, при която тя им носи храна с автомобила си при изключително неблагоприятни зимни условия. До смъртта си тя е преизбирана в парламента, но не дочаква заветната независимост.

С спомените на съвременниците тя остава със своята военна мъжка униформа и атрактивна дамска шапка или както е казвала на „Дъщерите на Ирландия“: „Обличайте се в къси поли и носете здрави ботуши, оставете бижутата си в банка и си купете револвер.“ Нейни статуи са издигнати в Дъблин и графство Слайго, но историята за активната й политическа дейност дълги години е в сянката на други имена и събития. Въпреки това гражданите помнят и днес на определени места в Белфаст могат да се видят графити с любимата „графиня“ на Ирландия, облечена в своята зелена униформа и готова за бой.

 
 
Коментарите са изключени за Лошите момичета на историята: Констанс Маркиевич – Графинята-бунтарка

Повече информация Виж всички