Каква е тайната на Хотел Калифорния

На 22-и февруари 1977-а година, групата „Eagles“ пуска сингъла „Hotel California“. Песента е истински фурор, но дори и днес, около 42 години по-късно е изключително лесно разпознаваема. Почитателите на групата преследват възможно най-качественото изпълнение, поради простата причина, че групата прави нещо ново на всеки концерт. Аудио производителите използват песента за представянето на висококачествената им продукция, а ако попитате испанските учени – това е една от последните качествени и емблематични песни, продуцирани някога.

Ако има една конспирация покрай тази песен, това е лириката. Дори и сега, докато четете тези редове, можете да попитате някого около вас, каква е точно историята, какво е хотел Калифорния. И до този момент градските легенди добавят съдържание по темата. За няколко години може да сте чували, че това е хотелът, където хората наемали стая, за да се самоубият. Друга версия твърди, че това е поправителен дом, където някога Ал Капоне е имал резервирано място. За някого е любовна история, за други е историята на ада и още много други, сякаш всеки може да използва текста за своята цел и да придава допълнителна стойност.

Снимка: By jeaneeem – https://www.flickr.com/photos/jeaneeem/5271507999/, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46835056

Разбира се, Дон Хейли отдавна е разкрил тайната, както много други и той не е подозирал колко версии ще излязат за тази песен. Още по-странното е, че дори след вдигането на мистерията, легенди и скрити значения продължават да се появяват в мрежата. Сякаш всеки иска да вярва в това, което му допада много. В следващите редове ще разкрием истинската история, ще вдигнем мистерията зад шифъра и ще разберем дали наистина съществува такъв хотел.,

Пред Daily Mail, всички обясняват, че песента има за цел да начертае баланса между изкуството и комерсиалната музика. Работното заглавие е било „Мексиканско реге“ и най-вероятно сега щяхме да знаем много повече за Мексико от много други страни, вместо това познаваме по-добре х-л Калифорния. Вдъхновението за името идва от хотел Бевърли Хилс, нищо повече. Хитът получава награда Грами през 2016-а година, защото бандата не е присъствала на награждаването през 1977-а година.

Тайната лириките се крие във факта, че всички от бандата искали да напишат текст с множество значения, позволяващ на слушателя да даде пълна свобода на фантазията и да си мисли каквото пожелае. Ето защо и още в първите редове се появява двусмислието:

„On a dark desert highway
Cool wind in my hair
Warm smell of colitas
Rising up through the air“

Въпросните „colitas“ са пустинни растения, които имат забележителен аромат. Магистралите, преминаващи близо до пустините, много често носят това ухание. Според други, това е разговорният мексикански за аромат на изгаряща марихуана – също усещане,което не би могло да се обърка толкова трудно.

„Up ahead in the distance
I saw a shimmering light“

Една от утвърдените градски легенди е, че това е песен за наркотичната зависимост и по-конкретно – хероинът. За други е просто холивудската комбинация от всичко това, а истината е съвсем различна. Когато започват да пътуват по участия, Дон и приятели се транспортирали много често с автомобил. Съответно, след известно време шофиране по тъмните магистрали, хоризонтът започва да проблясва, зад някое друго възвишение се разкрива Лос Анджелис. Гледката кара шофьора да мисли за всичко случващо се там. Няма наркотици, просто един град, който изплува от пустинята.

„My head grew heavy and my sight grew dim
I had to stop for the night“

Комбинацията от ароматни растения, студеният бриз и мракът, са напълно достатъчни, за да изморят всеки шофьор, следователно песента се движи точно по тази ос.

„There she stood in the doorway
I heard the mission bell“

В редовете ще срещате присъствието на жена. За нея не се знае нищо, не се споменава име, тя просто е там, но къде е това там, отново трябва сами да прецените. Защо присъства и камбанен звън? Според различните църковни функции, символът тук насочва слушателя към идеята, че лирическият герой е призован да влезе. Обикновено камбаната се бие като пречистващ звук, но в този случай сякаш трябва да привлече героя в хотела.

„And I was thinking to myself
„This could be Heaven or this could be Hell“

Оригиналният замисъл продължава да прозира през редовете – шоубизнеса може да предложи райски изживявания за някого, но и дяволски мъчения.

„Then she lit up a candle
And she showed me the way“

Отново същата мистична дама, която въвежда. До края на песента няма да разберете коя е тя, но да приемем, че винаги зад всяка велика история има една жена. Да не забравяме, че ако действието циркулира и около наркотичните илюзии няма особена гаранция, че изобщо е видима за околните.

Снимка: By Steve Alexander – originally posted to Flickr as Don Henley, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6757299

Ако се доверяваме на оригиналната идея на авторите, можем да разглеждаме картината и под друг ъгъл – агентката пали свещ, тоест посочва пътя на таланта и го води към охолния живот, сякаш изпълнителят се е доказал и сега ще мине по въпросната пътека.

„There were voices down the corridor
I thought I heard them say“

Изкушението за групата е било да се преместят в Калифорния и да започнат да правят музика. Гласовете по коридора могат да бъдат различни студиа, където точно в този момент се записват песни.
Във втория куплет отново се появява жена, чието съзнание е изкривено от лъскавите бижута, затова в лириката се използва терминът „Tiffany-twisted“. Заможната дама (не тази, която води героя, а друга в бара на хотела) вече е качена много по-високо в йерархията, очевидно е на повече години от така наречените „момчета“, които танцуват около нея, но всички са впити по-скоро в парите, вместо в нейната красота.

„So I called up the Captain
„Please bring me my wine“
He said, „We haven’t had that spirit here since 1969“

Макар и „spirit“ да е синоним на много тежко алкохолно питие, Дон Хейли признава, че за тази лирика ще съжалява цял живот и вече е изморен от обяснения. Истината в този случай е, че барманът е бил впечатлен от доброто отношение на клиента към себе си, а не се оправдава с липсата на алкохол.

„Mirrors on the ceiling
The pink champagne on ice
And she said: „We are all just prisoners here
Of our own device““

Целият куплет е перфектна илюстрация на холивудския живот. Папараците снимат всичко, следователно се крият зад огледалата, розовото шампанско в леда е прикрит синоним на тоновете наркотици, консумирани в Холивуд, а онази мнима приятелка, която в началото посреща, признава, че всички са затворници. Няма бягство от този живот и щом веднъж творецът стане разпознаваем, никога повече няма да намери покой. А завършекът на песента, в който героят бяга и го посреща друг протагонист, който му заявява, че никога няма да може да напусне, практически описва живота на звезда – всеки може да спре участията, но винаги ще бъде разпознаван.

Снимка: By Linc-o – https://www.flickr.com/photos/lincnesh/4596803323, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46831107

Съчетанието между пируващите хора и опита да се избяга от тях, описват с хирургическа точност всички позитиви и негативи в живота на една звезда. Както забелязвате, никъде героят не потърси пари, той беше посрещнат, настанен, участващ в забавлението и по-късно разбра, че вече не може да напусне и винаги ще е част от гостите, винаги ще е поканен и ще има своята стая. На финалът можем да кажем, че това просто е протест на творците срещу постоянното монетаризиране на таланта. 42 години по-късно сте забелязали, че всички песни си приличат, при това твърде много.