Уокменът на 40 години – как се промени слушането на музика от фонографа до Spotify

Пуснете си произволен филм от 80-те и ще го видите. Ако сте деца на 80-те или началото на 90-те, вероятно имате безценни спомени от него.

Да, това е уокменът.

Това знаково устройство за потреблението на музика отбеляза своята 40-та годишнина този понеделник. Изобретен през 1979 г. уокменът променя цяло едно десетилетие и позволява на хората за първи път да слушат музика докато вървят нанякъде (откъдето идва и името му – walkman).

От тогава досега потреблението на музика еволюира от CD, iPod-и, за да стигне до днешната епоха на стрийминг платформи като Spotify и Apple Music. Макар и да не си даваме сметка, уокменът маркира повратен момент в 150-годишната история на звукозаписа.

Ето и кратък хронологичен обзор на това как хората са слушали музика от XIX век до наши дни.

Началото е поставено от фонографа, изобретен от Томас Едисън през 1877 г. Статия в „Ню Йорк Таймс“ от същата година казва, че това изобретение ще доведе до значителни промени в потребителския вкус. Но по онова време фонографът далеч не е съвършен. Той е нещо, което Едисън ще продължи да доизкусурява в следващите 50 години.

Томас Едисън и първият фонограф; Снимка: Wikipedia

Първоначално фонографът работи по следния начин: източникът на звук (най-често човешки глас) се насочва към тръба, докато в същото време ръчно се върти т.нар. валяк (покрит с алуминиево фолио цилиндри). Вибрациите на звука карат иглата да трепери върху алуминиевото фолио и така се записва звукът. Вестниците наричат изобретението „началото на звукозаписната музика – на звукозаписа изобщо“. Въпреки всичко обаче, той позволява прослушването на един цилиндър само веднъж и то далеч не с добро качество.

Скоро след това Александър Греъм Бел патентова графофонът. Годината е 1886-та, а Бел заменя алуминиевия цилиндър на Едисън с восъчен такъв, който може да бъде въртян много пъти.

Две години по-късно Емил Берлинер създава грамофонът – първото устройство, записващо музика на плосък диск, който може да мултиплициран. Първоначално плочите се правят от стъкло и се утвърждават като главно средство за слушане и записване на музика за десетилетия напред.

Емил Берлинер с първите си грамофони

През 1940-те години най-популярният начин за слушане на музика е чрез радиото. Медията бързо се превръща в най-ефективния начин за разпространение на информация и осигуряване на развлечение. В същата тази епоха процъфтява и ток шоуто. По данни за онова време, американското семейство прекарва на ден от 3 до 4 часа в слушане на радио.

Getty Images

Следващото десетилетие е това джубокса – машините, наподобяващи днешните кафе автомати, в които се пускат пари за определена песен, налична в устройството. Към един момент само в Америка има над 700 000 джубокса в ресторанти, кафета и нощни клубове. Но царството на тази машина е кратко и приключва в следващото десетилетие.

Getty Images

Въпреки че радиото все още е на върха си, грамофонът е уредът, с който се пуска най-много музика до средата на ХХ век. Плочите, които някога се правят от стъкло вече се правят от по-лесно обработваемия винил. Производството на винилови плочи прави и музиката много по-достъпна и тя вече може да бъде домашно развлечение, а не само социално или фамилно събитие.

Getty Images

Сравнително кратък живот има и следващото изобретение – осем пистовият касетофон, създаден от Бил Лиър през 1964 г. За него се използват т. нар. осем пистови аудиокасети. Малко след това обаче се появяват компакткасетите, които имат едно решаващо преимущество – позволяват на хората сами да записват аудио, използвайки касетофон. През 1981 г. медиите в САЩ твърдят, че „касетофонът е най-желаният подарък“. Това дава началото и на ерата на домашното аудио. Хората започват да записват песни, които чуват по радиото.

Едно от най-иконичните устройства за слушане на музика се появява през 70-те години. Т. нар. boombox или както го знаем у нас – онези касетофони, които момчетата с размъкнати дрехи обикновено носят на едното си рамо. Предимствата му са, че може да бъде носен навсякъде и има добро качество на звука. Съвсем скоро ще се случи и революцията.

На 1 юли 1979 г. е пуснат в продажба първият уокмен. Това е първият леснопреносим плейър за аудиокасети. Струва само 150 долара и се превръща в най-продаваният продукт на бранда. Но славата му не идва мигновено. Първоначално продажбите са слаби. Тогава от маркетинг отдела на Sony убеждават собствените си работници да предлагат на хората по улиците в Япония да послушат музика. По този начин популярността на новото устройство нараства.

Уокменът започва да се търси толкова много, че през 1983 г. продажбите на аудиокасети надминава тези на винила. Въпреки това скоро отново ще се появи нововъведение. То се нарича компактдиск.

През 1982 г. са пуснати първите компактдискове – по-познати като CD. Идеята за тях, според легендите, се появява на среща между две технологични компании, Philips и Sony, които искат да направят нещо малко, тънко и способно да запише приблизително 74 минути аудио. Първият CD плейър е бил прекалено скъп за масовия потребител на стойност около 1 000 длр (днешни 2,600). Първият плейър е представен две години след излизането на първият компактдиск. През 1984 г. човек вече може да си купи плейър на цена от 200 длр.

CD плейърът бързо се превръща в най-успешният развлекателен продукт за домашна употреба до този момент.

Продажбите му надминават тези на винила през 1988 г. и тези на аудиокасетите през 1991 г. Пикът на дисковете е през 2000 г., когато в световен мащаб са купени 2,5 млрд. компактдискове.

Това, което слага край на ерата на дисковете, е дигиталната ера. Интернет проправя път към МР3 формата и позволява изтеглянето и споделянето на музика. Повратен момент е появата на първия iPod през ноември 2001 г. Хиляда песни в джоба ти. Така Apple маркетира своя продукт. От тогава досега компанията е представила пет различни вида iPod, а през 2003 г. стартира своята музикална платформа iTunes.

Днешният век също така стана свидетел на възхода на YouTube и стрийминг услуги като Spotify, Tidal и Apple Music. Към момента първата платформа има над 100 млн. платени абонати.

Въпреки високите продажби в стрийминг сферата, отпадането на физическият носител струва на индустрията милиарди долари загуба. Все още не е ясно каква ще бъде следващата революция в потреблението и записването на музика. Но едно е ясно – от времето на Томас Едисън и първия фонограф до Spotify сме изминали много дълъг и забележителен път, който е особено осезаем само като поставим първото и последното (към този момент) постижение в тази област.