Има ли извънземни в Зона 51
През 1955-а година, военновъздушните сили на САЩ започват разработката на нов разузнавателни апарати. В годините на Студената война, всяка информация за противника от другата страна на желязната завеса е по-ценна от злато. Разузнаването във всичките му форми е започнало своя пълен ренесанс.
Поради високото ниво на секретност, ВВС издирват ново летище за провеждането на тестове. Един полет над пустинята в Невада кара Кларънс „Кели“ Джонсън – един от главните инженери на бъдещия разузнавателен самолет Lockheed U-2 – да избере именно пресъхналото езеро Грум Лейк. Равната повърхност се превърнала в естествена самолетна писта, а фактът, че Лас Вегас се намира на 160 километра и е един от малкото големи градове в региона, дава сериозни шансове на инженерите да работят в абсолютна тайна. Самият Джонсън дава и името „Райското ранчо“, мотивирайки работниците да се преместят и да започнат работа върху бъдещата военна база – те самите не са подозирали, че същото по-късно ще се превърне в една от най-търсените интернет конспирации до днес.
Военният персонал бил превозван всяка седмица, за да се пази пълната тайна за локацията, както и за работата там. В течение на няколко години, работниците изграждат самолетна писта, бараки и други специални съоръжения за нуждите на на военното съоръжение.
Легендарното име „Зона 51“ се ражда с помощта на Атомната Енергийна Комисия на САЩ – макар и разпределителната мрежа в Неведа да е с номер 15, ЦРУ решава, че цифрата 51 никога няма да бъде използвана от комисията и дава зелена светлина на това кодово име през 1960-а година. Именно от тази секретна локация полита и Lockheed U-2. С таван на полета от 21 000 метра, новият разузнавач можел да прави снимки независимо от атмосферните условия. U-2 изпълнява мисии над Китай, Виетнам, Куба и Съветския съюз.
След свалянето на Франсис Гари Пауърс близо до съветска военна база, става ясно, че всяка страна от желязната завеса се опитва да извлече максимална информация за опонента си. Пилотът оцелява и е осъден на седем години затвор, но излежава само две, след като САЩ и СССР решават да разменят пленници. Втори U-2 е свален в Куба и с това става ясно, че американската авиация има нужда от нов вид технология за правене на разузнавателни снимки.
Именно през 60-те години започва да се прокрадва и идеята за безпилотни разузнавателни апарати – дронове. Основна разработка и интерес на ВВС са антирадарни изследвания, аеродинамични структурни тестове и инженерен дизайн. Много по-късно, тази авиобаза ще се превърне в дом на първите „невидими“ за радара бомбардировачи F-117 – два от тях са забелязани в Сърбия и за съжаление остават там. И ако разработването на нова технология е само част от програмите, американските пилоти намират и друго предизвикателство – опознаване на противниковата технология.
Освен гръмко филмово заглавие, „Top Gun“ e и академията за изследване на чужда военна техника. Съветските изтребители обикновено са доставяни с любезното съдействие на дезертирали пилоти. Именно такава е и историята на иракският боен пилот Мунир Редфа. През 1966-а година, той отказва да изсипе напалм върху села с кюрдско население. Осъзнавайки, че за неподчинението си ще бъде наказан със смърт, той навлиза във въздушното пространство на Израел, където търси политическо убежище. Притежаването на тази техника трябвало да остане в тайна, следователно единствената адресна регистрация за МиГ-21 е езерото Грум Лейк.
След опознаване на конструкцията, пилотите получили шанс да тестват своята техника и умения срещу противника, да търсят неговите слаби места и с тази ценна информация винаги да надделяват в битка. Интересното в този случай е, че изтребителите от двете страни на завесата били балансирани. В симулация на въздушни битки, най-честият резултат бил равенство. Проблемът не бил в качествата на самолетите, а в желанието на авиаторите да рискуват.
Никой не искал да претовари техника за милиони долари, нито да рискува своята позиция. Том Касиди – ветеран от Корейската война и авиатор с изключителен опит – успява да забележи, че МиГ-21 е много по-маневрен в ниски скорости от своя опонент. Единственият съвет е, че пилотите на F-4 ще трябва да запазват своята висока скорост, ако искат да имат шанс срещу страховития си враг. И докато военните не подозират морала на Мунир Редфа, трябвало да заподозрат, липсата на каквато и да е ориентация в лейтенант Валид Адхам и Радфан Рифай.
През 1968-а година, двамата приземяват своите МиГ-17 на летище в северен Израел. Според официалните данни, господата се изгубили по време на тренировъчна мисия над Либия, а според неофициалните са били насочвани от арабско-говорящ авиодиспечер. Новата военна плячка получила фалшиви американски номера, както и нова кодировка, за да се отчитат на радара като съвсем друг вид самолети. Финалната им дестиинация, както се очаква, е Зона 51. Там американските инженери и пилоти изграждат ефективна бойна стратегия за противодействие в небето.
По-мощните двигатели на F-4 можели да изпратят пилота на безопасна дистанция за по-малко от 30 секунди. Друга специална препоръка към пилотите била да стоят на разстояние от 800 метра и никога няма да бъдат обстрелвани от руските пилоти, за сметка на това ракетите на F-4 можели спокойно да неутрализират противника. Ценната военна придобивка изисквала пълно затваряне на въздушното пространство над Зона 51. До днес дори любителските дронове ще бъдат свалени, ако решат да разгледат пистата от високо. Наученото от тези опити помогнало за постигането на ефективен резултат срещу съветските изтребители над небето на Виетнам. Военноморските пилоти, преминали през обучаващата програма „Top Gun“, превъзхождали противника с 8:1, докато обикновените кадри на ВВС имали шанс 2:1.
ЦРУ официално разкри историята и произхода на самолета U-2 и там ясно се споменава, че всички тестове са провеждани в именно в Зона 51. Откъде идват конспирациите за извънземни? През 1947-а година, фермер на име Мак Бразел стартира вълнуващата конспирация с откриването на така наречен „метеорологичен балон“. Сигнализирайки на армията, Бразел не може да повярва с каква скорост обектът е прибран от военните. Този инцидент буди сериозно вниманието на различни хроникьори, а през следващите години различни „доброжелатели“ успяват да спечелят малко пари, рисувайки мистичните кръгове в полето, изпращайки странни послания в радио ефира и още много други. Официалните данни, разсекретени днес, разкриват съвсем различна версия.
Метеорологичните балони изобщо не са имали за цел да обслужват синоптици, тяхното предназначение било да използват тропопаузата – границата между атмосферата и стратосферата. В тази зона, звуковите вълни могат да пътуват с километри, при това без никакви прекъсвания или смущения. Според учените зад проект „Могул“, изпращането на микрофони в тази част ще позволи на разузнаването да чува всеки ядрен опит по света, при това без да използва разузнавателна техника над определена територия. Мистиката за НЛО над Зона 51 също има своето обяснение. В зората на комерсиалната авиация, когато таванът на полетите е далеч по-скромен – Конкорд полита със свръхзвукова скорост и таван на полета от 18 000 метра едва през 1974-а година – авиаторите започват да твърдят, че са забелязвали НЛО.
Военните знаели какво обикновено виждат комерсиалните авиолинии, но не можели да споделят, а и версията за НЛО помагала доста. Едва след случая с Франсинс Пауърс, мнозина осъзнават, че са виждали следите на много напреднала техника. Благодарение на високото ниво на сигурност и достатъчно градски легенди, местните жители продължават да използват историята за извънземни повече от 50 години, при това с особен успех.
Освен различни магазини за сувенири, търговците се радват на особено внимание, благодарение на поредната добре оркестрирана шега в лицето на „Storm Area 51“. Събитието в социалната мрежа ангажира повече от 3 милиона души, а това накара официален говорител на ВВС да напомни, че в зоната се тестват различни видове оръжие, които биха коствали много повече от глоба и затвор на любопитните почитатели на тази конспирация. Разбира се, извънземни ще са последното, което би могло да се открие точно там, но конспирацията продължава да работи в полза на търговците.
