Великите военни изцепки: Походът на Маслама срещу Константинопол

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Умаядската империя

Годината е 716-та. В Близкия изток има нов господар – Умаядската империя. Тя владее земите от централна Азия до Португалия и от Кавказ до Судан. В пределите й живеят милиони хора, управлявани от един закон и доминирани от една религия – Исляма. Ислямът се превръща в първата глобална система, съчетаваща в себе си общи социални, културни и политически връзки по начин, по който дори Християнството от времето на Константин Велики не успява да достигне. В тази огромна мрежа от народи и култури, властта на халифа, по това време Сулайман ибн Абд ал Малик, е онази военна, административна и духовна спойка, която придава завършен вид на цялостната конструкция. Смятан за пряк наместник на пророка Мухаммад на земята и изразител на Божията воля, халифът е върховният авторитет в ислямския свят. Неговият личен престиж има пряко отражение върху политическото развитие на грамадната империя и не е изненадващо, че всеки следващ владетел се старае да остави своя собствен отпечатък в историята с велики завоевания, строежи и покровителство над поети, художници и учени. Сулайман не прави изключение. Въпреки това, той има една заветна мечта, която засенчва другите му проекти – завладяването на Константинопол – т.нар. „Град на човешките мечти“. Сулайман вярва, че ако покори перлата на Средиземноморието и я постави в короната си, славата му ще достигне тази на Праведните халифи – преките сподвижници на Пророка.

Превземането на Константинопол не е лесна задача. Арабите вече са си опитвали силите веднъж между 674-8 г. но без да постигнат реален успех. Столицата на Източната римска империя разполага с най-добрите укрепления в света, защитавана е от 30 000-на редовна войска и има население от близо 1 милион души – най-големият град на планетата по това време. В добавка, римляните (наричани от нас ромеи – б.а.), разполагат със силен флот, който може да се окаже сериозно предизвикателство. Сулайман се нуждае от силен и опитен командир и грамадна армия. За негов късмет, империята му може да проводи в поход и двете. За върховен командир на предстоящата кампания е назначен Маслама ибн Абд ал Малик -брат на халифа.

Маслама ибн Абд ал Малик

Маслама е прославен войн. В началото на VIII век, той е провел няколко успешни похода срещу Византия в Мала Азия, а след това е успял да разгроми хазарите по време на поредица от битки в Кавказ. Навикнал е да води както открити сражения, така и обсади на добре защитени крепости. За да улесни задачата му, Сулайман мобилизира грамадна армия, която бива концентрирана в района на днешния сирийски град ал Баб в т.нар. Поле на Дабик. Според изворите, армията наброява над 220 000 души, макар реалната й големина да не надхвърля 120 000. Въпреки това, армията на Маслама е най-голямото войнство, стъпвало на Балканите от векове. Паралелите с армията на Ксеркс, поела срещу Термопилите са доста удачни. Отделно от тях, по море е изпратена грамадна ескадра от над 2000 съда, които да подсигурят комуникациите със сухопътните сили и да ги снабдяват. Операцията е планирана внимателно и има всички шансове за успех.

Нещата започват обещаващо за арабите. Още през 716 ги., те нахлуват в Мала Азия и бързо завземат всички крепости по пътя си, окупирайки южните и западните части на полуострова. Маслама избира да зимува в град Сарди, а междувременно при него идва стратегът на тема Анатолия – Лъв Сириеца. Също като Маслама, Лъв е ветеран, служил вярно на Юстиниян II в Тракия и в последствие пратен в Мала Азия начело на една от най-ключовите военни области на Източната римска империя. Лъв предлага на Маслама да му даде контингент конници, с които да влезе в Константинопол и след това да предаде града на арабите, признавайки тяхната власт в замяна на императорската корона. Маслама приема предложението и Лъв заминава начело на 6 000 араби към Тракия. Маслама вече предусеща лесната победа и оставя войниците си да прекарат една спокойна зима в относително топлите провинции край Егейско море.

Константинополска монета с лика на Лъв Сириеца

В самото начало на 717 г., обаче става ясно че Лъв е измамил своя съюзник. Арабите не са допуснати в Константинопол, но служат като ефективна заплаха, която позволява на анатолийския стратег да седне на трона и да се обяви за василевс под името Лъв III. Предусещайки яростта на Маслама, новият владетел заповядва да се съберат припаси в столицата, да се мобилизират войските и да се ремонтират укрепленията. Гневът на Маслама не закъснява и през юли, 717 г., арабската армия се прехвърля на Балканите през Дарданелите. Маслама разделя войските си на три части. Основните сили поемат директно към Константинопол, като частите на Маслама минават последни през Дарданелите. Един корпус е изпратен да обсади Никея, а друг авангарден сегмент, начело с Ухайда заминава на север за да плячкоса Тракия и да подсигури тила на арабската армия. Тук именно се случва първия преломен момент от кампанията, който предрешава бъдещето й. Силите на Ухайда, увлечени в безпроблемния си набег, нахлуват твърде дълбоко по долината на р. Тунджа и навлизат в земите, които Юстиниян II е отстъпил на българите – т.нар. област Загоре. Българските войски, водени най-вероятно от престолонаследника Кормесий (Тервел по това време е на ок. 65 години – б.а.), следят движението на арабите още от навлизането им в Тракия. Нарушаването на границата води до сблъсък, вероятно в района между Нова и Стара Загора, в следствие на което частите на Ухайда са напълно разгромени, а българите потеглят на юг. Някъде в началото на август, силите на Кормесий догонват ариергарда на Маслама – ок. 4 000 елитни арабски войни, начело със самия пълководец и ги атакуват. Битката се разиграва в равнините югоизточно от Одрин и води до нова категорична победа за българите. Маслама се спасява на косъм и успява да избяга при основните си сили, а българите го следват по петите.

Гръцки огън

На 15 август, 717 г., арабите все пак затварят обсадата на византийската столица, укрепявайки своя лагер по всички правила на тогавашното обсадно дело. Едно укрепление е издигнато за да пази лагера от набези от византийската столица и още едно е издигнато, за да брани тила на армията от българите, които продължават да атакуват снабдителните отряди на Маслама. Напредването на есента не носи някакви сериозни промени в обстановката докато в края на септември или началото на октомври, дързък набег на византийския флот фактически унищожава по-голямата част от арабските бойни кораби с използването на т.нар. гръцки огън. Това сериозно затруднява снабдяването на арабската армия както и комуникацията с частите в Мала Азия.

По същото време, византийците успяват да изпратят пратеници при Тервел и вероятно да договорят с него съюз за съвместни действия срещу арабите. В следствие на това, българските сили в Тракия продължават да тормозят арабските части и ликвидират всеки по-малък отряд, дръзнал да напусне укрепения лагер.

Зимата на 717/18 г. доста напомня на онази от 1941/42 г. Земята замръзва за три месеца, покрита с дебел слой сняг. Припасите на арабите свършват и войниците са принудени да ядат боклуци, трупове и наносите по корабите. Сред обсадители и обсадени плъзва епидемия, от която измират хиляди. През пролетта умира Сулайман – основната амбиция зад похода и на негово място на трона идва младият халиф Умар II. Той настоява Маслама да прекрати обсадата и да избегне пълната катастрофа. Гордият арабски принц отказва и дори скрива заповедите на халифа от своите войници, очаквайки последните подкрепления, пратени от Сулайман преди смъртта му. Те обаче така и не идват, защото византийския флот отново прихваща арабските кораби, разгромява ги и ги потапя, а голяма част от християнските коптски екипажи дезертират в служба на василевса. Българите също се завръщат в Тракия и подновяват кампанията на постоянен тормоз. Маслама продължава да упорства чак до август 718 г., когато византийците успяват да разпространят информацията за смъртта на Сулайман сред арабската армия, а халифът Умар изпраща делегация в лагера с писмо, според което ако Маслама откаже да изтегли войските, трябва да бъде премахнат от командването. Изчерпал всичките си възможности и загуби десетки хиляди войници, гордият пълководец скланя глава пред волята на своя халиф.

Арабите вдигат обсадата на 15 август, точно година след началото й и започват да се изтеглят към Дарданелите. Оказва се, че ги чака една последна горчива изненада. Армията на Кормесий ги атакува докато се точат в дълга походна колона. Ударът е катастрофален, армията е хвърлена в бягство, а над 22 000 са избити от българите, поне според хрониката на Теофан Изповедник. Остатъците от армията бягат през Мала Азия обратно към арабските земи в Сирия. Твърде горд и надменен за да признае поражението, Маслама жертва най-голямата арабска армия, пращана в поход в Европа. Българи и византийци нанасят поредица от катастрофални поражения на нашествениците и провалят напълно опита им да поставят под контрола си Константинопол.